Какво не знаете за Дунавското хоро и неговия автор, Дико Илиев?
Къде е написано и ще дойде ли Нова година без него?
Дунавското хоро е написано преди повече от 80 години от военния музикант Дико Илиев. Вече почти 40 години всяка Нова година започва именно с него. То е любимо на българите и е най-разпознаваемото не само в Северозападна България, а и в цялата страна.
Дико Илиев постъпва като музикантски ученик във военен оркестър още на 13 години в Орхание, днешния Ботевград.
Никога не е учил в консерватория, но има отличен музикантски нюх, а всичко, което е носил в душата си като музикант, го е пресъздал като композитор, обяснява главният диригент на Българската армия подп. Ради Радев.
Неговите произведения са писани не за слушане, а за игра – по онова време военните оркестри са музицирали по празници, добавя той.
Първото си хоро – Искърското, Илиев пише преди сто години, на фронта. Тогава той е 19-годишен.
През 1937 г. свири във военния оркестър на 36–и пехотен козлодуйски полк, чийто диригент е Александър Вейнер.
„През една пролетна вечер му хрумва това хоро (Дунавското – б.ред.), сяда на едно трикрако столче, записва нотите, изсвирва го на акордеона, сутринта тича при Вейнер, показва му нотите, изсвирват го и всички го харесват. И при първата възможност го изсвирват на площада в Оряхово… неговата премиера е на площада в Оряхово”, разказва писателят и публицист Борислав Геронтиев.
Диков Илиев композира най-любимия си марш „Сливенци при Драва” през 1947 г. По-късно държавното радио открива програмата си именно с това произведение в продължение на 15 години.
Дико Илиев, който се връща жив от четири войни, създава уникални хора, които са с модерни вече за времето си инструменти, които влизат от Западна Европа като нова тенденция. Медните инструменти, например, са нещо ново за оня период, обяснява кметът на Оряхово Росен Добрев.
Дико Илиев съчинява над 20 марша, 70 хора, валсове. Най популярно от творчеството му обаче остава Дунавското хоро. Дълги години то се използва в национален ефир, а за първи път е записано от оркестъра на Транспортните войски.
Дълго време Съюзът на българските композитори не иска да приеме Илиев за свой член. По някаква причина това стига до ушите на Тодор Живков и през 78-ма година той отива в Монтана и отделя специално време и внимание на Дико Илиев, разказва подп. Радев.
След това Съюзът приема Илев за свой член – едва когато той е на 85 години.
„Що се отнася до Дунавското хоро, в него има нещо много простичко, то носи уникална енергия, ако човек се заслуша и просто се опита да усети тая музика… Самите стъпки – пет напред и три назад, ти показват колко е важно да вървиш винаги с две стъпки напред повече”, казва Христина Цонева, секретар на община Оряхово.
През Новата 2018 г. се навършват 120 години от рождението на Дико Илиев.
Вижте още във видеото:
