България е на последно място в Европа по здравна грамотност. Това сочи международно проучване на Европейската комисия. 61 процента от българите са с ниска здравна грамотност.

Причините са най-вече социално-икономически. Колкото по-бедна е една страна, толкова по-немарливо към здравето си е нейното население.

Здравна грамотност означава човек да се грижи за здравето си, когато отиде на лекар да разбира това, което му се говори и след това да прилага правилно предписаното лечение. И точно по тези три показателя, ние българите сме на последно място в това проучване.

Толкова ли е трудно общуването лекар-пациент?

Според направено проучване в Австрия, Германия, Гърция, Полша, Испания, Ирландия и Холандия, най-много пациенти в България отговарят, че не разбират това, което им обяснява лекарят.

„Важен фактор е възрастта - лицата над петдесет и пет години два пъти по-трудно се справят в сравнение с тези, които са по-млади”, каза проф. д-р Елена Шипковенска, която е участвала в изследването.

Високият социален статус и образование водят до по-висока здравна грамотност и обратното. Отказът да се ходи на лекар е признак за ниска здравна грамотност, защото болестите не изчезват просто, защото отказваме да им обръщаме внимание.

Ниската здравна грамотност води до повече болни, повече пациентски и лекарски грешки. Българите като че ли сме склонни да не обръщаме внимание на здравето си и резултатите от това проучване го потвърждават.