Липсата на производство, обезлюдяването и битовата престъпност са най-големите проблеми на българските села, разказаха кметове на няколко малки населени места от различни точки на страната в нетипично издание на предизборното студио „Промяната май” по bTV.

„Безхаберието на държавата през последните 20 г. е най-тежко,” декларира кметът на плевенското село Буково Росен Росанов. Той е известен като кметът-шериф, защото е ограничил престъпността в селото, въпреки че в него живеят 2000 души от криминалния контингент. „Превенцията е разковничето в борбата с битовата престъпност,” категоричен бе Росанов.

„В Коиловци хората още имат „неблагоразумието” да отглеждат животни. Набезите от ромите от съседното село са бич,” призна и кметът на плевенското село, съседно на вече известното като „опоскано” село Мечка.

Кметовете посочиха, че работят добре с местните полицейски органи. Росен Росанов обаче посочи, че на тях пък им пречи бюрокрацията по високите етажи в МВР.

„Повечето политици са „спуснати” и не са наясно с проблемите на хората,” констатира управникът на Коиловци и призова следващият парламент да отстрани причините за общите проблеми на малките населени места в България.

Безработицата

Кметът на Бели извор във Врачанска област посочи, че на територията на неговото село се намира единственото работещо предприятие в областта. „Благодарение на него условията на живот са по-добри. Абсурдно е да разчитаме, че държавата ще ни даде нещо – тя ликвидира и съществуващите условия за бизнес,” категоричен е Кирил Илиев.

Кметът на Смядово, Шуменско Иванка Петрова се оплака, че заради безработицата населението се е стопило наполовина, а в момента общинската администрация е най-големият работодател.

„В Коиловци има 42% население в пенсионна възраст и няма никаква безработица, защото хората съумяха да запазят земеделския си кооператив след разпадането на ТКЗС,” обясни кметът Красимир Иванов и допълни, че в неговото село дори наемат работна ръка от съседни населени места.

Повечето жители на самоковското село Долни окол пък пътуват до София, за да работят, обясни кметът Данчо Димитров. Според него проблемът с безработицата е обвързан с обезлюдяването.

Селският кмет – полицай, психолог и социален работник

„Кметовете сме кошче за нормативни отпадъци,” обясни образно управникът на Коиловци Красимир Иванов. По думите му, около 40 закона препращат към това ниво на администрацията.

Колегата му от село Буково Росен Росанов го подкрепи и добави, че докато кметовете на общини работят с екипи от специалисти, колегите им в селата са сами. „Когато си селски кмет, трябва да лавираш и на интелектуално ниво, когато общуваш с местните хора и с администрацията на по-високо ниво, например,” обясни той.

Държавата притиска общините, заяви пък кметът на Бели извор. Кирил Илиев направи сравнение между бюджета на Враца в мандата му като кмет – 39 млн. лв., и в предишния, когато е бил общински съветник – 62 млн. лв. „Инфраструктурата в селата е в ужасно състояние,” посочи още той и допълни, че през миналата година в неговото село са построени едва 25 метра „пътче”.

Кметът на Шабла в област Добрич Райна Бърдарева посочи като проблем на своята община съвместяването на законодателството по концесиите, НАТУРА 2000, добива на газ и развитието на туризма. Освен това хората плащали и много висока цена за питейната си вода. „От Шабла тръгват всички водопроводи в област Добрич. Водата трябва да е между 18 и 24 ст. с ДДС, ние плащаме по 2,40 лв. Всички отговори от официалните институции гласяха едно и също – трябва да има унифицирана цена. В същото време в курорта Албена плащат по 89 ст.,” обясни Бърдарева.

Държавната власт за местната власт

В заключение кметът на Шабла изрази надежда някоя политическа сила да прояви воля и при следващото правителство да бъде изградена Национална стратегия за българското село. Колегата й от плевенското село Коиловци я подкрепи, като предложи срещи с кметовете на малките населени места на национално ниво, на които всички да посочат проблемите си и предложения за решаването им, защото в голямата си част са общи.