България, която се смята за най-бедната страна в Европейския съюз, е 21-вият член на еврозоната. България изпревари по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, се казва в материал на Би Би Си.

За предимно градските, млади и предприемчиви българи това е оптимистичен и потенциално доходоносен скок - последният ход, който въведе България в европейския мейнстрийм - от членство в НАТО и ЕС, до присъединяване към Шенгенската зона, а сега и към еврото. За по-възрастните, селските, по-консервативни части от населението, замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и негодувание, предаде БГНЕС.

Левът - което означава лъв - е българската валута от 1881 г., но е обвързан с други европейски валути от 1997 г. - първо с германската марка, а след това с еврото. Проучванията на общественото мнение показват, че 6.5-милионното население на България е горе-долу поравно разделено по отношение на новата валута, а политическите сътресения не правят прехода лесен. Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. През последните четири години в България са проведени седем избори - осми изглежда вероятни в началото на следващата година. 

От август 2025 г. всички магазини в България са задължени по закон да показват цените и в двете валути. Удобно е, че 1 евро струва около два лева (1,95583, за да бъдем точни). В отговор на обществените опасения, че цените ще бъдат закръглени нагоре, бяха създадени сложни надзорни органи, които да защитават потребителите. И някои цени са закръглени надолу: цената на обществения транспорт в столицата София се очаква леко да падне.

Дизайнът на обратната страна на новите евромонети е избран, за да се преодолеят опасенията, че България губи своя суверенитет. Свети Иван Рилски е на монетата от 1 евро, Паисий Хилендарски на монетата от 2 евро.

Евроцентовете с по-малка номинална стойност носят изображение на Мадарския конник, символ на ранната българска държавност, базирано на скален релеф от 8-ми век.  Как новата валута ще се отрази на България като цяло, засяга всички.

Уроците от други страни предлагат две версии - успешният „балтийски модел“, последван от Естония, Латвия и Литва, които комбинираха еврото с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията. И „италианският модел“, където последваха години на стагнация.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK