„Бях се качил на стълба, за да окастря дървото“… Така започва историята на 73-годишен мъж, откаран от спешния екип в ИСУЛ, а причината – инцидент по време на рязането на клони.

„Изведнъж машината подскочи в ръцете ми, падна върху мен и ми сряза челото и носа. Съседка ме видя и веднага извика линейка. Докторът от линейката първо се обади в друга спешна болница, но от там явно му отговориха, че не шият носове и тръгнахме към ИСУЛ. В момента се чувствам много добре, нямам никакви проблеми с носа“, разказва 73-годишният мъж, който още не може да се отърси от преживения ужас.

Върнаха към живота 74-годишна жена с двойна операция

„Знаех от екипа на Спешна помощ, че става въпрос за тежка разкъсно-контузна рана на лицето и носа. Това, което видях на място обаче, беше много по-страшно - пациентът беше с почти пълна ампутация на външната част на носа“, разказва д-р Венелин Маринов.

Животоспасяващата операция продължава цели пет часа, през които лекарите, с помощта на резорбируеми конци, съединяват милиметър по милиметър разкъсаната тъкан.

„Всичко беше разкъсано – носната преграда, ноздрите. Имаше голямо парче липсваща тъкан“, разказва д-р Маринов.

Това налага лекарите да направят пластика на носа с остатъчната тъкан.

Медицински екип от болницата в Плевен извърши успешна съдова операция на рядко заболяване

„Притеснявахме се дали ще се захване пластиката, защото самата тъкан беше посиняла и не беше ясно дали ще бъде витална“, обяснява младият УНГ специалист.

Затова пациентът е поставен на двойна доза антибиотик, а превръзките му се сменят по два пъти на ден, за да се види дали тъканта ще порозовее.

„Имаше голям риск операцията да се окаже неуспешна, но пък ако не бяхме опитали, това означаваше човекът със сигурност да загуби носа си. Той е и с диабет, което също утежнява процесите на зарастване. Бонус е, че лицето е много кръвоснабдено и такива пластики са една идея по-осъществими в областта на лицето“, обяснява д-р Маринов.

Сърце с изтекъл срок: Първият мъж у нас с изкуствен орган с шанс за операция в САЩ

„В университета никой не те подготвя за такива ситуации. Импровизираш на базата на прочетеното и на знанията, която имаш. Трябва също малко кураж. Ако не го бяхме оперирали, щеше да остане без голяма част от носа си“, казва д-р Маринов.

За пострадалия пациент остава поуката, че с уреди като моторната резачка шега не бива.