Бойко Борисов: Закон няма да има без консенсус, ако искате си протестирайте

„Закон няма да има, ако искайте си протестирайте колкото щете. Закон ще има, когато всичките дойдете заедно и кажете искаме да бъде направен по този начин”. Думите са на премиера Бойко Борисов и отразяват позицията ме по спорния Закон за горите, чиито текстове доведоха до масови протести в продължение на няколко дни.

Думите на Борисов бяха разпространени в понеделник от правителствената пресслужба след срещата Министерския съвет между еколозите и представители на изпълнителната и законодателната власт.

От стенограмата става ясно, че премиерът, който се включва в разговорите на по-късен етап, е реагирал болезнено, на „опити да бъде изкаран безчестник”. Той напълно отрича твърденията, че законът е лобистки и заявява: ”И точно на мен да ми се каже, че искам да лобирам за някой, въобще нямам нищо общо. Цеко Минев на световната купа ми даде една шапка, каквато раздадоха на всички хора там, които бяха на първенството. И като отидох на опашката на лифта, имаше може би за два часа чакащи. Аз го попитах защо не направят още един лифт до него? Не дават."

В същото време Борисов хока екоактивистите за активност, която според него гони инвестиции от страната, и говори за собственото си „Аз: „Ходете на ски в Австрия, ходете където искате, нека там да инвестират, тук вие ще ми кажете откъде ще ви дойдат заплатите и пенсиите. Не искате да добиваме газ, не искате да имаме туризъм, аз толкова мога. Затворихме Белене, затворихме Бургас - Александруполис, нека тези, които ви казват, че ще се дигнат приходите, да кажат откъде ще ги вдигнат, като дойдат на власт."

Премиерът заръчва да се да се свика и широка обществена дискусия по темата, в която да участват и общини, и кметове. В отговор на забележка от екоорганизациите, че това не може да стане, министър-председателят, казва: "Ако ще да стане, аз имам чест и достойнство. Да излиза някакъв и да вика, че съм безчестник аз..."

Публикуваме пълния текст на стенограмата без редакторска намеса:

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тъй като тази среща я уговорихме в петък, уговорката беше за 10 часа днес, очаква се премиерът също да се присъедини в рамките на неговата програма. В петък бяха поставени четири основни пункта, по които обсъждахме. По три имаме съгласие. Искам да ги повторя, за да ги приключим и да ги резюмираме.

Първо, по отношение на сеч в горите до 20 декара. Това е едното предложение. Него го направи опозицията, не беше в първоначалния вариант. Мотивът е, че по този начин дребните горевладелци ги товарим с излишни такси, излишни административни тежести. Депутатите в комисията са приели доводите. Приели са. В първоначалния вариант не сме го внасяли. Ако това е проблемът, ние не го поддържаме в този му вид, тъй като имаше съмнения, че по този начин едва ли не ще се облагодетелства някаква неконтролируема сеч. Искам все пак да ви попитам: Вие запознати ли сте с аргументите на опозицията, тоест приемате ли част от тях, че изискването за лесоустройствен план на такива малки територии и разбира се съответната финансова тежест по изготвянето на този лесоустройствен план затруднява дребните горовладелци. Това не е наше мнение. Това са техните мотиви, които мнозинството е приело. Склонни сме, всъщност премиерът го каза онзи ден, ние можем да не го подкрепим това. Все пак, дали има промяна във вашата позиция? Протокол се води и ще ви бъде предоставена стенограма.

ТОМА БЕЛЕВ: Основният проблем при стопанисването на частните гори ние минахме вече при предишния закон с подобна практика и видяхме: частните гори са 10%, осигуряват между 20 и 25% годишно от добива на дървесина. Тоест виждаме, че те са преексплоатирани. Това е било винаги. Това е традиционно. Ако отворим статистиката в царство България, когато има частни гори, пак е същото, те се преексплоатират.

С това предложение ние всъщност нищо не променяме към положително. По-скоро към отрицателно. Ако искаме да подпомагаме частните горовладелци – това, което казахме и при приемането на закона, ще го повторим и сега, държавата да направи като инвентаризира безплатно, да предвиди и планиране, тоест, да му мине оценка за съвместимост, да му мине ОВОС, ако частният собственик не е съгласен, моля, може да си проектираш наново мероприятията, сам да си ги платиш.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Приемаме Вашите аргументи. Госпожа Танева ще се изкаже.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също имах предложение в същия смисъл този текст така, както е, да го коригираме, че това за горски територии са обща полза от два хектара включително, горостопанските програми се изработват от ИАГ. При несъгласие на горостопанския собственик по всяко време е в правото си, ако не е съгласен.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако имаме консенсус, слагаме точка.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Иначе, съгласете се, има проблеми с горовладелските – физически лица. Сигурна съм, че и вие сте наясно с това.

ТОМА БЕЛЕВ: Около 50% от горите ни са в натура. Ние даже и да им разрешим в момента… Те могат, но въпросът е, че няма какво да представят в РИОС. За да се произнесат, липсва всъщност документът.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, с тази редакция сте съгласни и смятаме, че го приключваме.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Слагаме точка тук. Имаме консенсус по тази точка.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 промяната в чл. 13, т. 3, която касае промяна в ал. 14, нова ал. 14.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Понеже претенцията не беше от ваша страна.

ФИЛИП ЦАНОВ: Председател на Национална гражданска коалиция "Природата за хората и регионите". По тази точка сме абсолютно съгласни с постигането на тези договорки. Съгласни сме с предложението на еколозите и го подкрепяме.

РЕПЛИКА: Двама лесовъди и един юрист.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По тази точка имаме консенсус. С молбата, разбира се, господин Белев, към вашите организации, но за опозицията - да стигне Вашите становища и до тях, защото разбирате, че можем да бъдем обвинени от тях отново, че не защитаваме правата на хората.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ние ще пуснем съобщения по кои параграфи и членове от закона сме постигнали консенсус.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Четири основни пункта бяха. Затова искаме да ги коригираме.

По следващия дискутиран пункт, по който също имаме съгласие, е, че се позволява сеч до 80% над естествения прираст на горите. Вашето предложение беше да е не до 80%, а до естествения прираст, да не се позволява по-скоро сеч над естествения прираст на гората.

ТОМА БЕЛЕВ: Става въпрос за следното. Ние имаме действащи лесоустройствени проекти. Те са минали на екологична оценка, на преценка, необходимостта от оценка и оценка за съвместимост. Каквото и да пипаме в тях, ние трябва да вървим на всичко това, което сме минали по начина, по който е минало до момента. Тоест когато имаме действащ лесоустройствен проект, дайте да си го спазваме. Ако предвиждаш повече, тоест променяш, ти си правиш план-извлечение, оценяш си, вървиш си по процедурата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имам редакционно предложение да бъде в рамките на лесоустройствения план.

ТОМА БЕЛЕВ: Всъщност няма нужда, защото ние вече сме го разрешили това със закона.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаме конкретно предложение.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Предложението, което направихме с колегите от Агенцията по горите:

"До влизане в сила на горскостопанските планове и програми по ал. 1 допустимият размер на ползване по действащите лесоустройствени проекти, планове и програми може да бъде до 80 на сто от средния годишен прираст за съответното държавно горско или ловно стопанство, с изключение на случаите, когато действащите проекти предвиждат по-голямо ползване. Тъй като в момента имаме лесоустройствени проекти, по данни от колегите - пак казвам, аз съм юрист от лесовъдите - че има лесоустройствени проекти, предвиждащи на места 85.90% от прираста, тоест да не ги ограничаваме тези, които са одобрени в този си вид.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мотивът, който изложихме и предишния път, е това, че имаме много голям прираст на българската гора и ако някъде лесоустройствените проекти наистина предвиждат с уговорката, че не съм ги правил аз, нито някой тук, правили са ги експерти специалисти, ако предвижда наистина такъв. Но за всеки случай ако искате да сложим горния таван, ненадвишаващ.

ТОМА БЕЛЕВ: Прираст на ниво стопанство се изчислява по едни таблици. Това не е нещо, което ти го измерваш на терена. Този прираст се изчислява по едни таблици, част от които са правени 60-те, 70-те години, част от които са правени до края на 2000 г. За всеки тип насаждения. По този начин както е изчислен прирастът, той е ориентировъчен, нямаш сигурност в него, защото се опитваш цялото разнообразие да го вкараш в 30 таблици, от които да вземеш една цифричка.

Проблемът, когато коментираме прираста на горите, ние в момента имаме действащи лесоустройствени проекти. Те предвиждат някакъв размер на ползването – дали ще е 60, 70, 80 или 90 процента, няма никакво значение. Ние сме ги оценили, те са минали на оценка на съвместимост. Когато казваме "може да ползваме до 80%", ние не премахваме оценката, тоест нищо не правим, ние пак ги вкарваме обратно в цялата процедура. Според мен от тази алинея няма в момента смисъл. Няма проблем да ползвате повече от това, което е предвидено по лесоустройство, но то пак така или иначе си минава по общия ред.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Конкретното Ви предложение за текст?

ТОМА БЕЛЕВ: Аз ви предлагам ако се съгласяваме, тази алинея да отпадне.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Цанов?

ФИЛИП ЦАНОВ: Аз се съгласявам с предложението на Агенцията по горите до 80%. Щом има и лесоустройствени планове, трябва да се закове една горна граница.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Коментарът е, че няма проблем да отпадне.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Няма проблем да отпадне тази алинея. Това ни беше предложение за преговори, но няма проблем да отпадне тази алинея.

ФИЛИП ЦАНОВ: Добре, съгласни сме с вашите доводи.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Приемаме с консенсус, че отпада алинеята.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: В § 63 по сегашния доклад отпада алинея 3.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Третата точка, по която в петък също стигнахме до споразумение, е чл. 88, ал. 5, всъщност т. 5. Става въпрос при корекцията на речни корита да не бъдат засягани защитени дървесни видове. Те са обект на защита не само от този закон, а и от други закони. Така че не виждам къде е проблемът. Уточнихме се това да бъде регламентирано с условия, разписани. Текстът, който предлагаме, е:

Условията и редът за отсичане на тези дървесни видове в площите по ал. 5, т. 5 да се урежда с Наредба по чл. 101, ал. 3.

Разбира се, не можем да забраним корекцията на речни корита, още повече в контекста на това, което се случва последните месеци и години и затова предлагаме това нещо да бъде уредено със специална наредба, като при всички случаи водещото в нея е да бъдат защитени тези дървесни видове, които представляват съответната ценностна екосистема.

ТОМА БЕЛЕВ: Нашето предложение е малко по-различно. Тъй като корекциите се изчисляват по един начин, тоест имаме корекции, които се изчисляват без наличие на дървесина растителност, но повечето корекции в България се изчисляват с наличие на дървесна растителност. Тоест ние нямаме еднозначна философия, че в корекциите на реката, чисто хидроложка, че в корекциите на реката не трябва да има дървесина, тоест дървета. Тъй като в момента ние имаме пет типа гори, и петте типа гори, които са крайречните ни в България, в корекциите на реката, са включени в директива 92/43. Ние нямаме никакъв друг, освен изкуствените тополови култури. Естествените гори всичките са включени в директива 92/43. Ние сме длъжни да имаме мерки за опазването.

Нещо повече, ако се консултирате с колегите от МОСВ ще видите, че в директивата за предотвратяване на наводненията наличието на дървесна растителност е едно от условията. това го има и в плановете за управление на речните басейни. Затова ви предлагаме там, където трябва да се почиства, ще се почиства. Има си съответните формули. В този текст проблемното е следното. Ние не ги водим гора. Оттук нататък може да започне наказателна процедура точно заради липсата на защита на национално ниво. Когато коментираме сечите в § 32, там сечта на тези гори може да бъде гола. Предлагаме ви следния израз, ако го погледнете. В § 28 да отпадне изразът "границите на корекции на реки и …" На последната страница е. По този начин си спестяваме поне една наказателна процедура. Това е предложението ни, да отпаднат тук. Ние нямаме проблем да прочистваме речните корита в момента. Имаме чудесна система, комисии и т.н.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тук коментарът беше не за почистването на речните корите. Те се почистват и в момента, когато става въпрос за речно корито. Когато обаче се налага корекция, предписана от експерти, тук не го предписват служители на Министерството на земеделието и храните, тази корекция налага във връзка с корекцията определени дървесни видове да бъдат отсечени, не може да бъде забранено, защото разбирате, че ако предпишат хидроинженери, примерно корекция на реката, свързана с превенция от наводнение и в корекцията попадат примерно определена територия, няколко декара гора примерно, която трябва да бъде отсечена, ние не можем да я забраним, с изключение – аз затова казах - ако тя е защитена съгласно директивата, която вие цитирахте или са защитени видове, това да го регламентираме, че тогава няма да може, но само тогава или те да измислят друга корекция.

ИВАН ТОДОРОВ: Не съм сигурен, че директивата въобще в тоя случай, когато има … на бедствия и на превентиране на бедствия и аварии и всякакви други такива неща, директивата не засяга тия неща. Абсолютно категорично.

ТОМА БЕЛЕВ: Със сигурност директивата позволява да се наруши нейната философия, но не позволява общи решения от този тип, тоест да не ги водиш повече изобщо гора.

ИВАН ТОДОРОВ: Въпросът е друг. Ако някой трябва да се превентира...

ТОМА БЕЛЕВ: И в момента е така. Никой не ви пречи да строите корекции, макар че корекция в България не е строена сигурно 20 години.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: От едната страна имаме притеснения и мероприятия, свързани с бедствия и наводнения. Тъй като аз и вицепремиерът Цветанов и част от министрите сме посещавали тези места, които бяха поразени от наводнения, първото нещо, което кметовете и местната общност поставят, те казват така: от години никой не го изчисти речното корито, канала, отстрани наистина горската растителност буквално е затиснала. Ако предпишат експерти, те са извън министерството, определена корекция, определено прочистване с цел да не падат клони, да не задръстват примерно тези, нека да не слагаме по този начин пречка, с уговорката категорично, затова да постигнем консенсус, че защитени дървесни видове, ценни, всичко, което е в тази директива, което е примерно в натура или каквото е, изключваме, но някъде, където се налага предписано, съгласувано с МОСВ, да не го забраняваме, защото тогава ще имаме предписания, ще имаме утвърден план за корекцията, но няма да може практически да го изпълним заради рестрикция на този закон.

ТОМА БЕЛЕВ: Няма рестрикция. Вие считате, че в момента не се прочистват речните корита ли? Имате ли проблем с това тая и миналата година?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нямаме проблем. Има обаче казуси, при които влизайки фирмата, направен е планът, утвърден е, включително е гласуван от Комисията по бедствия и аварии, влизайки да го извършат практически, те казват: утре ще дойдат и ще ни санкционират, защото примерно сме нарушили еди какво си или не сме имали разрешение. Затова е разписан текстът. Аз не виждам какво ви притеснява.

