Зад дебели стени, тежки ключалки и железни огради, сред смрад, мизерия и извращения в затворите – именно там мечтата за свобода е най-жива. Жадувана е до лудост – така, както се жадуват всички невъзможни неща.
У нас към тази мечта – за непозволената свобода – са посегнали десетки затворници. Повечето от тях обаче се радват на свободата няколко дни или само няколко часа.
Юсуф Тефиков и Денис Чауш се опитват да избягат от Бургаския затвор са заловени само за пет часа. Има обаче хора с невероятна ловкост и въображение, които се укриват от правосъдието с години. Като Алберто Йорданов, който 10 години живее под чужда самоличност в чужбина преди да бъде заловен.
„Аз ако трябва да се крия, по-добре да си седя в затвора. Да избягаш, за да си направиш навън собствен затвор, това не е живот”, коментира Алберто Йорданов.
3 април 2018 г.. В късния следобед двама опасни рецидивисти, осъдени за убийства слизат на първия етаж на Софийския затвор, за да получат заявената предварително техника.
Владимир Пелов е поискал близките да му изпратят тетрис, а Радослав Колев – бързоварче. Чакалнята е на първия етаж на затвора и в нея чакат ред 15-тина осъдени. Пелов само изглежда спокоен, показват кадрите от камерите на затвора. Той дебне най-удобния момент... Съучастникът му – Радослав Колев, вече е на опашката. Зад гишето обаче се суетят трима души, включително един надзирател и Пелов отлага атаката.
Колев си получава поръчаното бързоваче. След това застава срещу гишето, плътно до съучастника си. Секунди след като надзирателят затваря вратата, Пелов решава да действа и прави първата крачка към свободата си.
След него тръгва и Колев. Следват удари и ритници. Решетката пада. Също като на филм. А двамата рецидивисти, въоръжени с пистолет и нож, хукват към централния вход на затвора. Пазачът на входа не успява да реагира и им отваря вратата. Озовават се в двора и следват кадри като от холивудски филм.
Чуват се изстрели. Постовият се опитва да хване рецидивистите. Колев се изплъзва. Пелов стреля. Надзирателят обаче не успява дори да извади служебното си оръжие. 6 секунди са нужни на Радослав Колев и 8 – на Пелов, за да поемат първата си глътка свобода.
По следите на двамата бегълци тръгват един социален работник, една чистачка и един затворник, който е бил на лафката за кафе.
„Упражнена е принуда, заплаха с огнестрелно оръжие и с хладно оръжие, има реакция от нашите служители. За съжаление тази реакция е неуспешна. Произведени са доколкото става ясно 3 изстрела и за голямо щастие няма пострадали лица”, заяви зам.-министър Николай Проданов.
Така се случи най-дръзкото, най-скандалното и вероятно най срамното бягството от най-охранявания затвор в България. Защото властта е знаела, че Владимир Пелов ще избяга, но не е направила нищо.
„Знаем от една година, че се готви да бяга”, обясни Валентин Радев.
На 28 февруари анонимен затворник сигнализира за подготвяното бягство. Твърди, че съучастникът на Пелов – Димитър Иванчев–Шошора е подкупил с цигари двама затворници от Механичния цех. Целта – да се изработят приспособления за катерене тип котки.
Според лишения от свобода приспособленията са за Владимир Пелов. Комуникацията между двамата – Иванчев и Пелов, е посредством предаване на писмени бележки от друг лишен от свобода, който разнася храната.
Именно затворник, който разнася храната, е свръзката между двамата.
Планът с катеренето на Пелов обаче пропада. Той разбира, че е разкрит и реагира светкавично. Пише жалба в прокуратурата, че е набеден за подготвяно бягство и че правата му са ограничени. Търси нов съучастник и се спира на Радослав Колев, разказват затворници.
Радослав е с голяма присъда и има достъп до кухнята, а Пелов няма такъв достъп.
Предполага се, че Радослав е прибрал пистолета и го е дал на Пелов.
Колегите на Колев зад решетките твърдят, че с всички бил внимателен.
Венцислав работил с Колев няколко месеца в кухнята. Сега е в болница заради тежко заболяване и предпочита да не коментира бягството. Казва обаче, че не му е личало да е планирал бягство.
С пистолета Пелов се е снабдил няколко дни преди бягството, твърди друг наш източник от затвора. Не си е позволил да рискува да открият оръжието при неочакван обиск.
„Разберете, всичко е било подготвено и планирано. Било е планирано да дойде вчерашния ден. Владо Пелов да бъде извикан, за да си получи техниката и всичко това е било дълбоко обмислено. И е била избрана добрата смяна”, твърди нашият източник.
Времето е изчислено прецизно – точно преди Великден двамата шефове на охраната на затвора са в отпуск. В същия ден служители и администрация отиват на Великденско тържество в общежитието в Казичене. Пелов прави своя удар.
Надзирателите също са били предупредени за бягството. Доказва го бележка, закачена на видно място в така наречената им "дежурна":
„Владимир Пелов от втора група да не се движи без придружител. Заповед!”
Заповедта обаче не е спазвана.
