Трудна година за бизнеса в условията на COVID криза и неясна политическа обстановка. Това показват междинните данни от проучване на Българската стопанска камара сред фирмите у нас.
Над 60% от бизнеса смятат, че състоянието на фирмата, която управлява се е влошило през тази година. 20% виждат положителна промяна. Почти толкова казват, че ситуацията е непроменена.
Проучването отчита, че голяма част от фирмите са пускали хора в отпуск, спирали са инвестиции, дори са спирали работата си за известно време.
33% са съкратили персонал, а малко под 4% са успели да назначат хора.
Николай Никодимов работи в магазин за спортни стоки и отчита, че разходите му за издръжка рязко са се повишили. За да посрещне харчовете, смята, че трябва да получава по-висока заплата, но не е оптимист.
„Няма да стане, защото в момента посетителите са по-малко, отколкото бяха преди и това е свързано с тези зелени сертификати, които страшно много намаляват потока в магазина“, казва Николай.
Мениджърите отчитат, че работата е намаляла с 60%, а разходите са се увеличили. Например сметките за ток. Ако в магазин от 400 квадрата миналата годна сметката е била 600 лв., то сега е 5000 в.
Проучване сред бизнеса у нас отчита, че над 80% от фирмите оценяват изключително негативно липсата на политическа стабилност, липсата на парламент и редовен кабинет, защото това възпрепятства приемането на адекватни мерки по отношение на икономическите политики.
От следващите управляващи заради COVID вълната бизнесът очаква държавата да поеме част от заплатите на работниците, нулев данък печалба за 2 години, безвъзмездната финансова помощ и отпадането на общински такси.
В противен случаи фирмите ще продължат да свиват разходите си, което ще се отрази и върху техните служители – особено тези в най-засегнатите от COVID вълната сектори.
„В тази ситуация компенсациите трябва да бъдат реципрочни. Както бизнесът получава подкрепа, няма как да не очакваме подобни реципрочни действия към доходите на хората. И без каквато и да било помощ от държавата в момента заплатите растат заради горещия пазар на труда“, каза Пламен Димитров от КНСБ.
Той даде пример със средната работна заплата на годишна база към септември е пораснала с около 14%, като 12% е ръстът в частния сектор.
„Монетарната политика налива масло в огъня под формата на кредити. Фискалната политика също налива масло в огъня под формата на държавни дефицити. И двете в общи линии увеличават паричната маса. Официално по данни на БНБ за девет месеца имаме увеличаване на паричната маса от 10 млрд. лв. Няма начин оттук нататък инфлацията да не ускорява“, коментира икономистът проф. Красимир Петров.
„Всички видове мерки, които ще подпомогнат пенсионерите и бизнеса само ще доведат до още по-голямо увеличаване на инфлация в смисъла „кучето гони опашката си“. Рано или късно просто трябва да бъде ударена спирачката и това ще стане, когато хората ще излязат на улицата“, допълни той.