ТОМА БЕЛЕВ: Притеснява ни, че вие тази територия, тези горски съобщества повече не ги водите гора. Това ни притеснява. Няма проблем. Ако искате да включим – ние сме готови да организираме ние следващата среща, да включим колеги от Министерство на околната среда и водите, които прилагат двете директиви както за хабитатите, така и за борбата с наводненията, да отворим плановете за управление на речните басейни да видите, че няма проблем. Тоест без този текст, който се включва, няма никакъв проблем за почистването на речните корита. Включвайки го обаче този текст по този начин, ние повече нямаме превантивната защита по отношение на всички горски насаждения. Тоест, ние изобщо ги изключваме. Тоест, реално погледнато, по този начин спокойно някой може да влезе. Примерно, всичките заливни тераси на река Дунав са андегирани на 99%, тоест те са в корекции. Тоест няма да остане нито едно дърво по Дунава.

По отношение на самите съоръжения няма проблем. Там е разписано, че те не трябва да захрастяват, не трябва да облесяват. Няма никакъв проблем.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тук сме трима – двама горски иедин юрист – и изобщо не претендираме да представляваме експертите в България на тема хидрология, природни местообитания и околна среда, превенция на наводнения и ски съоръжения. Тук сме да ви предоставим основните възражения на гражданските организации, представлявайки гражданската общественост и считам, че по-детайлна дискусия следва да намери място в парламента обратно, където ще се процедира законът, тъй като там ще бъдат концентрирани експерти от всички тези нива. Не може днес да ни използвате като експерти по всичките тези теми, каквито ние не сме. Може само да ви дадем насоки защо са ни такива предложенията, но не може да изисквате от нас да ви дадем крайни заключения и да обосновете вашите предложения на нашите обосновки.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Самият формат на срещата беше с идеята трите страни да се съберем. Ако вие бихте пожелали, знаейки, че ще коментираме тези четири точки, можеше да вземете примерно експерти. Разбирате, че аз също не съм експерт хидроинженер.

ФИЛИП ЦАНОВ: Като видях онзи ден, че бях абсолютно сам срещу всички други помолих за съдействие тяхната асоциация, те се съгласиха да дойдат и ето, ние сме тук. Те бяха миналия път седем човека. Нищо не ви пречеше да си вземете специалисти юристи.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Цанов, идеята е следната. Тъй като и тук от страна на администрацията също няма хидроинженери в момента, ние се опитваме да обясним мотивите, защото утре, когато следващото наводнение се случи и констатациите са, че се е случило заради това, че примерно не е направена корекцията, която е била предписана, а тя е била затруднена заради еди какво си, имате определени опасения. Вие ги споделихте.

ТОМА БЕЛЕВ: В момента в плановете за управление на речни басейни няма нито една нова корекция.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Но ние правим закона не да го променяме всеки ден.

ТОМА БЕЛЕВ: Става въпрос, че тези планове за управление на речните басейни действат оттук нататък ведомство век и веков. Искате ли да включим експерти от Министерство на околната среда и водите от тяхната дирекция "Води и превенция" в този спор?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нищо против. Искам да го резюмирам така. Ние с Вас, предполагам и с вашата страна, нямаме разногласия по този текст, тоест всички се водим от идеята може би, че самото разписване трябва да бъде прецизиране, но аз предлагам да бъде прецизирано разписването, а не да отпадне напълно.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагаме редакция да остане текста "само площите в сервитутите на хидромелиоративните съоръжения", тоест отпада "границите на корекции на реки" поради липса на легална дефиниция.

ДУНЧЕВ: Все пак не можем да взимаме крайни решения, тъй като не искам отново да стига до грешката, заради която сме тук, да изземаме функцията на експерти, които не са били чути в Народното събрание.

ИВАН ТОДОРОВ: От Асоциацията за хармонизация на правото. Професор съм по административно право. Само един процедурен въпрос. В тоя случай аз не мисля, че има някакъв сериозен проблем. Не може ли просто да се запише, че по принцип страните решават този въпрос да се прецизира от експерти с участието – ето, колегите предлагат: от Министерството на екологията да присъстват експерти – и това да се остави.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Категорично, ние сме за. Вие, господин Белев?

ИВАН ТОДОРОВ: Нека така да се запише. Защо технически въпроси да ни задръстват? Мисля, че това е препъни-камък.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За протокола: Имаме консенсус по точката. С уточнението, че техническата редакция ще бъде извършена след експертни становища, включително и на Министерство на околната среда и водите.

Приключваме с третата от четирите точки, които коментирахме в петък.

По следващата точка.

Господин Белев, предлагам по чл. 54, довел до това поляризиране на мненията, понеже го представяте току що, да Ви помоля да направите Вашето предложение, тъй като и за протокола е добре.

ТОМА БЕЛЕВ: Не е представено току що. Този текст е представен на 12 януари на всички парламентарни групи. Той е влязъл като предложение на депутати между първо и второ четене. Поне има трима-четирима депутати, които са го предложили.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имам предвид на участниците в срещата. За протокола да го изложите, дали сте го и можем да го прочетем, но по-добре да го изложите. Става въпрос за протокола: по чл. 54.

ТОМА БЕЛЕВ: Те са свързани, няколко члена са. Не може само за чл. 54.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да. Започваме спора по т.нар. чл. 54, естествено, с препратки към други членове.

ТОМА БЕЛЕВ: Промяната на предназначението касае може би осем или девет параграфа.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Формулираме проблема с промяната на предназначението, съгласни ли сте така да дискутираме този проблем?

ТОМА БЕЛЕВ: Да.

Започваме с група 1. По отношение на идеята как трябва със Закона за горите да поощряваме строителството на спортни съоръжения, ние сме леко чувствителни на тази тема. Ако искаме да поощряваме инвестиции, има си Закон за поощряване, насърчаване на инвестициите. Тоест ако някой иска да насърчава определени инвестиции, разпоредбите по отношение на областите, в които искаме да насърчаваме, те трябва да си намерят място там. Идеята как ние премахваме промяната на предназначението за тези инвестиции и по този начин облагодетелстваме или намаляваме разходите на някои фирми се сблъска с два основни проблеми.

Първият проблем е, че ние създаваме схема за държавна помощ по отношение на тези групи инвестиции, която трябва да е оценена и приета от страните членки.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Трябва да е нотифицирана.

ТОМА БЕЛЕВ: Ние към настоящия момент такава нотификация нямаме.

Второ, винаги държавната помощ трябва да е ясно оценена за размерите й какво получава съответната фирма като държавна помощ. Няма проблем, ние извършваме подобни неща, имаме подобни схеми, но въпросът е, че тя трябва да е оценена.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В рамките на министерството всяка година държавните помощи са в размер на стотици милиони и те са нотифицирани.

ТОМА БЕЛЕВ: Тук имаме просто една схема, която към настоящия момент не е нотифицирана.

