Музикантите у нас вече печелят от авторско право. 70% повече пари от заведения са събрали от „Музикаутор” като начисления за българска музика. В същото време интернет пространството остава неконтролируемо, а загубите за авторите от там са за милиарди.
Наско Янкулов познава добре и двете гледни точки на проблема с авторските права - освен че е един от най-големите продуценти на музика у нас, държи нощен клуб. Признава, че последната законова регулация му бърка в джоба, заради музиката, която пуска в клуба си, но в същото време продължава да е на страната на музикантите.
"Безумно е ти да направиш парче като "Дим да ме няма", което звучи отвсякъде и догодина, когато се отчитат парите, Графа ще вземе около 300 лева, просто редно е да вземе друга цифра", каза Атанас Янкулов.
Събираемостта на пари към авторите безспорно се е увеличила, но сумите все още са далече от справедливите, казват от музикалния бранш. 26 000 български песни са прозвучали в медиите миналата година, което е повече от предишната, но в същото време делът на родната музика намалява.
"Увеличава се и броят на произведенията, т.е. разнообразието е много по-голямо - времетраенето може да е по-малко, но музиката, която се пуска е повече", каза Магдалина Тодорова от „Музикаутор”.
В интернет събираемостта също е повече, но все още получените пари са стотинки. И докато музиката все пак се оттласква от дъното, киното започва да дълбае дупка - над 90 на сто от всички гледани филми у нас са пиратски или свалени от торентите.
"В края на краищата обществото трябва да разбере, че създаването на един филм, дори на една малка песничка, струва пари, струва усилия", коментира Велислава Димитрова от „Бул акт”.
Има няколко варианта за ограничаване на пиратството - например чрез намаляване скоростта на интернета на нарушителите или директно чрез спирането му. В момента и музикалният, и филмовият бранш подготвят свои интернет платформи, в които ще се качва продукцията им и срещу минимални суми легално ще може да се сваля и ползва.
