Те са три жени на различна възраст от различни градове на България, но си приличат по едно. Водят една и съща битка – тази с болестта. Чуват диагнозата още преди да са сбъднали една мечта. И докато спечелят битката с болестта… замразяват мечтата си, при температура от минус 196 градуса по Целзий.
През 2017 година ви срещнахме с Виржиния – момичето, което със смелостта си, успя да промени системата у нас. Едва на 29 и с „рак на гърдата”, тя реши да замрази яйцеклетки преди старта на химиотерапията, за да може един ден, когато оздравее да стане майка.
Тогава Виржиния не дочака държавата да поеме разходите по процедурата – идея, която властта обсъждаше месеци наред, но без конкретни стъпки към реализирането й.
- Смяташ ли, че е редно държавата да помага и на такива смели пациенти като теб?
- Редно е да помага!
- Какво ще кажеш на другите жени като теб?
- Да изберат живота и да бъдат смели!
- За какво ще си мислиш като минаваш през тези перипетии?
– Че ще имам близначета.
Само един ден след като Виржиния смело застана с лицето си и разказва за проблема на стотици жени, държавата най-накрая реши – от 2018 г. ще финансират замразяването на яйцеклетки при онкоболни жени.
3 години по-късно отново срещаме Виржиния. Казва ни, че е минала през огъня, за да стои днес пред нас.
„Предприехме 4 химиотерапии преди операцията. Последва операция, отстранихме цялата гърда, с бучката, злокачествено образувание. И след това още 4 химиотерапии имах. И лъчетерапия. И след това започнах хормонална терапия“, разказа Виржиния Сърнова.
Това, че държавата вече поема замразяването на яйцеклетки при онкоболни жени, тя смята и за лична победа.
„Смятам, че държавата трябва да поеме тази отговорност, трябва да поеме дори и реконструкцията на гърда на млада жена до определена възраст. Защото всеки един етап, през който преминаваш, удря в твоето самочувствие“, допълни Виржиния.
Самата тя се подлага на реконструкция на гърдата, за която плаща 6000 лева.
Но сега е още по-силна и още по-смела. Говори открито за болестта и за своята битка, защото не иска други момичета да минават по същия път. Има и друг личен мотив - докато самата тя се бори с рака, ракът й отнема най-скъпия човек.
- Кой беше най-тежкият ти момент?
- Загубата на мама. Тя почина от рак. Почти по едно и също време карахме аз моето лечение и тя нейното. Тя започна с рак на матката и впоследствие се появи в гърдите. Искам момичетата да знаят, че ракът хванат навреме е лечим. При мама не беше хванат навреме. Затова съм приела като лична кауза да се боря за момичетата. Да чуват, да знаят, че имат възможност и да не се страхуват.
Загубила майка си, Вержиния още по-силно иска да стане майка. Замразила е 4 яйцеклетки.
„Реших да го направя, защото бях решила, че ще оздравея. Едно спокойствие те обзема, че си помислил за своето бъдеще. Че имаш шанс и той не ти е пропилян“, каза Виржиния.
И все още мечтае един ден да има близнaци.
„Като аз съм решила, че ако забременeя все пак по естествен начин, тези яйцеклетки ще ги даря на някое момиче, което има нужда от тях“, допълни Виржиния.
Валентина Йорданова е майстор на тези ангелчета. Събраните пари от продажбата им отиват в помощ на хора в нужда.
Прави го, защото иска да помага на онези, които сега минават по нейния път . На 25 г. тя се сблъсква с диагнозата „рак на гърдата”.
„Отстраниха гърдата изцяло, 16 лимфни възела от лявата ръка и ето ме тук сега! Преминах химиотерапия, след това лъчетерапия, в момента съм на хормонална терапия, продължава още 3 години“, разказа Валентина Йорданова.
В началото на тази година се подлага и на реконструкция на гърдата. С помощта на дарения от приятели, успява да покрие разходите по нея.
„Тя е от две части. Със собствени тъкани. Взеха ми тъкан от гърба и я наставиха отпред. И със собствена тъкан ми изградиха и ореола на самата гърда“, обясни Валя.
И Валя, и Виржиния, трудно откриват информация за замразяването на яйцеклетки. Имат късмета, че лекуващите им онколози директно започват темата още при първата им среща.
Така, преди да започне лечението срещу рака, Валя подава документи към Центъра за асистирана репродукция. Одобрена е и държавата поема разходите по замразяването на 16 от нейните яйцеклетки.
„В момента си давам сметка, че е важно за мен. Защото един ден, като всяка една жена, искам да бъда и майка“, каза Валя.