Нашето предложение е следното. Тъй като всичко това тръгна от един проблем, че съществуват лифтови и влекови съоръжения, които са приватизирани от общината и държавата, без съответното право на строеж, тоест те са приватизирани на цената на метала и те не могат в момента реално да се осъвременят, да се възстановят по простата причина, че няма как да направиш този строеж, ние предлагаме да решим този проблем с един елегантен параграф 5 в този член, където слагаме петна за фундаменти на стълбове и станции на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ. Даже не казваме "законни", защото имаме и "търпими". С това ние решаваме проблема на тези, които към настоящия момент с приватизирали нещо от държавата и от общината, което няма как да го осъвременят. Ето, дава им се възможност да го осъвременят, чудесно.

Ако искаме вече нататък да вървим за нови лифтове и съоръжения, които да останат държавни, ние предлагаме редакция в чл. 79, където запазваме промяната на предназначението на имота, но предлагаме тази промяна на предназначението имотът да е за определен период от време и когато касае държавна собственост, след този период от време, през което ние променяме предназначението на ските и на голф игрищата и каквото и да е там, ние му променяме предназначението, то е за период примерно 30 години, в това време автоматично на този, който е променил предназначението, му се учредява право на строеж за този период, след изтичане на срока, който като изтече, след това си го връща на държавата. Тоест, не променяме държавната собственост, не ограничаваме по никакъв начин.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Искате да кажете, че предлагате промяна на предназначение и съответно право на строеж за определен период?

ТОМА БЕЛЕВ: Да.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако е свързано, тъй като понякога правото на строеж е безсрочно, със сега действащия режим имам предвид, промяната на предназначението е – то е безсрочно.

ФИЛИП ЦАНОВ: Промяна на предназначението – има много случаи да не е промяна на предназначението, а правото на строеж е безсрочно.

ТОМА БЕЛЕВ: Господин Цанов, промяната на предназначението няма срок по принцип като конструкция.

ФИЛИП ЦАНОВ: Вие слагате срок на промяна на предназначението.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да го формулираме, господин Белев.

ТОМА БЕЛЕВ: Ние по принцип предлагаме едно нещо. Тоест решаваме въпроса на съществуващите лифтове и съоръжения и запазваме съществуващата практика.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тоест, казваме: иначе завареното положение се регулира.

ТОМА БЕЛЕВ: Да.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Оттук нататък предлагате промяната на предназначението и съответно свързаната с нея право на строеж да бъдат за определен период от време.

ТОМА БЕЛЕВ: Да, но това е с оглед на Вашите опасения, че трябва да продавате държавни имоти.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: То не е с оглед на нашето опасение – с оглед на действащото законодателство. Много добре знаете, че към момента при промяна на предназначение държавата пристъпваше към промяна на собственост. Така е в рамките на сега действащия закон. Вие предлагате това да бъде урегулирано, от една страна, за да си остане държавна собственост, но с променено предназначение и право на строеж за определен период. Тоест това е един вид компромисен вариант.

Господин Цанов?

РЕПЛИКА: С изричната клауза, че след приключване на този срок собствеността си остава държавна, а гората се връща в горския фонд.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Естествено, самия смисъл срочност означава, че след изтичането на срока се връщаме в първоначалния режим. Тоест то се подразбира.

ИВАН ТОДОРОВ: Първо, аз хвърлих поглед върху това, което колегите дават, но само добивам обща представа, че горе-долу това, което се предлага, е връщане към режима от преди закона, горе-долу, с малки изключения това са нещата.

Нека да погледнем какво правят хората по света. Ако погледнем държавите, в които има най-много ски писти, тъй като това е препъни-камъчето в този закон, Австрия, Швейцария, Германия, Франция и САЩ, поне в по-познати ни региони. Има и в Нова Зеландия много ски писти, но няма да гледаме там.

Режимът е тотално различен. Някъде държавата директно дава по този ред, по който е предвидено тук. Такъв е случаят в повечето провинции в Германия, тъй като всички са федерални без Франция. Във Франция има един режим – държавата решава да определя кое ще бъде ски зона и общинските власти са длъжни в много кратки срокове да дадат право на строеж, да урегулират всичко. Таксите са много занижени когато се инвестира, много по-ниско, ако се строи нещо в градовете.

В много от другите случаи – в Австрия, в някои от провинциите на Германия нещата са като по новия закон, който е приет тук. В Швейцария имаме най-либералния режим. Там също всяка провинция го решава отделно, но по принцип провинцията определя. Това е всъщност правителствено, провинция, това не са местни власти. Те решават всичко, тоест действа се все едно че са малки държави както и в България.

Ако минем към промяна на предназначението и плащането на такси, има първо един голям икономически проблем, че едни ски писти заемат много голяма територия. Промяната на предназначението ще струва милиони, което обезсмисля всякакъв инвеститорски интерес. Оттук нататък има две положения. Може да се приеме тяхното разрешение, но трябва рязко да се намалят таксите, което обаче веднага ще предизвика сериозни възражения във всички останали: как така за едни ще се подменят таксите, а за други – не.

Има друго, което е най-точният икономически измерител. Когато има търг, всички инвеститори се явяват на него и те плащат. Ако има такси преди това, преди търга, парите, които ще се дадат в търга, таксите ще бъдат приспаднати от парите, които ще се дадат в търга. Ако таксите са много високи, никой няма да се яви на търга, защото няма да има икономически интерес.

Какъв е огромният проблем на българската държава в сравнение с другите бивши соц-държави? Всички са си либерализирали режимите. В момента ски писти строят масово. Поне в Румъния съм бил, в Словения съм бил. Хората строят масово ски писти. Във всички бивши социалистически държави има в пъти нарастване на чуждестранните инвестиции в периода на кризата. Вижте статистиката, средната статистика за всички бивши социалистически държави от 2008 г. досега. В България намаляват в пъти. Ние трябва да вземем мерки да се увеличават инвестициите.

Това, което предлагате в момента, не бих казал, че ще запази кой знае какво нещо от горския фонд. Горският фонд не са само гори, там има и ливади, и поляни и какво ли не още. Така че да се казва "това е гора, но не е гора" не е така. Пистите са неделима част от гората. Така че от правна гледна точка проблеми няма.

Второто, което е много съществено – икономически провеждането на търг обира всичко. То прибира и таксите, и по пазарен начин определя това, което държавата може да вземе. Административното определяне на такси не е икономически обосновано.

Пазарната икономика е това, че трябва по някакъв икономически начин да се регулират нещата и търгът за условията на България е най-добрият възможен начин.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние изложихме концепцията при предишния разговор. Аз мисля, че вие сте съгласни с нея, тоест нямаме различия в това. Концепцията и мотивът на предложението да няма промяна на предназначението и последваща промяна на собственост на правителството беше за да се запази собствеността държавна. С Вашето предложение да бъде за определен период може да се каже, че има определен вид консенсус. Обаче втората част на предложението и на мотива на правителството беше да се стимулира и инвеститорският интерес, който откровено и вие го знаете много добре липсва, защото в последните години няма инициатива за промяна на предназначение в Министерството на земеделието и храните, няма искане, тоест никой досега не е поискал да се промени, като преградата всъщност беше високите такси, които потенциалният инвеститор трябваше да заплати по сега действащия режим. Ако вие правите предложение, което можем да кажем, че с това да бъде временно, тоест да бъде за определения период промяната на предназначението и съответно правото на строеж, да кажем, върви към консенсус, имате ли предложение по отношение на финансовата бариера към потенциалните инвеститори, защото господин Тодоров го каза в неговия коментар – това би следвало Вашето предложение да върви успоредно с предложение за намаляване на таксите или преференциални такси. Тест, обмислили ли сте този елемент от Вашето предложение?