Надзирателите са категорични, че пистолетът на Пелов не е внесен от техен човек. Нашият източник от затвора обаче твърди, че това не е невъзможно.
„Оръжие може да се вкара по няколко начина. Може да се вкара с хранителните – ако застанете от външната страна на затвора ще видите, че на ден по десетина камиончета влизат. Хляб, хранителни продукти”.
Оръжието може да е било скрито в храната или залепено с магнит под микробуса.
„Втори вариант е със служител да се внесе пратката. Служителят по никакъв начин не знае какво внася. Дават му един пакет, дават му 200-300 -500 лева. Понякога и до 1000 може да дадат. Служителят потрива ръце и от чувство за лоялност никога не проверява какво носи. Здравей, заповядай, жена ти ми го даде, баба ти ми го даде и това е”.
Има начин пистолетът да мине и през всички скенери.
„Всеки един служител знае как да мине без да сигнализира. Всяка сутрин всички служители – независимо от ранга им, минават през детекторите. Но те знаят каква е системата. Отсреща колегата, дето слуша детектора, е негов човек. Свирка нещо, той се усмихва – да, няма проблеми, влизай”.
Третата версия е пистолетът да е доставен с дрон. Апарат край стените на затвора е забелязван поне три пъти през последните два месеца. Разследващите проверяват и тази хипотеза, но за тях тя не е водеща.
Най-невероятна е версията пистолетът да е хвърлен през стената, признават разследващи. Но се отчита и тя, тъй като допреди три дни е изглеждало невероятно някой да избяга с пистолет през централния вход на затвора.
Затворниците обаче са убедени, че Пелов е получил пистолета си с доставката на хляб.
Владимир Пелов-младши обаче твърди, че не знае къде е баща му, а новината за бягството научил от полицията.
Четирима униформени намират Владимир в дома му в Ботевград минути след бягството на баща му. Минути по-късно Владимир е откаран в полицията, където за разговор го очаквал началникът на районното в Ботевград.
„Аз го попитах, дали съм задържан. Той отговори, че не съм. Аз исках да изляза от стаята, той запречи вратата с тяло и не ме пусна. Проведе разговор по телефона, излъга, че съм се държал агресивно и съм го блъснал. Каза ми, че съм задържан във връзка с член 195. Каза, че ме задържа за влизане с взлом в гараж с цел кражба”, заяви Владимир Пелов.
По-късно бил разпитван и за бягството на баща си, но отказал да говори без адвокат.
Христо Колев също твърди, че бягството на брат му било изненада. Двамата се видели за последно минути преди бягството.
– Същия ден му занесох един бързовар. Не знаех, че ще бяга.
– Изобщо не е споделял?
– Не, не.
– Той ли го поиска или?
– Да, той ми го поръча миналата седмица. Една седмица преди случката, понеже в затвора приемат техника само във вторник.
Според Христо досега Радослав не се е опитал да се свърже с никого от семейството.
– Според Вас, къде е той сега?
– Нямам представа.
– Дотолкова, доколкото го познавате, биха ли се разделили двамата с Владимир Пелов или не?
– По-скоро биха се разделили. Така са уязвими. Поне аз мисля така. Доколкото го познавам, не биха седяли заедно да си пият ракията, както се казват в полицията.
– Кое е по-вероятно според вас, да е напуснал страната или да е някъде тук?
– Еми, да е напуснал страната, едва ли, защото доколкото знам навсякъде е имало полицаи. На всеки пункт, а той няма документи.
Според брат му Радослав не е толкова опасен, колкото полицията твърди.
Междувременно полицията продължава да издирва двамата бегълци.
– Имаме някои насоки вече, но не можем да ги коментираме за жалост, заяви Илко Илиев.
– Има ли надежда да ги заловите?
– Разбира се, че има надежда. Желанието ми е колкото се може по-бързо, но трябва да се съобразяваме и с някои други обстоятелства.
По закон обаче полицията не може да използва пълния си ресурс, за да залови рецидивистите.
„Не можем да ги следим, не може разпечатки на телефона да се искат. На близки, на роднини, на хора, които мислим, че са свързани с логистика и с помощ за осъществяване на бягството”, обясни Илиев.
Владимир Пелов и Радослав Колев може и никога да не бъдат открити. И въпросите за това как са внесли оръжието в затвора и кой е финансирал бягството от затвора да останат без отговор. Случаят разтърси из основи системата и показа пробойните на сигурността в българските затвори.
„През вратите на нашите затвори тече един много широководен поток от вещи. Най-сигурният вариант е, когато бъдат заловени двамата избягали, те да ни обяснят как точно, откъдее се е появило това оръжие”, каза Николай Проданов.
„В момента, в който единият е заплашен с насоченото оръжие, имаме още един служител, от който няма никаква реакция в момента. Срещу него няма насочено оръжие”, коментира Ивайло Йорданов.
След бягството напрежението в системата ескалира и предизвика оставки, дисциплинарни проверки и… срам. Срам от това, че двама затворници са изчезнали през парадния вход след стрелба по пазачите – за 36 секунди.
По темата работиха Румяна Попова, Канна Рачева и Венелина Григорова
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
