Що за шахматист е Бойко Борисов? „Неговото ниво беше като на любител шахматист – разбира играта и знае как да играе, но без основни познания по отношение на различните части на партията“ - Цветан Стоянов би трябвало да знае най-добре. По време на демонстрационния мач от 2012 г. той е само на 8 години и успява да сломи съпротивата и на тогавашния просветен министър Сергей Игнатов.

Снимка: БГНЕС

Политици играят шах с млади таланти – класически пиар сюжет. Днес, в Световния ден на шахмата, сигурно пак ще видим същите усмивки за пред камерите.

Няма интерес, няма подкрепа

Днес Цветан е 17-годишен състезател с голям опит зад гърба си, но и с ясното съзнание, че се занимава със спорт, на който се обръща внимание само за пред камерите: „Шахматът у нас не се развива добре, не само заради намаляващия интерес и играчи, но е и следствие от недостатъчното влагане на средства и подкрепа от държавата за спорта, което допълнително отказва състезателите“.

Цветан Стоянов
Снимка: Личен архив

Цветан започва да се занимава с шахмат още на 5-годишна възраст, като 4 години по-късно става първи на световното първенство за момчета и 2 години след това - отново първи на шампионата на ЕС за момчета. От тогава до сега той активно се занимава с шах и преследва целта си да стане гросмайстор.

Това изисква пълна отдаденост както от страна на състезателя, така и от треньора, а насреща получават...отношение като към запалени аматьори. 

Спортисти ли са шахматистите?

“Когато става дума за нормативни документи и изисквания, шахматът е спорт според закона, а когато дойде време за държавно финансиране е любителско занимание. Ако това не се промени той ще се превърне точно в това - игра за любители в градинките и пенсионерските клубове“, коментира Живко Жеков, треньор на гросмайсторката Нургюл Салимова.

Живко Жеков и Нургю Салимова
Снимка: Личен архив

18-годишнта Нургюл е шампионка на България рекордните 10 пъти в различните възрастови групи, като освен това е и на 57-о място в световната ранглиста сред жените и водачка в световната ранглиста сред девойките към 2019 г.

“Условията са такива, че шахматът да бъде унищожен като конкурентноспособен спорт в международен план. Не се развива изобщо. Това, което имаме в момента, е плод на индивидуалните усилия на деца, родители и треньори идеалисти“, добавя Жеков.

В историята на българския шах досега само 6 жени са достигали до гросмайсторско звание. В момента имаме 7 девойки на възраст между 16 и 20 години, които се стремят да получат тази титла, посочва Жеков. По думите му това е потенциал, който, ако се развие, може да даде на България един изключително силен отбор.

Според него единственият вариант е изваждането на шахмата като спорт от неглежираното положение, в което го поставя новия закон за спорта, както и отделната регламентация на организация и, разбира се, финансиране от държавата.

“Шахматът в структурата на спортовете на Министерството на младежта и спорта се отнася към най-малко финансираните – не е е олимпийски спорт и не е колективен спорт. У нас преимуществено се финансират олимпийските и колективните спортове. За да бъде по-добре финансиран, шахматът следва да бъде признат като спорт, традиционен и масов за страната ни, какъвто действително е“, коментира Николай Тодоров, председател на спортен клуб по шахмат „Левски“.

Николай Тодоров
Снимка: Личен архив

Според него българският шахмат има нужда от по-голямо внимание от страна на общините не само като директно финансиране. Множеството новоизградените спортни зали не са достъпни за провеждане на шахматни състезания, защото нямат даже тривиално оборудване като подходящи маси и столове за шахмат. Следователно шахматните събития се провеждат повече в конферентни зали и центрове в хотели, отколкото в спортните зали. А наемите не са по силите на всички.

“Би следвало общинските ръководства в градовете, които имат силно развити шахматни клубаве, да ги подкрепят с предоставяне на помещения с поносим общински наем. Общините в София биха могли да дадат такъв пример“, добавя още Тодоров

Имаме шампионски традиции

Всички познаваме успехите на Антоанета Стефанова и Веселин Топалов, но те далеч не са единствените, които вдъхновяват младите ни шахматисти.

Надя Тончева
Снимка: Личен архив

„България е една от трите страни в света, които имат световни шампиони и при мъжете, и при жените“, посочва 15-годишната Надя Тончева, която през 2019 г е част от българския тим, който става европейски шампион за девойки до 18 г. в Пардубице, Чехия.

Надя осъзнава страстта си към шаха 7-годишна възраст и той се превръща в част от живота й, като нейна цел сега е да стане част от националния олимпийски отбор за жени на България.

Те все пак избират България

“За съжаление се наблюдава отлив на желаещите да се занимават сериозно с шахмат, като основен проблем е финансирането. Без средства няма как да участваш на състезания, а за да достигнеш до високи форуми трябва да си минал през доста силни турнири. Аз не знам някой шахматист у нас да получава заплата, да му се плащат осигуровки. Когато няма финансова сигурност и яснота трудно се планират нещата“, разказва ни 20-годишната Виктория Радева, която става втора на Световното първенство в Бразилия през 2010 г.

Виктория Радева
Снимка: Личен архив

Тя започва да играе шах, когато е само на 3 години и половина. В началото за нея шахът е като всяка друга детска игра. Вместо колички и кукли тя има царе, дами и подчинени, а тяхното царство е шахматната дъска. Малко по малко се учи на правилата, на това как се местят фигурите и каква е тяхната сила. Баща й я учи на основните принципи в шаха и става нейния първи треньор.

Въпреки че е имала предложения за практикуването на този спорт в чужбина, Виктория е убедена в решението си да остане в България.

„Искам да играя за моята държава и никоя друга“, заявява категорично и 17-годишният Цветан. Той няма нищо против да изиграе един мач и със следващия български премиер: „Смятам, че това е добър начин да разпространим играта около страната и тя да получава повече уважение и подкрепа. Бих го попитал защо проявява интерес към играта и дали смята, че този спорт може да се развие в България“. Дано отговорите поне да бъдат честни.