ТОМА БЕЛЕВ: Аз съм съгласен с господин Тодоров в част от изказването му, но ще изкоментирам: ние също ходим по чужбина, също следим как се строят ски писти в чужбина и специално за Румъния трябва да знаем, че точно такова предложение беше отхвърлено от румънския парламент. Така че нека да гледаме България. В България нямаме административно определени такси за промяна на предназначението.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: А те са на базата на оценка.

ТОМА БЕЛЕВ: Те са на базата на пазарна оценка. Тоест, да твърдим, че ние административно ги затрудняваме - не е така по простата причина, че ние използваме пазарни оценки. Но когато имахме ниските административни такси по реда на стария закон за горите, защото там бяха много ниски. Вие знаете оценките.

Но това не включи повече инвеститори в ски пистите и ще го обясня защо. Знаете, че от 20 години съм бил в държавната администрация. Ще ви кажа примерно за Витоша. За последните 20 години имаме двойно намаляване на твърдите валежи – на Черни връх, двойно. Тук няма сигурност. Не е заради високите цени. Те бяха ниски.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те са намалели примерно и в Словения валежите.

Нека ланшният сняг да не ни е виновен. Тоест, какви са валежите е Божа работа, никой не очакваше тази година да има такива валежи. Видяхте, че организирахме прекрасна световна купа. Даваха ни по световния обмен. Беше страхотна реклама за България. От това се нуждаят хората. Това е била презумпцията и мотивът на правителството, за да се помъчи по някакъв начин да стимулира инвеститорите.

Дадох пример на предишната среща, Вас Ви нямаше. Практика е на държави в момента и в Европейския съюз, и извън него, а най-вече и на съседни държави да търсят начин да стимулират инвеститорите. Ние смятахме, че това е начинът. И ако по първата част на предложението имаме консенсус, тоест, вървим към това, че с определения срок се запазва държавната собственост, което е изконно наше желание, по втората част как да намалим, може би терминът намаляване на таксите, с тази редакционна забележка, че те всъщност не са такси, а е въпрос на пазарна оценка, но дали са такси или е пазарна оценка, те са толкова големи, така щото в момента за една концепция за ски писта и съответните съоръжения към нея потенциалният инвеститор трябва да заплати десетки милиони. Предишния път влязохме в спор – не били 35 милиона, били 20. Това няма никакво значение. И 20 са много, защото в момента няма кой да ги даде. Трябва да помислим в посока на това как всъщност тази непреодолима бариера да може да бъде преодоляна. А какъв механизъм, тоест Вашето предложение трябва да върви в пакет, ако мислим наистина и за развитието на съответните региони.

Молбата ми е да се абстрахираме от примера все пак, тъй като се коментира постоянно, че поправката е заради Витоша. Вие познавате Витоша, предполагам, много по-добре от мен в качеството Ви на толкова много години в този парк, но нека да мислим и за останалите общини, там, където наистина инвеститорският интерес е нулев. Витоша поне е до столицата. Имате ли съждение по това как да се намали тази финансова тежест на потенциалния инвеститор?

ТОМА БЕЛЕВ: Финансовата тежест не се определя от закона, а се определя в случая от пазара и от оценката за наредба. Хайде да не пипаме закона, когато може да пипнете някаква наредба. Имате наредба за оценка. Тя върви по пазарни оценки. Ненавсякъде са такива цените.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Сигурно.

ТОМА БЕЛЕВ: В малките населени места изобщо не става въпрос за хиляди левове, когато се говори за промяна на предназначението на имота. На Витоша са 8 000 на декар.

ФИЛИП ЦАНОВ: Защо за 8 години действие на този текст няма искане за промяна?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз го обявих, факт е, че няма.

ТОМА БЕЛЕВ: Господин Цанов, законът не действа осем години, а точно от 2011 г.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Той имаше предвид режима, нека да го уточни.

ФИЛИП ЦАНОВ: Преди това.

ТОМА БЕЛЕВ: Тогава действаше съвсем различен режим. Ако искате, господин Тодоров може да Ви обучи какъв режим действаше.

(Почивка.

След почивката заседанието започва да се ръководи от министър-председателя Бойко Борисов.)

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Найденов ми каза какво сте говорили тук. Видяхте, че това, което ви предупредих, че ще се случи, то се случи. Добре че президентът беше бърз в издаването на вето, защото кой знае още какво щеше да се случи. Видяхте че покрай тези, които действително приемаме за чиста монета, че екологията и горите ги интересуват, дойдоха хора, които това най-малко ги интересува. Но това си е ваша работа, аз не ви се бъркам в нея.

След ветото на президента аз няма да дам на депутатите да гледат този закон до тогава, докато не дойдете с ясни предложения. Ще си подготвим нов закон за държавните предприятия, за да могат да работят държавните горски предприятия. Ходете на ски в Австрия, ходете където искате, нека там да инвестират, тук вие ще ми кажете откъде ще ви дойдат заплатите и пенсиите. Не искате да добиваме газ, не искате да имаме туризъм, аз толкова мога. Затворихме Белене, затворихме Бургас-Александруполис, нека тези, които ви казват, че ще се дигнат приходите, да кажат откъде ще ги вдигнат като дойдат на власт. Да ни кажат точно – ще дойдат приходи от…., кое, да чуя и вие да чуете също така. В политиката съм 12-13 години на различни постове върху името ми не съм дал думичка да се каже и това ми е силата в политиката. Като се качите на Витоша все едно е Косово бомбардировката – съборени сгради, ако е тенекиено нещо можеш да пиеш един чай, ако не – няма къде да седнеш и добър ден да ти кажат.

Щом така ви харесва, така да бъде. Никакви лобистки интереси няма при нас. Никакви. Освен здравомислещите хора, които считат, че не е лошо в България да има и зимен туризъм. Прекрасна природа, никой повече от тези, които инвестират в подобни сфери не пазят дърветата от сеч. Двадесет години имаше поголовна сеч по горите и тези, които ги сякоха сега са на ваша страна. Защо?! А ние направихме всичките рестриктивни мерки, за да запазим горите – малки, големи, средни. България е държава, в която последните години, когато ние сме на власт има прираст на горите, безспорен отчетен факт в Евростат. Затова, с цялото си уважение и разбиране към вас, и едните, които искате и вчера сте затваряли пътя, и другите, които затварят Орлов мост - това не е демокрация, защото има надлежен ред да се проведе митинг, примерно пред Министерския съвет, пред Президентството, законът така е правен, бях кмет когато се прави, че за митингите можете да бъдете на най-видните места в града – Народното събрание, площада. Няма логика да се затваря път. Там могат да минават и хора, които не са на вашето мнение и вие им отнемате демократичното право да минават, и едните и другите.

След всеки избори има загубили партии и една спечелила, която и да е тя. Следва ли другата да си изкара симпатизантите, които са повече от три хиляди души примерно да протестират. За нас са гласували милион, да ги изкараме да затворят пътищата, защото пък те не са съгласни с нашите политически опоненти!? Какво общо има екологията, горите с политически протест?! Нима не ви приех и не стоях тук колкото искахте в петък, за да се получат тези кървища и да се бият хора по Орлов мост вечерта. Не ви чува властта, не ви приема, няма демокрация, нямате чуваемост ли?! Кой налага да се говорят такива глупости? От сутрин до вечер всички телевизии, всички активисти са по екраните. По-голяма демокрация, аз не знам какво трябва да направите.

