Срещата с Боян Радев е особена. Сред картини на едни от най-големите български художници, известният колекционер и двукратен олимпийски шампион по борба разказва за живота си от каруцата, през рудника до тепиха.
Срещаме се с Боян Радев навръх 64-я му рожден ден, в галерия, сред картини на Васил Бараков. Така колекционерът борец празнува от години.
Собственик е на солидна колекция произведения на изкуството. Един от големите дарители на музеи и галерии. Световен и олимпийски шампион по борба, Боян Радев не забравя времето, когато бил каруцар.
„О, да, аз обичам още конете, каруците...бих желал така да съм някъде между миналото..14,15-годишен да бях. Учих до второ отделение и след това отидох в ТКЗС да работя. Като малък бях много силен. С каруцата товарехме житото от комбайна, чувалите бяха по 70 килограма. Сам го взимах от земята и го товарех...Няма стълби, няма нищо.
- Кога тръгнахте към спорта?
„57-ма ли беше...работех на „Република три” - един рудник за въглища...всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. Прислугата изпълнява такава функция - стои под багера и един кабел толкова дебел ток, го държи на рамото и багерът да може да работи”.
- Това е опасно.
- Опасно, но даваха хубави пари под багера и ме прехвърлиха на бункера...работех отгоре с една вария чук, 12 килограма, с него разбивах въглищата...Един ден беше много топло и помолих моя колега: „Донеси манерка вода"...вика - "Бягай, ти си млад”. Взех манерката и отидох на чешмата. На чешмата стоеше един човек, който не го познавам. И му викам: „Извинявайте, може ли да ми измиеш гърба”, бях като Черен Петър.
Той вика: „Лягай под чешмата”, аз легнах и той ме изми. Вика: „Откъде си?” Викам от Мошино. Много си як вика бе, какъв си бил, работил ли си нещо?..Ти си страхотно як....Той се казва Тодор Иванчев, бивш борец...и вика: „Искам те довечера да дойдеш в Перник. Знаеш ли къде е стадион Мир...ще те представим на треньора по борба, да започнеш борба да тренираш”.
Качил се един камион до Перник, влязъл в залата и започнал да се бори.
Боян от рудника бързо се превърнал в шампион. През 1964 година взима олимпийския медал в Токио, след четири години повтаря успеха си в Мексико.
След като приключва със спорта, работи в системата на МВР. Казва, че когато е сред картини не може да говори за тази част от биографията си. А началото на колекционерството си Боян Радев описва така:
„Един ми подари картина - Стоян Илиев. Добър художник, ученик на Дечко Узинов. Аз чаках за размяна на жилището ми, той чакаше за ателие. И му викам: „И ти висиш като луканка като мен. Един и същ човек ни лъжеше в Общината. Той вика - Аз съм художник, викам: „Айде, подари ми една картина. Аз не разбирам, каквото ми дадеш...
Стоянчи, викам, аз съм пръв приятел с бай Дечо, ще ходя от него да си взема една картина и той вика: "А, как ще ти даде картина, бай Дечко, няма да ти даде". Викам: „Хубаво, ще пробвам".
И така вътрешно ме впрегна страхотно - викам: „Как така бай Дечко няма да ми даде картина. Аз у него всеки ден кафето си пия...Запалих колата и право горе, където живее...викам: „Бай Дечко от вчера съм колекционер, имам една картина от Стоян Илиев...Трябва да ме подкрепиш и вика на жена си: „Олге, ела да видиш нашия Боян и той стана колекционер. Ела утре в съюза”.
Изкомандва Енчо Пиронков, Димитър Кирилов - за една седмица имах 15 картини от най-големите художници.
Викам няма да спирам до тук, ще се занимавам с тази работа.”
И така и до днес. Не знае колко картини има, но мечтае за още. Това си пожелава Боян Радев за следващия си рожден ден – картини и талантливи млади художници.
