Докато Европа се бори с високите цени на енергията, опасенията за доставките и перспективата за все по-горещи лета заради климатичните промени, България се превръща във важна част от решението на тези проблеми. Страната ни вече си е спечелила прозвището „Батерията на Балканите“ благодарение на бързото развитие на системите за съхранение на електроенергия, съобщава Ройтерс.
С помощта на 700 млн. евро европейско финансиране България е удвоила капацитета си за съхранение на електроенергия през последната година. Това позволява произведената през деня слънчева енергия да бъде съхранявана и използвана във вечерните часове, когато потреблението достига най-високите си стойности.
Тази възможност е допринесла за значително увеличение на износа на електроенергия към съседните държави, чиито електропреносни мрежи са били подложени на сериозно натоварване по време на горещите вълни през юли и август.
„Съхранението на енергия в батерии вече е от решаващо значение. То не е просто нещо желателно, а необходимост“, заяви Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
България увеличи износа на електроенергия с 62%
Държавите от Европейския съюз от години се стремят да развиват системи за съхранение на енергия, за да компенсират непостоянното производство на електроенергия от слънчеви и вятърни мощности.
Напредъкът обаче е забавян от продължителните процедури за получаване на регулаторни разрешения и присъединяване към електропреносните мрежи.
Очаква се внедряването на батерийни системи да се ускори, особено в Германия, Великобритания и Италия.
Високите цени на енергията през тази година, които допринесоха за общественото недоволство и социалните размирици, допълнително засилиха вниманието към необходимостта от съхранение на електроенергия.
Възможността електроенергията да се съхранява и използва в часовете на най-голямо потребление има значение както за крайните цени за потребителите, така и за ограничаването на последиците от нарушенията в доставките, свързани с войната на САЩ и Израел срещу Иран.
България разполага с ограничени собствени запаси от нефт и природен газ, а производството ѝ на електроенергия е значително по-малко от това на много други държави в ЕС.
Въпреки това страната е успяла да увеличи износа си на електроенергия с 62% спрямо миналата година, достигайки 3,5 тераватчаса, показват данни на АПСТЕ.
Европейското финансиране и регулаторните промени са помогнали за привличането на частни инвестиции в системите за съхранение на енергия.
Капацитетът на тези системи вече достига около 6 гигавата спрямо 3 гигавата преди година.
България помогна на Румъния по време на горещините
Част от изнесената електроенергия е била предназначена за Румъния, която през август е била принудена да спре ядрен реактор заради сушата.
Ниското ниво на река Дунав е затруднило охлаждането на турбините на реактора, за което се използва речна вода.
Освен че е осигурила допълнителни количества електроенергия, България е помогнала на Румъния да запази нивата на водата в язовирите си, като е намалила необходимостта от използване на водноелектрически централи за покриване на пиковото потребление.
По думите на Димитър Зарков, ръководител на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), България е изнасяла до 50 000 мегаватчаса електроенергия дневно.
„За да добиете представа, това означава средно около 2000 мегавата, които се изнасят от България всеки час – приблизително колкото мощността на АЕЦ „Козлодуй“, обясни той.
Атомната електроцентрала се намира в Северозападна България.
През зимата батериите ще имат по-ограничена роля
Очаква се батерийните системи да имат по-малко значение през зимата, когато по-кратките дни означават и по-малко производство на слънчева електроенергия.
Според Зарков през предстоящите зимни месеци България ще трябва да разчита в по-голяма степен на конвенционалните електроцентрали, отколкото на съхранената възобновяема енергия.
По-нататъшното увеличаване на капацитета за съхранение е изправено и пред други предизвикателства, включително необходимостта от разширяване на електропреносната мрежа.
Бързото развитие на сектора вече е намалило част от финансовите стимули за инвеститорите. Разликите между цените на електроенергията в часовете на ниско и високо потребление се свиват, което ограничава възможностите за печалба от съхраняването и последващата продажба на ток.
„В определен момент батериите може да започнат да намаляват част от собствените си приходи“, посочват от Министерството на енергетиката в изявление до Ройтерс.
Според ведомството това ще направи още по-важно участието на батерийните системи не само в търговията, основана на разликите между евтините и скъпите часове, но и в балансиращите пазари и системните услуги.
България изпреварва Гърция в съхранението на енергия
Гърция, известна с многото си слънчеви дни, изглеждаше естествен претендент за водеща позиция в развитието на батерийните системи.
Въпреки че капацитетът ѝ за производство на слънчева енергия се е увеличил повече от три пъти между 2020 и 2025 г., според Международната агенция за възобновяема енергия, страната изостава в съхранението на електроенергия.
Поради това Гърция продължава да разчита на вносен природен газ за покриване на пиковото вечерно потребление.
Въпреки трите проведени търга за самостоятелни батерийни системи от 2023 г. насам първите мощности са били инсталирани едва през април тази година.
Според правителствени данни общият капацитет за съхранение в Гърция се очаква да достигне 1 гигават до края на годината – значително по-малко от този в България.
Колко струва електроенергията в България и Гърция?
Данните на европейската статистическа служба Евростат показват значителна разлика между цените на електроенергията за битовите потребители в двете държави.
През първата половина на годината средната цена без данъци и такси е била:
В Гърция: 0,1967 евро за киловатчас.
В България: 0,1117 евро за киловатчас.
Миналия месец гръцкото Министерство на енергетиката представи планове за ускоряване на изграждането на системи за съхранение с помощта на европейско финансиране, за да бъдат намалени цените на електроенергията.
Според официални представители до 2030 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 5 гигавата батериен капацитет в допълнение към планирания 1 гигават до края на тази година.
За някои представители на сектора обаче това развитие не е достатъчно бързо.
„Ако тези 6 гигавата работеха още сега, нашата електроенергийна система щеше да бъде по-добре балансирана и това щеше да се отрази и на потребителите“, заяви пред Ройтерс Манолис Карапидакис, главен изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на системи за съхранение на електроенергия.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
