bTV Репортерите: Мечтата на моя син

Няма по-голяма болка за човек от загубата на дете, но когато трансформираш болката в стремежа да сбъднеш мечтата на своето дете, животът вече има нова цел. В тази история целта е полезна за обществото и привлича още десетки мечтатели… Защото животът е по-силен от смъртта.

Александър Русев, или както живее в спомена на всички - Сашко, е бил млад мъж с голямо сърце, посветил живота си на плуването. Първо като състезател, а след това и като треньор на бъдещи професионални състезатели, но и на деца със специални потребности.

Когато вижда, че неговите упражнения и плуването подобряват състоянието им, той започва да мечтае да създаде рехабилитационен център в Русе, в който деца с проблеми да получават безвъзмездна помощ. За жалост, Сашко остава завинаги на 24 години. Отива си след тежка битка с рака.

Със Сашко в сърцето, вече близо 10 години, неговият баща Илиян Русев посвещава живота си на това да сбъдне неосъществената мечта.

„Нашата връзка беше много силна. На ден се чувахме по 20 пъти. Бяхме не като баща и син, бяхме приятели. Не трябва да е така. Редът си е ред, но не ги решаваме ние тези неща. Ако са ми го взели и имат нужда от него, Господ сега да помогне тук“, казва бащата на Сашко.

Илиян Русев, или както всички го познават Скури, тренира деца със специални потребности напълно безплатно. В момента има възможност да посещава басейна на спортното училище в Русе. Междувременно той учредява фондация "Александър Русев". Чрез нея набира средства от дарители, за да събере необходимата сума за изграждане на водно рехабилитационен център. 

Каузата на Илиян Русев обединява много добри хора. Всеки един уред за рехабилитация в басейна има история.

„Една младоженческа двойка, която вместо букет цветя, събраха сума и успяхме да закупим този лифт. Велоаргометърът пък е купен с инициатива на служители на фирма, които карали колело 24 часа онлайн. На всеки час се събираше по левче, в един момент сумата се оказа, че е повече и трябваха още малко средства, за да съберем и за пътеката“, разказва Илиян.

Родителите на децата наблюдават тренировките и виждат подобрението им. Кристина е майка на Ема, която е с аутизъм.

„В случая на нашите специални деца водата е като лек. Ема започна да плува, когато беше едва на 4 години. Помня как не искаше да влиза в басейна, постепенно плува с пояс, с макарони, а вече я вижте плува съвсем сама. Това са 6 години и едно състезание зад гърба. Нито един лев не е взет, който иска дава. Има банкови сметки, някой напише книжка, някой направи концерт. Всичко отива за Скури“, разказва Кристина.

Децата не само тренират, за да подобрят състоянието си, но и печелят състезания по плуване.

И докато Илиян Русев-Скури тренира заедно с децата, близките приятели на сина му разпространяват каузата на фондацията. Един от тях е Стефан Миланов.

„Бяхме 12 години съотборници в отбора по плуване. Това, което си спомням, е, че винаги е бил много борбен, което го проявяваше и в спорта. Роден победител. Мога да разкажа един спомен. Бяхме седнали в едно заведение в малките часове на денонощието, когато той вече не беше добре. Беше в много тежко състояние и въпреки всичко си мислеше само за този проект. Каза: „Ние трябва да го направим, ще стане този басейн и децата ще има къде да плуват безвъзмездно и ще има кой да се занимава. Ние с баща ми трябва и ще го направим.“ Даваше всичко, за да може да се започне проекта и аз много се радвам, че неговият баща продължи делото му“, казва Стефан.

В продължение на делото се включва цялото семейство Русеви. Освен бащата на Сашко - и неговите майка и сестра.

„Цялото семейство сме в течение с всичко, което се случва с децата, включително техния напредък в това, което правят. това, което най-вече ни кара да вярваме, е подобрението, което имат толкова много деца. Всъщност той успява да привлече всички хора около себе си. За да се случват нещата наистина, се иска една много добра организация във всичко. И от финансова гледна точка, и от това кога ще са свободни, но се справяме“, споделя майката на Сашко.

Всеки лев за каузата е ценен. Знае се и поименно кой го е дарил.

Борбата в семейство Русеви идва още с раждането на сестричката на Сашко - Сюзан. Тогава Илиян и Сашко развиват своите умения да помагат. Сега Сюзан се възхищава на баща си.

„Родих се с аномалия, на нашите им беше много трудно понеже първоначално са им казали, че изобщо няма да бъда подвижно дете. Виждала съм хора, които идват без надежда, че нещо ще се случи, но няколко часа при баща ми и нещата се случват. Просто е водата, неговата желание и това, че той наистина го може. Наистина му е някак си като дар. След като брат ми почина, той намери там утехата и се отдаде изцяло на това. Умее да обръща нещата в положителна насока. На това най-много се възхитих и гледам да го взема от него“, казва Сюзан.

А Сашко е с тях всеки ден.

„Идеята си е абсолютно негова, той реши да го прави този комплекс, аз осъществявам неговата мечта. Отначало си мислех, че той ми дава сили, докато сега осъзнавам, че децата, с които работя, те ми дават сили. Каквито и проблеми да имам, като вляза с тях просто ги няма. Така че е съвкупност - и децата, и проекта“, казва Илиян.

Вече има изготвен проект за бъдещия рехабилитационен център. Той е дарен от екипа на архитект Цвети Русинов, също загубил дете. Сега на ход е община Русе. Оттам уверяват, че теренът за построяването ще бъде точно до спортното училище, където сега децата плуват.

Изработен е подробен устройствен план, който ще бъде внесен на експертен съвет към главния архитект на общината. След това ще бъде одобрен със заповед на кмета, а общинската администрация ще предложи на Общинския съвет да учреди безвъзмездно право на строеж в полза на фондация "Александър Русев".

„Имаме обещание, че до две седмици ще има одобрен подробен устройствен план и после първа копка и строителство, за което се надяваме, че големи фирми, вече при един проект ще дарят много големи средства, от които се нуждае за изграждане на проекта. В момента по сметката на фондацията има немалка сума, но далеч недостатъчна за изграждане – около 300 000 лв. Много държа да подчертая, че са от физически лица, имаме само един голям дарител. Всички други са обикновени хора. Просто добри хора се намират навсякъде се оказва и това е една много добра новина“, казва адвокат, който е член на Управителния съвет на фондация "Александър Русев".

Пътят към мечтата продължава със знания и умения, с много работа, с нужда от ресурс и с вяра!