Денят на победата у нас беше отбелязан и с шествия на „Безсмъртния полк”.
Участниците се събраха пред паметника на Незнайния войн, а после преминаха по централните софийски улици, за да стигнат до паметника на Съветската армия.
В наши дни наследниците на загиналите на фронта дефилират с техни снимки в ръце и така поддържат паметта за безсмъртния полк. Ботьо Димитров е избрал да почете български социолог и публицист, който не му е роднина.
„Той е мой кумир, аз можех да нося снимката на баща ми и на чичо ми, на много антифашисти- роднини, но предпочетох на Иван Хаджийски”, каза Ботьо Димитров.
Хаджийски е мобилизиран в армията още през 1943 г. По време на службата си в село Ливадово, Гърция довършва третия том на „Бит и душевност на българския народ”. А след 10 януари 1944 г. участва във войната срещу Германия като доброволец, военен кореспондент при щаба на Втора българска армия.
На 4 октомври същата година, Хаджийски загива в сражение с части на SS дивизия „Принц Ойген”.
„Отива да се бие срещу фашизма, той може би е предчувствал, че ще загине, затова не е останал в щаба, а е отишъл в окопите, да види как българските войници преживяват войната’, допълни Ботьо Димитров.
Лобното място на социолога е връх Висока чука в Сърбия, където е погребан.По-късно тленните му останки са пренесени у нас.
