Противоречиви мнения относно има или няма възможност за изтегляне на кабинета без гласуване. Казусът е без прецедент в конституционната ни практика.
Заплетен правен казус, какъвто не е имало в нашата най-нова история, казват юристите. Според част от тях, въпреки че премиерът се изтегля, все пак той трябва да се яви лично в пленарната зала и да бъде подложен на гласуване, защото иначе ще се наруши конституционната процедура – а именно, щом има внесен указ на президента, да има и гласуване. Указът не може да бъде отменян, припомнят юристите.
Други юристи пък смятат, че и без гласуване този мандат може да се брои за провален и нереализиран първи и така да се тръгне по конституционната процедура към връчване на втория мандат.
С указ 204 от 6 август президентът предлага на парламента да избере Пламен Николов за премиер. Според юристи това означава, че гласуване трябва да има.
„Да се проведе все пак гласуване в Народното събрание и въпреки че то трябва да има отрицателен знак, така ще се изчерпи конституционната процедура“, каза доц. д-р Христо Паунов.
Други обаче смятат, че изходът е по-прост. И е стъпка в посока следващ мандат.
„В случая сме изправени пред неосъществен мандат, при което президентът ще трябва да продължи конституционната рулетка така, както е предвидено по Конституция“, каза д-р Орлин Колев.
Според него това означава, че номинираният за премиер реално сам се отказва от мандата си.
И така - след утрешния ден първият мандат се счита за провален. Какво следва? Президентът следва да даде мандата на следващата по големина парламентарна група, в случая - тази на ГЕРБ. Те вече заявиха, че ще го върнат още същия ден.
На финала президентът дава мандата на трета политическа сила в НС, но този път по свой избор – обикновено се избира тази партия, която има най-голям шанс да постигне компромис и да състави кабинет. Ако и този мандата не мине, отиваме отново на предсрочни парламентарни избори.