Представен е документ от новото лечебно заведение, че всичко е наред.
До този момент 63 жени до 35-годишна възраст с онкозаболявания са финансирани от Центъра.
„Отпускат се 5000 лева на два транша. Първият транш е за съхранение на яйцеклетки. Това са 2500 лева за лекарства за стимулация, за пункция, за замразяване. И, евентуално след 5 години, когато момичетата се смятат за практически излекувани, да са в трайна ремисия и физическото им и психическо състояние позволява да се извърши тази дейност – те ще подадат нови заявления за размразяване, оплождане и трансфер. Дай Боже всички да успеят“, заяви д-р Мария Георгиева, директор на Център за асистирана репродукция към Министерство на здравеопазването.
Всяка година около 4000 жени в България чуват диагнозата „рак на гърдата”. Оказва се, че тези от тях, които все още нямат деца и са в детеродна възраст, дори не подозират за възможността да замразят яйцeклетки, нито пък че процедурата вече се поема от държавата. Научават всичко това едва в кабинета на онколога.
„Първия въпрос, който задавам на дама, която е под 40, е дали има раждане. Ако тя не е раждала, обсъждаме вариантите за съхраняване на генетичен материал, което е страхотно постижение на науката. Половината от лечението на младите пациентки е снемане на тази психотравма, че те не могат да бъдат майки. Напротив! Те могат да бъдат майки“, каза проф. д-р Константа Тимчева, онколог в МБАЛ-„Надежда”.
- Ако не се съхранят яйцеклетки, каква е опасността за този генетичен материал по време и след химиотерапията?
- Доказано е, че не само химиотерапията, но и хормоналната терапия, която провеждаме, всички те увреждат яйчниците и понижават яйчниковата функция. Така че, риск има. Има един период от време от 2 години, след като се изчака, ако жената има добър яйчников резерв, и да се пристъпи към спонтанна бременност.
Професор Тимчева обаче предупреждава – не всяка жена с онкозаболяване има шанса да замрази яйцеклетки.
„Ако при пациентката има рецидивиране на заболяването, няма смисъл да я залъгваме, просто трябва да й кажем, че това е огромна отговорност да поемеш, да родиш дете и след това да не си в състояние да го гледаш. Но ако тя е с нисък или среден риск, в никакъв случай няма да пострада ефектът от лечението, ако химиотерапията се отложи с 10 дни. А толкова му трябва на доктор Стаменов и на другите колеги да извършат съответните процедури“, обясни проф. Тимчева.
Д-р Стаменов е помогнал на над 130 жени с онкозаболявания да съхранят яйцеклетките си преди старта на лечението им. Част от тях вече са майки.
„Никога не е само работа. Повярвайте ми, още от деня, в който реших да се занимавам с това. Това започна преди много години, което няма да забравя – аз бях млад лекар. И една жена дойде и каза – имам Хочкинов лимфом, ще ми съхраниш ли яйчниците? Тогава Хочкин не се лекуваше, тя вече не е между живите, но тя не беше мой пациент, тя беше и мой приятел. Буквално се разделихме минути, преди тя да отиде на друго място. Когато всичко това приключи, аз си дадох обещание пред себе си и пред Господ, че аз ще се грижа за тези момичета“, заяви д-р Георги Стаменов, специалист по асистирана репродукция в МБАЛ-„Надежда”.
След като проф. Тимчева и д-р Стаменов са преценили, че е безопасно за пациентката да съхрани яйцеклетки, се пристъпва към самата процедура. Трябва да се действа светкавично.
„Защото буквално става въпрос за 10-12 дни преди да започне химиотерапията. Период, в който ти нямаш много време да правиш подбор, лекарства или нещо друго. При нас момичетата идват и буквално същия ден започват процедурата“, обясни д-р Стаменов.
А какво точно представлява самата процедура?
Пациентките започват прием на специални медикаменти за стимулиране на образуването на повече зрели яйцеклетки.
10 дни по-късно, екип от специалисти извършва така наречената „пункция”– извличането на зрелите яйцеклетки.
И тук идва решаващата роля на опитния ембриолог.
„Здравейте, казвам се Стефка Николова и сe намираме в една от лабораториите на болница „Надежда“ и днес ще ви демонстрирам част от нашата работа – как се замразяват яйцеклетки.
За целта ни трябва течен азот. Среди за замразяване и тези платки, в които ние ще сложим средите, за да може клетките да се инкубират, за да могат да бъдат замразени. Замразяването се прави по метода на ветрификация, това е най-успешният метод за замразяване, който е най-широко разпространен“, разказа ембриологът Стефка Николова.
