По време на закриването на Олимпийските игри в Рио прозвучава песен на българските космически гласове, които огласят целия свят.

22 август, 2 ч. през нощта, 18 българки не спят, защото чакат да чуят гласовете си. Космически гласове, които запяват пред цял свят.

Български фолклорен хор изпълнява японския химн при предаването на олимпийското знаме на губернатора на Токио.

„До момента, в който не прозвуча всъщност тази музика там, може би аз лично не си давах сметка колко е важно. Защото ние винаги, когато записваме нещо, сме на 100% отдадени на това, което правим. Това е все пак професионализмът. Но на такова високо ниво, пред целия свят и то от такава страна, като Япония, наистина много се развълнувах”, каза Силвия Димитрова.

Всичко започва няколко месеца по-рано, когато "Космическите гласове" получават предложение от композитора Джон Мияки да подготвят вокалното представяне на Япония на най-чаканото спортно събитие тази година.

„Това за нас беше изключителна отговорност, защото ние в случая представяме Япония и трябва да я представим по най-добрия начин. А същевременно представяме красотата на българските гласове. И това, че признанието за нашите гласове, за нашите народни хорове, идва от цял свят”, сподели Ваня Монева.

„Лично аз много се учудих, защото е много голяма отговорността да изпееш чужд химн. И така да го запишем, че да не си проличи, че това е ествественият ни език, на който говорим”, разказа Албена Стойнева.

Малко са хората, които разбират за събитието, което вълнува тези жени месеци наред.

„При всяка възможност, която имах нощем, гледах, но специално при закриването, с трепет очаквах. В 2:30 ч. българско време аз гледах и слушах представянето на Япония. За мен беше трепетен момент дали ще прозвучи добре нашето изпълнение”, спомня си Ваня Монева.

Договорът, който космическите гласове подписват с японския олимпийски комитет, ги задължава да не съобщават на никой за участието си на форума, но красотата на българския глас не остава скрита дълго.

„Дори четох коментари в социалните мрежи и останах приятно изненадана от това, че хора, които не са музиканти, но са гледали Олипмиадата и закриването, са започнали да гадаят и споделят - абе, звучи ни някак си по български, гласовете сякаш са наши, кой ли пее?”, коментира Ваня Монева.

Месец след голямото събитие, момичетата не спират да работят и се надяват, че това няма да е последната голяма сцена за българската фолклорна музика.

„Българската народна песен трябва много да се тачи, защото без нея ние се обезличаваме. Това е нашето самочувствие, това е нашият корен. И най-важното е, че светът ни припознава с тази музика”, допълни Ваня.

„Не си даваме сметка, че ние сме традициите. Ако ги нямаме, ако ги забравим, ако ги претопим, ако вземем чуждо и нашето оставим на заден план, няма да сме ние. И това наистина не го осъзнаваме”, каза Силвия.