Това е история на едно съвременно въстание. Записките по това въстание обаче не са на Захари Стоянов, а стенограми от заседанието на Общинския съвет в Копривщица.
Първата пушка гръмна след извънредно заседание на Общинския съвет преди седмица, но хрониката на архитектурните страсти започва още от 2014 г. Тогава е създаден новият общ устройствен план на общината. Има дори обществени обсъждания, докато след няколко тихи въстания не се стига до скандалното заседание, на което Общинският съвет в Копривщица гласува да се премахне статутът на града като резерват. Действително терминът "архитектурно-исторически резерват" не съществува в настоящото законодателство. Копривщица е определена като такъв с акт от 1971 г.
Архитект Стефан Беязов е автор на настоящия общ устройствен план на града. Живее между София и Копривщица и се чуди как така градът все още се определя с този остарял акт.
„Статутът в момента е никакъв. Не е сериозно един статут да се определя преди 46 години от министерско постановление”, категоричен е той.
„Много шум се вдигна. Най-важното е, че решението, което породи това напрежение, е отменено”, смята кметът Генчо Герданов.
Защо обаче се стигна дотук? Основното е настояването на Общинския съвет за отпадане на нанесената в плана охранителна зона. Става въпрос за зона, която обхваща града и природния пояс около него.
Според експерти именно това ограничение пречи на Копривщица да се превърне в Банско. Според местната власт това е повод за въстание, защото спира развитието на града и пречи на поминъка. Забележки срещу новия план няма.
Според председателя на Общинския съвет Рашко Христов „кучето е заровено” в така наречената охранителна зона. „Охранителна зона е цялата тази територия в тази зона има и изключително тежки правила и нищо не може да се строи”, коментира той.
„Охранителна зона не съществува по принцип. По общите планове, които аз съм правил на Копривщица през 1987 г., охранителната зона беше границите на града. След промените законът позволи да се строи по ливадите и тогава се наложи да говорим за охранителна зона”, отбелязва арх. Беязов.
А трябва ли градът да се охранява от багери, за да се строи? Тук стигаме до може би най-спорната фигура в спора - бизнесмена Радослав Йовков. На извънредното заседание на Общинския съвет в пакет с предложението за промяна на статута се появява негово предложение за спа комплекс на мястото на стадиона със ски лифт отсреща.
Собственик на завод за пелети, козарници, с още много бизнес начинания и притежател на внушителна сграда малко след изхода на Копривщица, откриваме Йовков в покоите му.
Йовков, който не за първи път е в медийното внимание, ни запознава с неговата гледна точка, за скандала, за статута и за инвестициите му. И за твърдението му, че ако отида някъде и каже, че е от резервата Копривщица, ще му кажат "Здравей, господин индианец".
„По принцип от няколко дни ми казват Винету, иначе не съм индианец. Смятам се за чистокръвен българин. Поне майка ми така казва и баща ми, твърдя, че съм копривщанин”, казва Йовков.
През годините за него се заговори, след като беше изключен от партия ГЕРБ за уронване на престижа. През 2015 г. Йовков наел хиляди декари пасища, без да притежава животни, но общината решила, че земи за паша могат да се отдават и при инвестиционно намерение. Публикации го свързват с незаконна сеч. Някои местни имат конкретни и силни спомени от него - като Димитър Ватахов, общински съветник от БСП, който твърди, че Йовков е взел негови наследствени земи.
Елена Чумпова е учителка в детска градина и журналист в местен вестник. Разказва за срещата си с Радослав Йовков, докато снимала в гората негова кариера за добив на инертни материали.
„Явно някой от работниците му се беше обадил и господинът изненадващо ме намери в гората, отне ми апарата с груба сила, тръшна ме на земята и започна боричкане за фотоапарата, имам две извадени медицински", разказва тя.
„Има един куп крадци, които са крали от мен и те си знаят, затова съм ги бил, защото са крали от фирмата ми”, е отговорът на бизнесмена.
По думите му архитектурата на град Копривщица трябва да бъде съхранявана по най-добрия начини. „Не съм никъде твърдял, че не трябва да има охранителна зона, а съм казвал, че тя трябва да бъде прецизирана”, допълва Йовков.
Искал е да строи хотел на два етажа, който да изглежда съгласно изискванията на копривщенската архитектура - дърво, камък и зеленина.
„Поначало съм се борил срещу хотелите. Поощряваме частния бизнес в къща, в която има човек да стегне две стаи. От хотели няма нужда в Копривщица”, посочва обаче арх. Беязов.
Кой кой е в града и за какво се бори, това е сложен възел, който се стяга като примка около единствения град паметник в България. Председателят на Общинския съвет Рашко Христов се оказва и личен ветеринар на козите на Йовков.
„Рашко Христов е ветеринар на целия град, има частна ветеринарна практика. Ако е лошо някой да работи с мен, кметът е работил с мен десет години”, подчертава бизнесменът.
Самият Христов пък подчертава, че има частна практика и договор за обслужване на неговите кози. „Нито е публична тайна, нито се крие. От 2014 г. работим заедно за реализацията на този проект”, отбеляза той.
„Ако има конфликт на интереси, има комисия за конфликт на интереси, има законодателство, което ще каже”, допълва Христов.
Йовков е убеден, че модерните му козарници са пример за това, че може да се строи около Копривщица, без да се нарушава обликът на града.
По-дребните инвеститори не се плашат от бъдещ лифт и хотел. Ясен и съпругата му Снежана живеят в Копривщица от две години. Зарязали големия град, наели къща и освен че предлагат стаи за гости, организират велотуризъм.
Според тях Копривщица има нужда от развитие.
Думата за бъдещето на Копривщица трябва да имат и обикновените хора, твърдят местните - тези, които са родени тук и целият им живот е посветен на града, като Елена Кутикова, която стопанисва два паметника на културата - собствената и къща и тази на съседите й.
„Много трудно се поддържа, с много средства и с много труд, никой не помага”, казва тя.
Елена споделя, че това, което прави животът в любимата й Копривщица, са лошото водоснабдяване и надупчените улици, но семейната история я кара да очаква по-добри времена.
Пречат ли паметниците на инвеститорите и инвеститорите на паметниците - този въпрос вече има собствен живот за местните, но отговорът е само един и живее в сърцата им.
„Никой не спира инвеститорите и строителите. Просто трябва да се съобразят с рамките на автентичната визия на Копривщица, с архитектурата на Копривщица и да се съобразят с това, че Копривщица е дело на родолюбиви българи, които не са искали да имат грандиозни сгради”, категорична е Елена Чумпова.
