Капитан Петко Киряков е един от воеводите, извоювали Освобождението на България. Вижте как актьорът Васил Михайлов го превърна в национален герой.

„Той умря на 56 години, аз сега ще направя 80 и по повод на Трети март аз казах, че моите герои са на десетина паметници. Започнах с Ботевия герой и Стамболов съм играл, и Стамболийски, и два – три партизански командира и ханове, и затова хората мислят, че на Трети март аз съм злободневен. И ми се обаждат, и ме канят. Благодаря им”, каза Васил Михайлов.

12-те серии на „Капитан Петко войвода” са свалени над един милион пъти от интернет. Филмът, направен по сценарий на Николай Хайтов, е един от най-гледаните български сериали, направени по повод 1300 години от създаването на българската държава. Излъчва се през 1981 г. 

– Вие приличате ли си с Петко войвода?

– Ама кой го е знаел какъв е бил Петко войвода?! Има две документални книги. Аз го играх такъв, какъвто Хайтов го е написал и какъвто се получи между колегите. Ние бяхме малко по-големички на възраст, защото Петко някъде на 17 г. е тръгнал да мъсти за убийството на брат си и трудно ни направиха млади хайдути, но ни направиха. Ние снимахме на 500 и няколко места. Всички, които разбраха за какво снимаме, много ни помагаха.


Във филма капитанът играе с 37 костюма, всяка серия е от по час и 20 минути. Бюджетът за филма е рекорден – над 5 милиона лева.

– Точно как ви избраха вас?

– Аз два пъти отказах, но Хайтов ми казва: "Ти ще видиш какво ще стане после". Пробваха и Тони Горчев, най-много искаше Стефан Гецов да играе. И аз тръгнах с много уговорки, които не се спазиха, и всичко това беше за моя сметка.

Още в първите месеци по цял ден тичах по баирите и се прибирах в София да играя осем представления от 11 в репертоар, 8 главни роли в 11 пиеси в репертоара, и се бях шашнал. Като дойдох на една проба, неял цяла седмица както трябва, три часа и половина ме пробваха и по едно време се намерих на земята, помня едни шарени чорапи на сестрата в киноцентъра до мен – за пръв и последен път припаднах.

Помня, снимах в село Долен нощни снимки, през нощта пътувах, с моята кола повече пътувах, ражда ми се малкият син, катастрофирах, докато разбера какво става, в 1 ч. имам в Рила снимки в метоха, обратно трябва да се върна. Неделчо Чернев вика "герой", той заекваше и беше емоционален. Разказвам му какво ми се е случило и той плаче. Вика: Ммммамка му, кой го пусна да пътува с неговата кола? Нали знаете, че 5 милиона и 800 хиляди лева струва филма. Ако беше се убил, какво щяхме да правим...


Години след като снехме филма, тракийците ме заведоха до Доганхисар и там нищо нямаше. Аз не бях виждал родното му място, всички други бяха ходили – режисьор, оператор, Хайтов няколко пъти".

Сценаристът Хайтов обикаля няколко пъти местата, където е живял Петко войвода. Запознава се с най-малките детайли от живота му. Сценарият обаче се приема като провокация и води до спирането на сериите.

„Спомням си, поискаха да се промени сценарият, но баща ми отказа. От комисията са казали са казали – какво е това в сценария, във филма да има Капитан Петко приет от турците, турците му помагат, а пък българите бият. И нещата така спряха. Хората го харесаха и по време на излъчване на сериите улиците опустяваха. Баща ми беше много въодушевен, че беше чул децата от Куклен, и то турчетата да пеят „Петко льо". Тази народна любов доказа, че си е заслужавало от стотина странички да стане 12 серии", разказа арх. Здравец Хайтов, син на писателя Николай Хайтов.


Филмът за Капитан Петко вижда бял свят благодарение на Иван Славков, който по това време е генерален директор на националната телевизия.

„Иван има изключителни заслуги за тогавашната телевизия. Гледа го за два дена и разпореди – пуща филма и всички творчески срещи да се филмират", спомня си Васил Михайлов.

Срещите с публиката в цялата страна са повече от 800.

"Наближаваме село Борима и срещу нас 8 или 10 мотора ескорт със знамена. Свалят ни и с една табла с ракия ни посрещат и казват – ние в Троян нямаме цветя, затова даваме ракия, и тръгват, и като влизаме – цялото село с черги по балконите и прозорците и Неделчо Чернев щял да вика „Стоп, стоп”, защото мислел, че е масовка”.

В Борима направили една трибуна и искат аз да говоря. Аз не знаех какво да говоря. И аз почнах да пея "Горице ситна зелена". И като ревнаха бабите, целия бях с кърпи с чорапи.