Кабинетът на министрите е и ваша кабинет втори път вече от момента, в който сте се обозначили, че искате да говорим. Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя сам в пожарната. Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо. Иво Инджев ще е водач на демократичните журналисти – агент от Държавна сигурност – откъде накъде?! Или, да не изброявам монополисти в Каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната Марица 2. Ще кажете, че това е хубаво, не е хубаво, защото след това ДКЕВР на базата на производствените разходи определя цената на тока и това е 20 години – кръгът "Агнешки главички". Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласа на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.

Затова закон в парламента. Ако еколози, ако общини, ако инвеститори достигнете до разбиране, аз съм тук. Тогава мога да кажа на колегите в парламента – работете. Да ми наричат партия и мен лобистки тези, които 20 години ограбиха държавичката, ние не сме. Аз с моята приятелка се разделих преди пет години, не съм я чувал и не я виждам. Откъде накъде ще ми приказват глупости – снахите и децата на Политбюро. Мачкаха ме 25 години, сега пак през уж демократични процеси ще ни мачкат. На Политбюро няма да им се дам.

Всичко свързано с екологията приемам сто процента, връщат и спират. Всичко, свързано с политика – милиметър няма да им отстъпя, защото тези продадоха държавата, те направиха заменките на горите, те унищожиха и флората и фауната. Сега ние правим пречиствателните станции – във всяка река можеш да отидеш да ловиш риба. Сто милиона е на София пречиствателната станция, на Искър можеш да ловиш риба, а течеше синьо, червено, зелено по нея, помните ли, само преди пет години е това.

Затова най-честно ви казвам, абсолютно приемам всичко свързано с екологията. Природата наказва урбанизацията на света и ние трябва да я пазим като зеницата на окото си. Знаете че на Хемус заради щъркеловото гнездо ние спряхме строителството докато не се измътят щъркелите. По Струма сме направили всякакви тунелчета, Кресненското дефиле ще струва един милиард евро, вместо 400, защото ще минем с три независими тунела, за да се съобразим със сто процента с екологията. Убедили сме Брюксел, подписано е, правим го. Едно дръвче не сме дали да се отсече. Откъде накъде ще ми ги наговорят тези работи!?

Това е моето решение. Ако ГЕРБ рече да прави нещо различно от това в парламента – без мен да го прави. В петък бях склонен на предложения. Когато видях, че бият хора и това, което даваха по телевизиите, вече ми стана ясно, че зад вашите най-светли намерения, изобщо не искам да ви обидя и ви приветствам и тази сграда я приемете за ваш офис по всяка тема, но аз закон няма да пусна да върви без ето тук да дойдете и до един да кажете – това е хубаво в този размер или в тази ситуация или по този начин е добре и за туризма и за региона… Както правихме магистралите и жп линията. Искаме да преместим блатните кокичета – хайде, Павлова, вземи ти, носи, да видят хората, че всеки корен. И там бяха пак ваши колеги, аз не бъркам. Направихме ли всичко, както искахте? Така искам да е и в този закон, ако има такъв закон. Като се каже Витоша, да се знае, че това е природен парк, че това е красота, че това е зеленина и ако искат скиори да отидат да карат ски по какъв начин вие казвате може да се карат ски. Тогава казвам при тези условия аз съм съгласен. ГЕРБ, надявам се още да ме слуша, ако не ме слуша ще станем като всички други партии.

Нашето име се казва граждани за европейско развитие на България. Под европейско развитие аз разбирам инфраструктура, екология, просперитет. На базата на това да идват повече туристи. Затова в археологията, вие сте близки с археолозите… Първо, много работна ръка. Вчера минах по "Струма" над 150-200 човека археолози работят там с лопатки, метлички, шпакулки, да сме сигурни. И ако отидете на "Струма" ще видите от двете страни вече са на чакъл, точно там е още трева, за да сме сигурни, че няма една българска ценност да бъде погубена от трактора.

Спрях, вече една година закъснение има на Шумен, но докато не се убедим, не я пускам, трябваше сега да стане – ще стане догодина, за да са сигурни археолозите. Същото беше за "Марица", същото на "Тракия" преместихме, знаете. Сега правим четири метра огради, за да предпазим птичетата. Факт, нали. И точно на мен да ми се каже, че искам да лобирам за някой, въобще нямам нищо общо. Цеко Минев на световната купа ми даде една шапка, каквато раздадоха на всички хора там, които бяха на първенството. И като отидох на опашката на лифта имаше може би за два часа чакащи. Аз го попитах защо не направят още един лифт до него? Не дават. Сигурен съм, че ако вие отидете зимата, застанете на опашката или питате скиорите, те ще ви кажат какво мислят. Толкова години е чакал, ще изчакаме още една. Чуйте и мнението на тези хора.

Преценете колко дървета, ако ще се прави втори лифт, трябва да се насадят и да се направи. Но давайте възможност да се развива и туризма, защото безспорно приходите на държавата и работните места са факт в последните две години. По морето, виждате, събаряме, пари даваме да събаряме сгради, които бяха на дюните и ще продължим.

Аз във ваше лице съм виждал най-близките партньори и съратници в екологията. Нашата политика е такава. И съжалявам, че този разговор го водим след като има вето на президента, а не сме го направили още в парламента. И сега в сряда издавам на Министерския съвет една заповед – закон от нашата партия няма да излиза без да има отдолу подписано обществено обсъждане. Подписано предварително не когато ми стане проблема и аз да отивам в парламента и да обяснявам – хора, искаме да променим само думичката, защото заради шистовия газ сме забранили и конвенционалния. Има ли някой против да добиваме газ в България конвенционален.

РЕПЛИКИ: Няма, разбира се.

БОЙКО БОРИСОВ: Големите компании са си платили концесии. И онзи ден част от тези се възползваха, че понеже вкарваме и затова пратих Делян Добрев да обясни от трибуната, че става въпрос за конвенционалния газ. И аз мога веднага да заподозря, че са им платили заради това, че спрях Белене. Веднага мога да заподозря. Мога да заподозря веднага тези, на които спрях шистовия газ, че са платили за тези протести. Разбирате ли, ако човек почне да си говори ей така пет за шест, може да си изговори всичко, но не е истина и не е правилно и не трябва, защото ни гледат хората и отвън и от другите страни.

ФИЛИП ЦАНОВ: Имам конкретно предложение именно в тази част.

РЕПЛИКА: А заменките…

ТОМА БЕЛЕВ: Едно решение на Дянков трябва и ще ви влязат и парите и хората ще могат да си работят обектите.

БОЙКО БОРИСОВ: Какво трябва да се направи?

ТОМА БЕЛЕВ: Да се обявят за държавна помощ.

ФИЛИП ЦАНОВ: И ще осъдят България да плати стотици, милиони без те да са виновни.

ТОМА БЕЛЕВ: Няма да осъдят, а разрешаваме проблема, затваряме наказателната процедура. Ако господин Дянков ги обяви за държавна помощ и се изиска и хората или си доплатят или ги върнат, наказателната процедура се затваря.

БОЙКО БОРИСОВ: Тогава вие няма ли да скочите и да кажат – те им узакониха заменките.

ТОМА БЕЛЕВ: Те ще си ги доплатят.

ФИЛИП ЦАНОВ: Сега не говорим за това.

ТОМА БЕЛЕВ: Напротив – всички заменки са обект на проекти за ски курорти.

ФИЛИП ЦАНОВ: Няма такова нещо, това е пълна лъжа. Няма един проект вътре, не измествайте популистки неща.

