Изоставено, неразработено находище на скъпоценни камъни в Източните Родопи е новият хит сред туристите планинари. Възможно ли е събирането на аметисти, ахати и ясписи, освен забавление, да се превърне в бизнес?
Този вид туризъм се развива в някои изоставени миньорски градове като Маджарово. През 90-те години държавата изоставя маджаровската оловно-цинкова мина и прекратява изграждането на цеха за обработка на скъпоценни камъни. Съоръженията са вдигнати във въздуха. Проучването на находищата на аметисти, ахати и ясписи така и не е завършено.
Сега територията се владее от планинските водачи и каменарите като Марин Куртев, който ни води по поречието на Арда, за да ни покаже как сами можем да станем ловци на камъни: „На реката можем да намерим всичко, Арда въргаля камъчето от целите Родопи”.
Ценности без стойност
Един от вариантите да намерите камъни е на брега на реката, защото тя ги е довлякла и като центрофуга ги е полирала. Един от най големите аметисти, откривани в района можете да видите за първи път в репортажа ни. Съгласява се да ни го покаже притежателят на 30-годишна колекция Николай Йотов, известен като бай Кольо Камъка.
В нея има цели кофи ахати, ясписи, аметисти, корали, коралити. Има също така огромни миди и охлюви, които са били на дъното на морето, когато преди 35 милиона години са засипани от изригналия на това място вулкан.
Бай Кольо Камъка притежава още пет тона скъпоценни и полускъпоценни камъни и минерали. Вадил ги е от места, познати на не повече от 5 човека.
Промишлен добив обаче тук никога няма да се развие, защото защитените зони около Маджарово са 7. Таксата, която общината събира за ваденето на скъпоценни камъни, е 30 лева, а те могат да бъдат събирани и с търговска цел.
На сергията
Най-тъжното е, че и търговската печалба от българските скъпоценни камъни от Маджарово е съвсем слаба. Удостоверява го геолога от Маджарово Васил Бачев. Напуска минодобивното предприятие когато го закриват и основава своя фирма. Откриваме го в Созопол на улицата със сергията му, където продава скъпоценностите на туристи.
Обяснява ни, че преди 30 милиона години Маджарово също е било на морския бряг, но климатът е бил тропически и е имало вулкани. Именно от хидротермалните разтвори са се образували полускъпоценните камъни.
Покрай масата на Васил Бачев не минават солидни колекционери. Колекционерски минерали тук не се продават. Но има стока от Китай. Фигурки от скъпоценни камъни за много ниски цени. Геологът обяснява, че азиатската страна изкупува суровината от цял свят (напр. розов кварц от Мадагаскар) и след това ниската цена идва от евтината работна ръка.
Скъпоценностите пристигат у нас от Китай с кораби. Търговците от илиянската борса се организират и наемат заедно контейнери. Въпреки изключително ниските цени на скъпоценностите, и тук търговията не върви.
Минало, настояще, бъдеще
Ако колекционерите у нас са малко, то хората, които се занимават с обработка и изучаване на скъпоценни камъни са още по-малко. Едно от местата, където знаят всичко за съкровищата на Земята е Минно-геоложкият университет.
В шлифовата лаборатория на МГУ студентите идват при инж. Даниел Димов, за да правят дипломни работи, но се прави и обработка на декоративни полускъпоценни камъни. Показва ни как изваденото от земята се превръща в нещо красиво.
Тук и са два от най-големите и богати музеи – на българските минерали и на дарените уникални кристали от Бразилия от българина Илия Делев.
„Това, което малко хора знаят и е уникално, ето това е нефрит, любим минерал за Китай и източните народи, но много малко хора знаят че нефрит се обработва тук, на Балканите, за първи път. Това ни дава право да въведем първата балканска нефритова култура в света седмо-шесто хилядолетие преди Христа. Аметистът е единственият камък ювелирен, който имаме на Витоша –даже XIX век пътешествениците, които са минавали през Балканите, казват „Много госпожи носят пръстени с Витошкия камък”. Аметистът ни дава насока да го предложим като национален камък”, разказва доц. Руслан Костов.
По думите му във варненския халколитен некропол са първите обработени фасетирани скъпоценни камъни в света – карнеол и червен кварц, превърнати в бижу пет хилядолетия преди новата ера. В Древна Гърция също са се кичили със скъпоценности от нашите земи.
Защо обаче нямаме промишлен добив? Доц. Костов отговаря, че просто нашите находища са по-скромни и са предимно от колекционерски интерес.
Без дубликат
Световното производство на скъпоценни камъни се измерва в стотици милиони карати. Години наред китайският пазар се опитва да сложи ръка на основното количество от необработените минерали. Африка обаче е най-богатият на скъпоценни камъни континент в света.
Малкият български пазар също се оказва притегателно място за търговците, защото е част от европейския пазар на границата с Изтока и на едно море разстояние от Русия. Търговците тук предлагат скъпоценностите си като инвестиция.
Така се запознаваме с госпожа Рабия Мула, официален посланик и член на международната асоциация на индустриалците на скъпоценни камъни. От Танзания. Пристига у нас, за да представи един от най-скъпите и редки камъни в света – танзанита.
От 50 години семействотона Рабиа добива синия скъпоценен камък. Мината е в подножието на Килиманджаро в малък ареал от 5 километра в района на Мерелани. Камъкът е открит през 1967 г. от масаите, които търсели място за животните си. Оценява се високо от бижутерите, защото е 1000 пъти по-рядък от диамантите.
Камъкът е подходящ за ново начало. Подарява се при раждане на дете, при създаване на ново семейство, носи баланс, дава ти възможност да стъпиш здраво на земята. Цената не е строго контролирана, както е при диамантите – танзанитът струва от 200 до 1000 долара на карат. Не подлежи на имитация и няма синтетичен дубликат.
На входа на африканската мина на суахили е изписано предупреждение, че шахтата е опасно стръмна. Тъй като залежите намаляват, миньорите стават все по-малко, а галериите стават все по-дълбоки. Затова държавна политика е да бъдат запазени работните места на хората от района, в който се добиват скъпоценностите. У нас промишленият добив на скъпоценности отдавна няма бъдеще. Българските съкровища остават за винаги под земята.