Момчилград, където бяха само 5 на сто българи, ме посрещнаха най-добре", спомня си актьорът.

Срещата с публиката във Варна завършва като многохиляден митинг, а започва като организирана сбирка с отличниците и с учителите.

„От 2 до 4, да кажем, излязохме навън и целият училищен двор беше пълен с деца, аз си загубих там едната бота, бяха ни подарили по едни чибук – изгубихме го. Викам: Хайде да идем на паметника, 200 – 300 деца. Вечерта дойдоха 9000 души. Отидох до хотела „Черно море” и се преоблякох. В 7 часа отидох с една „Волга” на паметника вечерта и не можех да мина, не мога да вляза. Да не се надценявам, но разбрах какво им е било на бийтълсите. Колата пращи, аз не мога да изляза. Не можа да стане тогава срещата и отново ги поканих в двора на училището и на балкона се качихме и с малък Петко почнахме да пеем”, разказа още Васил Михайлов.

За учените Капитан Петко Киряков има безспорен принос към борбата за освобождение на българския народ в Тракия и в Родопите, на Балканите. 

„Това всъщност е едно от най-ценните издания, с които нашата библиотека се гордее, това е биография на Петко войвода от 1888 г., още приживе е написана и е първи опит за представяне на неговите подвизи като национален герой”, обясни историкът проф. Пламен Митев.


„Той участва в Критското въстание и подпомага освободителните действия на руската армия в район, където предните части на Дунавската армия не достигат. Неговите действия в бойните действия в тила на турската армия имат голямо значение за крайния успех. В националната ни памет безспорно ще бъде мястото на Петко войвода с противодействието на авантюриста Сенклер, който се опитва да създаде в Родопите област извън пределите на освободена България, която да остане извън България.

Още през 60-те години, когато той действа с малката си дружина в южните части на Родопите, води такива сражения и излиза победител. Ние може да потърсим успеха му в натрупания опит, в умението му да използва добре природната ситуация, познава чудесно Родопската област и да извлече изгода от областта, той намира много добра подкрепа и от местното население. Не е изненадващо, че Петко Киряков успява да се противопостави на многочислен противник. Все пак той има възможност да изучава военното дело в Атина за кратък период, той има опит и това му позволява да извлича максимума, използвайки хитрини и ятаци, и съмишленици.

За жалост, неговата съдба е подобна на съдбата на десетки български поборници, които въпреки саможертвата, си остават встрани от голямата политика. Той лежи в българските затвори почти толкова, колкото е лежал в турските затвори, и в София е обвинен за освобождаването на Коста Паница, във Варна е обвинен в опит за покушение срещу Стамболов без никакви основания. Подложен е на разлрични изпитания и мъчения. Любовта му към България си остава толкова силна, колкото и преди. Личните проблеми оставя на страна в името на българската национална кауза.

За патриотичните организации историята на Капитан Петко войвода се замита под килима целенасочено.

„Петко войвода е безспорен борец от европейски мащаб, той се бие в Критското въстание, за Гарибалди, за него е решаващо едно обстоятелство – той казва: Няма сопа, която да изгони от сърцето на българина Русия, и може би затова е заметен под килима. Наистина това, което се пренебрегва неговата памет заради едно обстоятелство, че е свързан с Русия е бил там и е приет от цар освободител, който в знак за неговите заслуги му подарява едно огромно имение. Това от признание се превръща в минус за него, когато именно заради това тогавашните български управници и градоначалникът на Варна разпорежда да го пребият със сопи. Усилията на тези хора не могат да доведат до нищо реално, защото историята не може да се промени", разказа Васил Василев, председател на Общобългарски комитет "Васил Левски".


В националния исторически музей от Капитан Петко войвода се пази печатът на Тракийския революционен комитет. В най-новата експозиция за Трети март има и изненадващи находки.

„Имаме барутница на един опълченец, който е осетинец, Николай Дудар Караев". Николай Караев попада като доброволец в Сръбско-турската война. Познанството му способства името на Капитан Петко да стане известно и в Осетия. Появяват се статии за неговия героизъм, за неговия организиран отряд, който участва и в Освободителната война", каза Михаил Симов от Национален исторически музей.

До излъчването на филма, Капитан Петко има 14 паметника. Сега вече са 26, включително в Украйна и Рим. Всички от тях са с образа на актьора Васил Михайлов.

„На мен любима сцена ми е във филма, когато големият Наум Шопов, той играе турския прокурор, който ме освобождава, но след Освобождението на България се срещат двамата, стари, Петко болен, и му предлага, иска да ме прати в Турция, когато става въпрос за почерпка и аз искам да платя, и аз казвам – Чакай, че аз още не съм те черпил за Освобождението на България”, допълни Васил Михайлов.