Мъже и жени, предимно на средна възраст, останали без работа. Това е профилът на надомните работници в България. Работно време няма, а работодателят може да се сменя всеки месец.

„Трябва да изплетеш, да речем, хиляда блузи за един месец, не ти, а цяла група от хора, лично аз да речем трябва да изплета петдесет блузи за един месец”, разказва Светла Илиева.

Материалите са от възложителя на поръчката. Но когато си самонает, като Емилия, сам си купуваш материалите и сам си търсиш пазар.„Като не продадеш, то си е за твоя сметка, имаш ги натрупани, обаче реализация няма”, смята Емилия Христова.

От сдружението на надомните работници искат те да бъдат включени в програмите за конкурентоспособност и държавата да участва в решаването на проблемите им.

„Големите чужди мултикомпании, които са чрез гръцки фирми или чрез някои други поставени фирми в България те избягват дори контактите с нас и нямат трудови договори, хиляди работят по домовете си като шият обувки, правят опаковъчни торбички и нямат трудови договори”, разказва Виолета Златева.

А ако надомните работници искат да им тече стаж, трябва да се осигуряват на четиристотин лева.
“Аз не мога да си позволя да плащам на четиристотин, защото през месеца по някой път изкарвам и двайсет лева, някой път мога да изкарам сто лева, но не си внасям осигуровки, защото не мога да си позволя, като не мога да си позволя не ми стигат сега за пенсия и не съм се пенсионирала, не ми стига трудов стаж за пенсия”, допълва Илиева.

От 420 хил. надомни работници, само два процента са на трудов договор.