Правото на достъп до политически послания на майчиния език на избирателите и възможността на политиците да участват в предизборния процес на майчиния си език са гарантирани в международноправните стандарти и трябва да бъдат гарантирани в новия Изборен кодекс. С такава позиция излезе Българският хелзинкски комитет във вторник, след като миналия петък депутатите отхвърлиха предложението на ДПС по време на кампанията да може да се агитира и на малцинствен език, като за това се осигури превод.
От неправителствената организация изтъкват, че в момента в България използването на език различен от българския в предизборна кампания се третира като административно нарушение, като правилото по всяка вероятност ще залегне и в новия Изборен кодекс.
От БХК изреждат редица препоръки, които България е получавала в тази връзка, както и правни стандарти, с които държавата е обвързана, в полза на позицията си за агитация на език, различен от официалния.
Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) нееднократно са препоръчвали на българските власти да разрешат предизборната агитация на майчин език, за да се гарантира правото на малцинствата да участват пълноценно в политическия живот, подчертават от БХК и припомнят тяхно становище за сега действащия кодекс от 2011 г.
Като аргумент се посочва и докладът на ОССЕ от 2012 г., както и финалният доклад на организацията след парламентарните избори през миналата година, които отново са изтъкнали, че употребата на майчин език би улеснила участието на представителите на малцинството в изборния процес и в обществения живот.
От БХК посочват още, че според Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на ООН, ратифицирана от България през 1999 г., „страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да изразява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на езика на малцинството, без намеса на държавни власти и независимо от границите.“
Като допълнителен довод от БХК изтъкват препоръките на ООН от тората сесия на Форума по въпросите на малцинствата от 2009 г., озаглавени „Малцинства и ефективно политическо участие”. Една от тях предвижда, че „не трябва да има никаква забрана или неразумно ограничаване на използването на който и да е малцинствен език по време на предизборни кампании, въпреки че езиковата употреба трябва естествено да се определи, като се оцени как да бъде достигнат най-широк кръг избиратели. Доколкото е възможно, изборните власти трябва да предоставят информация за изборите и на официалния език, и на малцинствените езици, използвани от избирателите в областите, където те са концентрирани.”
От БХК посочват и практиката на Европейският съд по правата на човека по подобен казус от Турция с кюрдското малцинство, което не е официално признато там. Въпреки тази особеност, по казуса от преди година съдът е посочил, че забраната на предизборното използване на малцинствен език съставлява нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (свобода на изразяване).
„Въпреки че държавите имат право на усмотрение да определят политики за използване на определени езици и правото да регулират използването на тези езици по време на предизобрни кампании, пълната забрана на използване на неофициални езици, съчетана с наказателни санкции, не е съвместима със свободата на изразяване. През 2010 г. Турция отменя тази забрана”, посочват от БХК, цитирайки решението на европейския съд.
Според неправителствената организация реалността в България налага промяна на изборното законодателство, дори без да се съблюдават международните стандарти. „В страната съществуват общности, които не говорят или трудно разбират български. От друга страна, правото да се използва майчин език е признато, а изучаването му е гарантирано от държавата. Разумно би било поради това малцинствата да имат възможност да получават информация за изборите и на официалния език, и на майчините езици. Това ще повиши разбирането на изборния процес сред всички общности”, подчертават от БХК.
„Противното, липсата на достъпна и разбираема информация, само допълнително улеснява възможността за компрометиране и манипулации на изборите”, смятат от организацията.