Имам съвсем конкретно предложение. Тъй като самите еколози казаха, че те не представляват всички, ние също не представляваме всички, моето предложение е за широк консенсус, както иска министър-председателя. Да се включат в обсъждането двата синдиката, асоциацията на общините. Тогава е истинския консенсус. Да се обединим около това нещо, защото стратегията на ООН за устойчиво развитие определя освен екологията, да се вземат под внимание опазване на околната среда, икономика, демография и социална политика. Да се обединим около това нещо, те да спрат протестите и ние да спрем протестите. Това е глупаво, което се прави в момента.

БОЙКО БОРИСОВ: Закон няма да има, ако искайте си протестирайте колкото щете. Закон ще има, когато всичките дойдете заедно и кажете искаме да бъде направен по този начин

ТОМА БЕЛЕВ: Това не може да стане.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако ще да стане, аз имам чест и достойнство. Да излиза някакъв и да вика, че съм безчестник аз…

ФИЛИП ЦАНОВ: Значи те си постигнаха целта, няма закон, нищо не се прави, няма инвестиции и довиждане…

БОЙКО БОРИСОВ: За това имате право, търсете ги, срещайте се, говорете, парламентът (Деси Танева е пред вас), кани ги всички в парламента, водете дебати, говорете, ако стигнете до решение, толкоз. Ясно да се чуе. Ако не искат това да се прави или кое да се прави или как да се прави – аз не приемам, че еколозите нямат свое решение, в което да може да се намери правилното сечение и туризмът да се развива и хората да се радват на красотите, да могат да стигнат до тях и в същото време и общините малките – за тях става въпрос, и ски туризмът, сноубордизмът, селският туризъм да могат да се развият.

Предполагам, че всички са българи и защитават българските интереси. Сиреч, ако се постави, Деси, в нормална обстановка дебата, сложете си месец, два, пет, ако трябва, седмица, преценете вие и една по една чувайте предложението. Тогава най-лесно се вкарва закон. По закон колко време след ветото се връща или не връща, какво е положението?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В тридневен срок трябва да приемем ветото, от там законопроектът се връща в Комисия по земеделие така, както е финалния доклад, все едно влиза от Министерския съвет на първо четене. Оттам следва стандартната процедура – първо четене в комисия, първо четене в зала, срок за допълнителни предложения.

БОЙКО БОРИСОВ: Или нечетене?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Или нечетене, да – нямаме срок.

БОЙКО БОРИСОВ: И оттам каните Тома, всичките подред, едно по едно. Единствената ми препоръка към вас, както ние – това, което говорим се записва, всеки може да си го вземе на имейл, няма тайни, или го направете по същия начин, или всяко предложение и искане го протоколирай. Примерно, какво мисли Тома Белев за Витоша, как да се развие - само така да стои, или може наличните, които има да се отремонтират или не иска нищо. Протоколираш, знаем какво мисли той. Следващият какво мисли за това – да, не, какво предлага, ако намерим сечение.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може и на първо четене да го пуснем, когато има консенсус.

БОЙКО БОРИСОВ: Убеден съм, че депутатите ще се съобразят всичките, ако има консенсус между тези спорещи страни. Аз съм убеден, че може да се постигне, ще го гласуват, никой няма да тръгне вече срещу постигнат консенсус, защото те също са един вид депутати, които не са в парламента. Затова всъщност неправителствените организации са такъв важен фактор.

Истински се надявам за държавническо отношение. Да върви едното, да не спрем туризма, да не спрем общините, при максималните гаранции за всяко едно дърво. Ако трябва да се отреже едно дърво – да се засядат десет. Ако трябва да се сменя предназначение – помислите, затова имате юристи, съберете се, намерете им и им предложете сечение. Единствената ми цел е да се даде възможност на туризма да се развива, защото това в момента при нашите съседи в Турция, в Сърбия, дават безплатно земи само да си докарат инвеститори. За да докарат инвеститорите дават бонуси като държави, защото като докара някой инвеститор това освен пари са строители…

ТОМА БЕЛЕВ: Не е необходимо да променяме закона непрекъсна, за да поощрим инвестициите.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Белев, има инвестиционни намерения, знаете го много добре. Инвестиционни намерения в момента, които са блокирани от години заради този регламент. Вървим към консенсуса благодарение и на третата страна.

БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, като отидете в парламента без натиск от едната или от другата страна и седнете да си говорите, извадете проектите. Тома Белев примерно изважда проект за Паничище – да, не, при какви условия. Казваш стоят инвеститори, извадете ги, колко са – 5, 16, 30, един по един ги разгледайте, какво мислите – да, не, протоколирате и накрая ние законите ги правим, по мое разбиране, за хората. Ние не ги правим срещу хората, за какво ни е такъв закон?! Или да са убедени хората, че е за тях или че е безсмислено, не ни трябва.

Благодаря ви, че дойдохте и ви пожелавам да намерим консенсус. Ако искате, ако не – седи така. Ще обиколите, ще чуете кметове, населени места, да видите какво мислят и те. Деси, ако има желаещи кани ги в парламента, говорете с другите депутати.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имам предложение в контекста на това, което каза премиера. Нещата, както чухте, ги поема парламента оттук натам, така че да продължи тази дискусия в по-голям формат вече в парламента. Но с молбата наистина на държавници от една страна, но и вие от активни граждани. Но ако продължава да бъде блокиран законът, на него разчитат много хора.

ТОМА БЕЛЕВ: Ако искате да сложим рамките на създаване на дискусия, нека и господин Филип Цанов примерно да стане домакин на следваща дискусия, да покани инвеститорите и да кажат какво им пречи и т.н., за да видим.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз сега бих препоръчала и бих помолила за оперативност, защото законопроектът касае и други текстове и вие го знаете. Второ, съгласно процедурата докато този законопроект отлежава, по същите текстове, господин министър, не може да се внася друг законопроект за изменение и допълнение, касаещ същите текстове. Тоест, или този законопроект с консенсус ще се приеме, който включва и текстовете, касаещи горскостопанската дейност или вие не можете да внесете, нито вие, нито депутат друг законопроект, касаещ същите текстове.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това го знам, но да е ясно, че тези промени са свързани и с дейността на горските предприятия. В случая ние стоим блокирани не само заради чл. 54 и свързаните с него текстове. В момента стоят доста неща. Има регламентации, които са разписани.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бих помолила по това, по което има консенсус, което е минало, да го изчистим и да остане чл. 54 и чл. 74.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Смятам, че по трите пункта да имаме консенсус. Вземам повод от срещата в петък.

ТОМА БЕЛЕВ: Предлагам да изчистим всички точки тогава, да останат спорните параграфи за дискусия нататък.

ФИЛИП ЦАНОВ: Предложението на еколозите за промяна статута на земята, което на практика означава приватизация на горските територии и на високите части на планините, ние с това категорично не сме съгласни. Ние сме съгласни да си останат текстовете промяна предназначението на земята или както те предложиха включване и на концесиите по Закона за концесиите. С тези две неща сме категорично съгласни, тъй като тяхно беше предложението на предишната среща тези зони да се концесионират.

ТОМА БЕЛЕВ: Думата "концесиониране при сложна собственост" предлагам да….

ФИЛИП ЦАНОВ: Няма сложна собственост, там собствеността е публична държавна и общинска собственост. В 79% от горските територии в страната общинска и публична държавна собственост. Вие предлагате да има промяна в статута на земята. Министър Найденов каза, че промяна в статута на земята означава урбанизирани територии и по сегадействащото законодателство – приватизация.

