Това е нашата галактика – Млечният път. В нея вероятно има над 400 милиарда звезди, подобни на нашето Слънце. То се намира в един от спиралните ръкави на галактиката, наречен Орион.

Земята и планетите от Слънчевата система се движат около нашата звезда по орбити с формата на елипса. На тези, които имат луни, а това са всички без Меркурий и Венера, се случва едно впечатляващо явление. Астрономите го наричат слънчево затъмнение.

От Земята можем да го наблюдаваме, когато Слънцето, Луната и нашата планета застанат в права линия. Тогава денят се превръща в нощ и настъпват... 150 секунди мрак.

„Това е едно удоволствие, което човек, когато види с очите си, моето мнение е, че никога повече няма да го забрави през живота си”, каза д-р Никола Петров, от Национална астрономическа обсерватория "Рожен".

Слънчевите затъмнения впечатлявали, но и шокирали хората през хилядолетията.

В Древна Индия вярвали, че полубогът Раху поглъщал Слънцето и Луната. Подобен е и китайският мит, според който небесен дракон изяждал светилото. Скандинавските народи считали Слънцето и Луната за богове, които пътуват по небето с колесници. Когато два огромни вълка ги настигали, се случвали и затъмненията.

„Пълните слънчеви затъмнения са може би един от най-красивите феномени, които може да наблюдаваме въобще от Земята”, каза доц. д-р Росица Митева от Институт за космически изследвания и технологии към БАН.

Затова векове наред астрономите внимателно следят, изучават и разкриват тайните на небесното явление.

Първите в света кинокадри на пълно слънчево затъмнение са заснети в Индия през 1900 г. от английския изобретател Кевин Маскелайн.

„Такива явления се наблюдават само от много малка територия на Земята. Съответно, в един човешки живот един човек може да види много повече лунни затъмнения, отколкото слънчеви”, обясни Цветан Цветков, асистент в Института по астрономия към БАН.

В България за последен път имахме късмет да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение на 11 август 1999 година. Тогава пътят на лунната сянка премина над най-североизточните райони от нашата страна.

В 12:36 ч. Луната започна да закрива Слънцето. Пълната фаза, или така нареченият тоталитет, продължи 147 секунди. През това време беше отчетен спад на температурата в България с 2-3 градуса.

„Почти от цяла Европа имаше екипи за наблюдение на затъмнението. Ние бяхме в покрайнините на град Шабла. Условията обаче, бяха перфектни”, спомня си д-р Никола Петров.

Въпреки това, зрителите на затъмнението по държавната телевизия останаха доста разочаровани. Вместо черно Слънце, те видяха черен екран. Оказа се, че върху обективите на телевизионните камери били поставени неподходящи филтри. БиБиСи нямаха такъв проблем и излъчваха събитието в реално време. Любители с видеокамери от Франция и Германия също успяха да заснемат астрономическия феномен, който ще се случи отново над България чак на 3 септември 2081 година.

„Следващото такова пълно слънчево затъмнение ще бъде 2081 година, така че дотогава доста време ще мине, ако се надяваме да направим нашите изследвания от нашата страна”, заяви д-р Никола Петров.

Всяка година от различни места на нашата планета могат да се наблюдават не повече от 4 пълни слънчеви затъмнения. Затова българските учени и любителите на астрономията пътуват по целия свят, за да видят, заснемат и изследват как Луната закрива Слънцето.

Ловци на слънчеви затъмнения

„Ние сме ловци на слънчеви затъмнения. Всъщност, ние сме любители астрономи, и всякакви интересни астрономически явления искаме да ги преследваме, да ги хванем, да ги уловим, да си ги занесем като трофей вкъщи”, каза Боряна Бончева от Астрономическа асоциация София.

Лятото на 2017 г. предостави такава възможност. Тогава медиите го нарекоха "Голямото американско слънчево затъмнение".

Това беше първото затъмнение от 99 години насам, което премина от северозападните до югоизточните Съединени щати и се превърна в астрономическото събитие на 2017 г.

Професор д-р Мариана Лазарова беше сред ръководителите на специален проект, който засне всички фази на затъмнението по целия му път над Съединените щати. Тя преподава физика и астрономия в университета на Небраска.

„Ние сме разположили 68 станции с идентични телескопи, които ще заснемат около 2,2 и половина минутно видео на слънчевото затъмнение. Когато Луната скрие Слънцето ни дава възможност да видим атмосферата на Слънцето и да научим как плазмата там се загрява, която е голяма мистерия в момента”, заяви проф. д-р Мариана Лазарова от Университета на Небраска, Карни.

Над 2 милиона и половина души от целия свят разположиха телескопите и камерите си по пътя на лунната сянка. Сред тях бяха д-р Петров със свои колеги от Института по астрономия и ентусиастите от Астрономическа асоциация София.

Те заснеха впечатляващи кадри на слънчевата корона, която може да бъде наблюдавана по този начин само при пълно затъмнение.

„2017-а беше едно от силните ни затъмнения и за нас, затова защото времето беше сравнително добро. Не беше най-чистото небе, имаше една много тънка облачна покривка, но наблюденията се получиха”, каза д-р Никола Петров.

И още 2017 година в Щатите решихме, че 2019-а ще посетим това в Чили”, уточни Боряна Бончева.

През лятото на 2019 г. две български експедиции се отправиха към пустинята Атакама в северната част на Чили. Там беше най-точното място да наблюдават и изследват пълното слънчево затъмнение на 2 юли.

Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката ни финансираха проекта за изследване на активни процеси на Слънцето, както по време на пълни слънчеви затъмнения, така и извън тях”, обясни още д-р Никола Петров.

Д-р Петров и шестима негови колеги се насочиха към пустинята Атакама, на 40 километра източно от град Ла Серена. Екипът на Астрономическа асоциация София избра една от най-големите обсерватории в света – Ла Сия.

„Това беше наша много отдавнашна мечта. Това е нещо като Меката на астрономията. На 2500 метра надморска височина, с нулева влажност, с перфектна прозрачност на атмосферата”, каза Боряна Бончева.

Рано сутринта на 2 юли българските учени започнаха да подготвят уредите и камерите за пълното слънчево затъмнение. В центъра на лагера си поставиха националния флаг.

„Избрахме наблюдателна площадка, за която пълната фаза на затъмнението продължаваше малко над 2 минути и половина. Всъщност, тези 2 минути и половина бяха важната част, заради която планирахме цялата експедиция”, заяви Цветан Цветков, асистент в Института по астрономия, БАН.

„И в рамките на тези 2 минути и половина трябва да свършим всичко, което сме планували. Като заснемане на целия тоталитет, и разбира се, когато мине вече, си отдъхваме от това, че се е случило”, допълни д-р Никола Петров.

По същото време в обсерваторията Ла Сия, екипът на Астрономическа асоциация София е сред хиляди наблюдатели, дошли за събитието от целия свят.

„Всички гости на обсерваторията бяха подредени на една дълга мантинела между радиотелескопа на обсерваторията и 3,6-метровия телескоп на Ла Сия.

Всеки носеше фотоапарат, телескоп – кой каквото има. Други гледаха само с просто око, някои – с видеокамери снимаха”, разказа Боряна Бончева.

„Нашата цел е да получим колкото се може по-хубави картинки, които след това, разбира се, ще публикуваме на нашия сайт”, обясни Валери Генков, председател на Астрономическа асоциация София.

„В деня на слънчевото затъмнение на обсерваторията дойде дори президентът на Чили, който малко обърка програмата на останалите зрители, защото заради него бяха блокирани определени райони”, допълни Боряна Бончева.

Но докато гостите в Ла Сия щяха да гледат затъмнението за удоволствие, д-р Петров и неговите колеги ги чакаше доста работа.

„Ние все още не знаем напълно как и по какъв начин се генерира магнитното поле на Слънцето. Как точно и какъв е механизмът на слънчеви изригвания, избухвания или изхвърляне на коронално вещество. Идеята е да намерим физическо обяснение на активните процеси, които протичат в слънчевата корона, а това може да се случи единствено и само по време на пълно слънчево затъмнение”, разясни д-р Никола Петров.

„Подготвихме различните експерименти, фотокамерите. В продължение на няколко часа очаквахме, така, с нетърпение настъпването на частичните, и след това и на пълната фаза на затъмнението”, спомня доц. д-р Росица Митева.

В 15:23 ч. чилийско време настъпи частичната фаза: Луната започна да закрива Слънцето.

„Частичните фази на всяко слънчево затъмнение се наблюдават със специални слънчеви очила, които са снабдени със защитен филтър, който пропуска една минимална част от слънчевата светлина. Така че небето става черно и се вижда само златистият диск на Слънцето и как го "отхапва" Луната постепенно”, обясни Боряна Бончева.

С частичната фаза започва пътят към кулминацията на слънчевото затъмнение: така нареченият тоталитет. По орбитата си около Земята, Луната наближава точката, от която за наблюдателите в Чили ще покрие напълно Слънцето.

„Секунди преди пълната фаза се появяват и неравности, които са от повърхността на Луната, преминаващи през тях малка слънчева светлина, която се нарича Огърлица на Бейли. Само секунди след това ние виждаме най-напред един розов край около лунния диск, което всъщност е хромосферата на Слънцето, част от атмосферата на Слънцето, която в действителност е само някъде между 2000 и 4000 километра дебелина. И когато се закрие, вече ние наблюдаваме слънчевата корона. В момента тя е типична за минимум на слънчева активност, което означава сплескана около екватора на Слънцето”, допълни д-р Никола Петров.

16:39 ч. чилийско време Луната изцяло закри Слънцето и започнаха дългоочакваните 150 секунди мрак.

„Бяхме изминали 13 хиляди километра, бяхме летели 14 часа, бяхме чакали 2 години. И в момента, в който настъпи пълната фаза, беше наистина огромно щастие за всички нас”, каза Боряна Бончева.

По време на тоталитета можем да наблюдаваме слънчевата корона дори с невъоръжено око. Тя се разпростира на милиони километри. Пак милиони, но градуси е нейната температура.

„Слънцето – прекрасното ни златно светило, изведнъж изчезва, и около него блясва корона, която наистина неслучайно е кръстена корона. Тя буквално сияе като корона около Царят Слънце”, коментира Боряна Бончева.

„Успяхме да заснемем изображения на слънчевата корона от различни фотоапарати, с различни обективи, различни фокусни разстояния, в различни детайли от Слънцето”, каза Цветан Цветанов.

То направи и неочакван подарък на наблюдателите. Въпреки че се намира в период на минимална активност, върху Слънцето избухна протуберанс.

„За първи път в живота си виждам протуберанс с просто око. Това се случи в края на слънчевото затъмнение, вече когато Луната напускаше слънчевия диск.

Протуберансът е огромна струя газ, плазма, която Слънцето изхвърля в активните области с повишено магнитно поле”, поясни Боряна Бончева.

„За мен това е шестото затъмнение, но такова затъмнение не бях виждал – то наистина небето не стана черно, остана си светло, въобще беше много, така, интересно като явление”, разказа Володя Велков, от Астрономическа асоциация София.

„Всеки от нас, надявам се, успя да си открадне по един поглед на черното Слънце, защото това е една от уникалните възможности, които ни предоставя тази експедиция”, заяви доц. д-р Росица Митева.

„Това е най-близката за нас звезда, която можем да наблюдаваме в детайли така, че да построяваме модели, които са достатъчно добри да ни дават оценки пък за активността на други звезди”, каза д-р Никола Петров.

„Имахме идеалните наблюдателни условия – синьо небе без нито един облак. Успяхме да заснемем затъмнението с всички подготвени камери и експерименти”, допълни доц. д-р Росица Митева.

150 секунди мрак са много кратко време за всички експерименти и изследвания, които българските астрономи бяха планирали. Въпреки това се справиха и експедицията им беше успешна. Техните снимки, видеоматериали, експерименти и данни ще бъдат споделени със специалистите по целия свят, които изучават Слънцето.

„А това може да се случи единствено и само по време на пълно слънчево затъмнение. Колкото и съвременна мощна апаратура за наблюдение да имаме, било то наземна или космически орбитални станции, ние не можем в детайли да изследваме напълно слънчевата корона така, както по време на пълни слънчеви затъмнения”, обясни д-р Никола Петров от Национална астрономическа обсерватория "Рожен".

Българските астрономи имат нова цел – Аржентина. Там на 14 декември 2020 година предстои Луната отново да закрие напълно Слънцето. Тогава денят пак ще се превърне в нощ, за да настъпят... 150 секунди мрак.

Борислав Лазаров – сценарий и 3D анимация
Костантин Димитров – оператор
Павел Иванов – монтаж
Гена Трайкова - продуцент