Процесът на замразяване трае около 15 минути. Едновременно могат да бъдат замразени 9 яйцеклетки, ако ембриологът е достатъчно опитен.
„Те се съхраняват на 37 градуса, с определена влажност и състав на газовете. 5% въглероден диоксид и кислород. На микроскопа отново виждаме дали са зрели и тяхното качество. След което ги прехвърляме в първата среда.
В рамките на следващите 3 минути яйцеклетките се инкубират във втората течност, която съдържа криопротектор. Той предпазва от образуването на ледени кристали, които биха могли да увредят мембраната на яйцеклетката.
След това яйцеклетките преминават през концентриран разтвор на криопротектор. Промиват се неколкократно, след което директно се потапят в течен азот“.
След като е минала процедурата по замразяване, следва яйцеклетките да бъдат съхранени в специални съдове при температура от минус 196 градуса по Целзий.
„Ще прехвърля нашите замразени яйцеклетки в кутията за съхранение. Която кутия ще приберем в съда за окончателно съхранение. Там могат да бъдат съхранявани няколко години.
Тук се съхраняват яйцеклетките и ембрионите на голяма част от нашите пациенти. Съхраняват се няколко години“, каза тя.
За да може един ден тези пациентки да станат майки и да прегърнат децата си.
Д-р Даниел Георгиев неведнъж е проследявал бременността на пациентки, преборили рака. Казва, че при тях износването на плода по нищо не се различава от това при жените без придружаващи заболявания. По-специфичното е при онези бъдещи майки, които в момента се борят с онкозаболяване.
„Това, което е важно от наша гледна точка, е последващата терапия, химиотерапия. И ако се налага – кога да започне тази химиотерапия? Срокът, в който може да се проведе, е след 14-та гестационна седмица на бременността, защото дотогава е периодът на органогенезата. Тогава се развиват всички органи на бебето. Тогава не е желателно да се прави химиотерапия заради страничните ефекти“, обясни д-р Даниел Георгиев, акушер-гинеколог.
Ето защо съвместната работа на акушер-гинеколозите с онколозите в такива случаи е жизнено важна.
„Имахме такъв случай – за щастие растеше и се развиваше нормално от самото начало на бременността. Паралелно жената провеждаше химиотерапия. В края на краищата, бременността се износи до термин и жената има живо и здраво дете“, каза д-р Георгиев.
Иванка Стефанова се сблъсква с диагнозата „рак” два пъти за последните 10 години.
„Лечението беше много дълго и трудно, много тежко. Но преди да започнем с химиотерапията, защото вече беше в напреднал стадий, ме посъветваха да си направя операция за съхраняване на яйчников резерв. Защото аз много исках да имам бебенце“, сподели Иванка Стефанова.
Така, през 2019 година тя получава „зелена светлина” от лекуващите я онколог и специалист по асистирана репродукция – че може да прави опити за дете.
„Пътят, за да сбъднем тази мечта, беше доста труден. Минали сме през много трудни моменти. Дори на моменти невъзможни. Но никога не загубих вяра и надежда, и знаех, че един ден ще стане чудото“, допълни Иванка.
На 28 април тази година се ражда синът й.
„Георги за мен е всичко, което съм мечтала последните 15 години. Това е нашата най-голяма любов, богатство, щастие. Решихме да го кръстим на Георги Стаменов, д-р Стаменов, именно защото той повярва в нас. Още на първата консултация ми каза – Иванка, няма причина да не се случат нещата. И ето, че чудото се случи“, допълни Иванка.
А чудото се случва заради смелите.
„Да бъдем смели! Много жени като чуят тази диагноза и мислят, че животът свършва. Животът не свършва, животът продължава“, категорична е Виржиния.
И заради силните.
„Искам всичко това, което научих, всичко това, което правя, да мога да го предам нататък. Да мога да спася човешки живот. Не искам да минават по моя път. Просто да си го спестят“, каза Валя.
Заради онези, които са до нас в трудните моменти.
„Любовта е това, което ми помогна, да се справя с тази лоша болест два пъти“, сподели Иванка.
Заради хората, които даряват надежда.
„Докато съм лекар, ще помагам и ще го правя, защото това е мисия, която нося в себе си. Това е светулката в мрака, която им свети, за да им покаже, че светлината ще настъпи за тях и слънцето ще изгрее утре“, заяви д-р Стаменов.
И заради мисията, която следват с цялото си сърце – да съхранят живота, за да може един ден да се срещнат с децата на своите смели пациенти.
„То е огромно щастие. Аз настръхвам като ги видя, защото наистина това е най-хубавото нещо, което може да ти се случи“, каза онкологът д-р Тимчева.
