Оставката на Борислав Сарафов, визитата на премиера Румен Радев във Франция за среща с Еманюел Макрон и темата за незаконното строителство край Варна са сред водещите акценти в политическия дневен ред.
Възрастта не е определящ фактор за това колко работа върши човек и дали тя е смислена, заяви Анна Бодакова. Тя заяви, че не възприема младостта си нито като предимство, нито като недостатък.
На въпрос дали усеща снизходително отношение от по-възрастните и по-опитни депутати, Бодакова отговори, че е концентрирана върху задачите, заради които избирателите са я изпратили в парламента. Тя подчерта, че е избрана преференциално и смята, че работата ѝ не е да се оглежда дали някой я подценява, а да изпълнява ангажиментите си.
Според Бодакова протестите са били израз на искрено желание за промяна на модела „Борисов – Пеевски“. Тя отбеляза, че реториката за промяна на този модел е отслабнала в пленарната зала, но въпреки това темата остава актуална.
По темата за оставката на Сарафов: Според Бодакова протестиращите не са излизали на улицата, за да има „по-малко Сарафов“ или той просто да бъде преместен на по-ниска позиция. Тя заяви, че според нея проблемът не е само в конкретната личност, а в начина, по който функционира съдебната система.
Депутатът посочи, че от Демократична България предлагат промени, според които давността на дисциплинарните производства да бъде увеличена на две години и магистратите да не могат да подават оставка, докато срещу тях тече дисциплинарно производство. В разговора беше уточнено, че към момента срещу Сарафов няма образувано дисциплинарно производство, тъй като прокурорската колегия е отказала да започне такова.
Бодакова направи паралел и с фигурата на Петьо Петров – Еврото, като заяви, че проблемът е системен и не трябва да се допуска съдебната система да създава подобни фигури. Според нея са необходими нови правила за избор на Висшия съдебен съвет, за да се избегнат подобни ситуации в бъдеще.
По време на разговора беше засегната и темата за отношенията между парламентарните групи и напрежението около правилника на Народното събрание. Анна Бодакова коментира, че все още се правят опити за конструктивен диалог, но според нея в новите правила има сериозни проблеми.
Като пример тя посочи отпадането на демографската комисия и прехвърлянето на темата към комисията по труда и социалната политика. Според нея това е нелогично решение, тъй като демографската криза изисква специфичен набор от мерки и фокусирана политика.
Бодакова се позова на данни на НСИ, според които България продължава да се сблъсква със сериозен проблем със застаряването на населението. Тя подчерта, че средната възраст в страната вече е около 45 години и че демографските проблеми често се свеждат до политически лозунги, без да се предприемат конкретни действия.
Според нея положителен знак е механичният прираст, тъй като част от българите в чужбина започват да се завръщат. В същото време тя настоя, че е необходимо много по-сериозно внимание към естествения прираст, майчиното и детското здравеопазване, качествената грижа за децата и регионалните различия в достъпа до услуги.
Разговорът продължи с темата за работата на парламента. Бодакова коментира, че Народното събрание често приключва работа твърде рано, въпреки аргументите за ограничаване на времето за изказвания и промени в правилника с цел „повече ефективност“. Тя даде пример с ден, в който парламентът е заседавал само до 11:20 часа.
Според нея е абсурдно парламентът да говори за оптимизация на времето, докато реално работното време остава значително по-кратко от това на повечето български граждани.
Беше засегнат и казусът с изслушването на Теодора Георгиева относно предполагаемо влияние при избора на европейски прокурор. Бодакова заяви, че темата е политическа и парламентът има задължение да я обсъжда, независимо че институциите също трябва да работят по подобни случаи.
В края на разговора основен акцент стана бюджетът за култура. Анна Бодакова коментира информацията за намаляване на средствата за култура и изрази сериозни притеснения относно състоянието на сектора.
Тя посочи, че извън делегираните бюджети остават важни институции като Националния фонд „Култура“, Института за недвижимо културно наследство и Националния филмов център. Според нея ограниченията в бюджета могат да доведат до сериозни проблеми за културните институции, включително невъзможност за поддръжка на сградите и забавяне на плащанията към културните дейци.
Бодакова даде пример с археолозите, които и без това чакат дълго за финансиране, въпреки че работят в ограничен сезон заради климатичните условия. Тя подчерта, че културата не трябва да бъде разглеждана като второстепенен сектор.
Според нея българската култура през последните месеци е поставила България на световната сцена чрез успехите на български творци, филми и автори. Тя спомена Рене Карабаш, както и успехите на българското кино и музика, като подчерта, че културата носи международен престиж и нови възможности за страната.
В края на разговора Анна Бодакова благодари за поканата и заяви, че ще продължи да следи внимателно както съдебната реформа, така и политиките в сферата на културата и демографията.