ТОМА БЕЛЕВ: Вие сте в момента в държавна собственост орегулиран имот….

ФИЛИП ЦАНОВ: Не съм никъде, аз съм в залата на Министерския съвет. Вие предлагате приватизация на горския фонд, това и царят не го е направил.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Цанов, с такива определения няма да стигнем до консенсус, разбира те ли. Или ще помолим от вашата организация да излъчите друг представител.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Искам да уточня, че договарянето не е между вашите две страни, а ние сме готови да чуем аргументи, плюс становището на Сдружението на общините. Оттук нататък ще видим какво ще предложим консенсусно като текст.

ФИЛИП ЦАНОВ: И на синдикатите да има представител.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Има механизъм разписан, по който се съгласува със синдикатите – това е в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако парламентът прецени ще ги покани, но ще ви помоля също да се запознаете със стандартите за обществени консултации. Хубаво е да имате писмен текст, предложение за включване на конкретен текст в законопроекта, а не общи констатации, за да можем да ги съобразим.

ТОМА БЕЛЕВ: Ние това сме направили още преди шест месеца точно по същия ред. Тъй като повдигнахте въпроса за консултациите, ще ви кажа, че вашият сайт за обществени консултации не позволява дълги становища и ограничавате гражданите.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не може, ако има много становища, да се четат 80 страници. Затова стандартът за обществената консултация изисква и стандарт за изразяване на мнението, за да може да има някакъв резултат от тях.

ТОМА БЕЛЕВ: Когато предложите текст на законопроект с 40 страници не може да дадете пет реда за становище.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Добре, ние ще го огледаме пак. Но това логиката.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще резюмираме, ако позволите, защото в отсъствието на премиера трябва да сложим и точка на днешната среща. Чухте посланието и от него. Оттук нататък нещата се поемат от госпожа Танева. Надяваме се на една по-широка дискусия с всички страни. След петък ми се обади Стефан Аврамов, който беше тук и ми каза, че има послание в социалните мрежи, които не са техни, а са писани от тяхно има, но те не стоят зад тях. Затова ви моля за конструктивност – това, което помоли и премиера. Нека повода на наложеното вето и това, че няма да влезе в режим на гласуване законът, докато няма консенсус, да не се използва.

Имахме идея да се случи нещо за предстоящия зимен сезон, има текстове, които нямат нищо общо със строежа на спортни съоръжения, които са обект на този законопроект, така че ви моля за оперативност. Принципът на правителството, каза го и премиерът, от една страна искаме да запазим държавния интерес, тоест – с предложението, което направихте да е за определен период на време, си мисля, че може би е крачка към консенсус, но то не може да не върви с предложение за премахване на финансовата бариера. Защото ако остане само така малко ще бъде пременил се Илия та все в тия, защото в никакъв случай няма да се намери инвеститор, който да го направи.

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Бих искала да направя тази забележка, която откривам във вашите предложения. Имайте предвид, когато правите предложение, че сегашният режим за промяната на статута на територията не е свързан с абсолютно никаква тръжна процедура. И ако вие предлагате да остане тази процедура, каквато е до сега, това означава, че ние няма да имаме обявяване на търг за изграждане на ски съоръженията и въобще на спортните съоръжения. Това е един много съществен, според мен, пропуск на вашето предложение.

ТОМА БЕЛЕВ: Това е пропуск на приемането на закона. Ако си спомняте, когато го приемахме миналата година нашето предложение беше съвсем различно. Когато има един имот, за който има претенции държавата да го търгува него без да определя предназначението, защото ако кажете, че този имот тук ще е за ски, аз мога да поискам да го взема за ботаническа градина, да ви дам два пъти повече. Но вие тогава не го приехте.

ФИЛИП ЦАНОВ: Това е половинчата мярка. Това в прав текст казано на обикновен език означава да си купиш апартамент и след 30 години да го върнеш на продавача. Това са несериозни и нелепи неща.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Държавата от позицията на това да запази горите държавни няма да отстъпим, защото утре ще кажат – те ги дадоха, те ги продадоха. ГЕРБ го е декларирал и ще го отстоява. Затова ние сме заложили собствеността да остане държавна. Имаме нещо, с което се гордеем – с това, че 80% от горите са държавни и искаме този процент да си остане такъв.

ТОМА БЕЛЕВ: Тук ви подкрепяме на сто процента.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Знам, че ме подкрепяте на сто процента, но то върви с това пък това ни намерение, подкрепено на сто процента от вас да не спре потенциалните инвеститори, защото и вие сте на мнение, че устойчивото управление на горите е свързано с това все пак в тях да има и определен живот – социален, спортен и какъвто искате.

ФИЛИП ЦАНОВ: Като заключение искам да кажа, че е хубаво, ако сте съгласни, предложението на господин Тодоров в тази част, за която говори и министър Найденов, да седнем и да го обсъдим с експерти. Склонни сме да го обсъждаме това предложение много детайлно докато изчистим нещата, специално този текст, който е препъни камъка.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако можете да намерите общ език, да седнете, да видите… Защото явите ли се общо взето вие двете страни с консенсусно предложение по този текст ясно е, че работата в парламента ще се случи много бързо.

ТОМА БЕЛЕВ: Аз затова предложих господин Филип Цанов да организира една среща с инвеститорите на всички ски курорти, които представлява, да кажат какво им пречи…

ФИЛИП ЦАНОВ: Пак почваме кавгата – не представлявам никакви ски курорти.

Завършвам със следното. Те имат предложение, както го записаха, чл. 79 за до 30-те години промяна предназначението. Господин Тодоров има друго предложение. Да се съберем за тези две предложения и ние сме готови да обсъждаме.

Ето ви точно, ясно и конкретно.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Завършвам с последното предложение към двете страни. Тъй като очевидно ви е трудно да намерите общ език, предлагаме срещата да бъде в Министерството на земеделието и храните, общо взето на неутрален терен.

ФИЛИП ЦАНОВ: При вас е най-добре, преди да се отиде в парламента.

ТОМА БЕЛЕВ: Според мен и в министерството и в Народното събрание е сложна системата за допускане. Ако искате можем да я организираме в публична зала, стига вие да се съгласите.

ФИЛИП ЦАНОВ: Въпросът трябва да е институционализиран.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако едната страна е медиатор на срещата, смятам че няма да се получи.

ФИЛИП ЦАНОВ: Държавната администрация трябва да е арбитърът.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не говорим за арбитър, ние можем да модерираме тази среща, ако желаете да го организираме, да дойдат двете страни, да са равнопоставени. Ако желаете това.

ФИЛИП ЦАНОВ: Ние го желаем, да.

ТОМА БЕЛЕВ: Няма две страни, тук има многостранен процес. Правителството има идеи, инвеститорите имат идеи. Ние като граждани имаме други идеи. Това са много страни. Ние сме съгласни, нека при вас да бъдат срещите, няма проблем.

ФИЛИП ЦАНОВ: Съгласен съм.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако с това можем да приключим. За контактна точка – господин Цанов, Вие от едната страна, господин Белев – ако сте съгласен – Вие от другата. Така че в рамките на следващите дни да направим по-малък експертен екип, който да работи по конкретните текстове. Остава си това, което госпожа Танева ще организира – голямата публична дискусия. Но хубаво е на тази дискусия да се отиде с конкретика.

Благодаря ви.