Шефът на БАН и ректорът на Софийския университет стават съветници на кабинета. Това обяви премиерът Бойко Борисов в началото на редовното правителствено заседание.

“Възложили сме на БАН, по точката „Добросъседство с Македония”, да ни развият един материал какво да разбираме, когато отиваме да гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица – да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал”, обясни Борисов.

Ректорите на Софийския университет и новият директор на БАН бяха поканени от премиера да присъстват на всяко заседание на Министерски съвет, за да оказват помощ при решенията.

Борисов обяви, че е задължил председателят на БАН Стефан Воденичаров, който е специалист по технология на металите, да присъства на заседанията на правителството и да оказва помощ при различните теми, които се обсъждат. Поканени, който нямат задължителен характер са получили, ректорите на висшите учебни заведения.

Международните наблюдатели припомнят, че практиката да се възлага на научни тръстове да разработват национални програми и стратегии присъства в някои европейски държави от векове.

Във Великобритания подобни задачи се възлагат на „Кралските общества”, които съществуват в практически всяка сфера на естествените и хуманитарните науки, също така университетските общности в Оксфорд, Кеймбридж и др.

По въпросите, засягащи външната политика и двустранните отношения между държавите, най-добър пример са Държавният Институт по политически науки и Институтът по външна политика във Франция както и испанската Дипломатическа академия в Мадрид, които освен да подготвят административните кадри, съдържат в себе си и теоретичната основа на външнополитическата доктрина на всяка една страна – учените, трудовете, опита и историята.

На фона на активната кампания за сриване на българските академични традиции в практически всяка една област от естествените и хуманитарните науки през последните четири години (освен може би гешефтарството, което просперира най-успешно на територията на съвременна България), буди известно чувство на трагизъм, че управляващите най-накрая се сетиха за какво служат „учените хора”.

Че България от над две десетилетия има нужда от национален план на отношенията си със съседната ни от Югозапад република Македония, който да бъде изготвен от хора с познания в областта на етнологията, културологията, образованието и не на последно място така отчайващо липсващата дипломация, е повече от факт и той е ясен на всекиго, който все още изпитва достойнство да се нарича българин.

Друг неоспорим факт е, че най-утвърдената придобивка на т. нар. „български преход” от последните 20 години – „политическата класа”, не притежава необходимите морални качества да преследва една обща посока на българската външна политика, която да не се променя по два пъти на 180 градуса за четири години, на всеки четири години.

В края на лятото в някои български електронни и печатни издания се появи информацията, че действащият външен министър Николай Маденов подготвял „секретен доклад” за отношенията на България с Македония и другите държави от Централна и Източна Европа, който щял да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет.

По това как информацията за „секретния доклад” на министър Младенов изчезна от публичното пространство, без да се появяват каквито и да е подробности за възможното съдържание или цел на документа създава усещането, че едва ли правителството е очаквало да получи нещо, което да наподобява национална стратегия или доктрина за отношенията ни съседите.

Да се надяваме, че този път правителството е наясно какво иска и какво очаква да получи.