Парите преведени от гурбетчиите тази година са с 9 милиона евро повече от миналата. Най-много средства са изпратени през май и март, а най-малко през януари.
На тези пари разчитат цели семейства. В благоевградското село Долно Осеново например, във всяка къща има гурбетчия. Синът и дъщерята на Снежана работят в Португалия. „Тук седяха само един месец и пак заминаха”, казва Снежана Сегменова.
Синът на Норка Васева пък от 8 години работи в Италия. За Коледа й изпратил 1000 евро. Но преди Нова година жената си пожелава не емигрантски пари догодина, а синът й да може да печели добре и у нас:
Майката Норка Васева обясни, че децата на родителите липсват много. „Те са нещото, което те съхранява, кара те да живееш и това е, децата са най- милото нещо на родителите”, каза през сълзи тя.
Според икономистите обаче пазарът на труда догодина няма да се възстанови така, че да върне гурбетчиите у нас:
„Загубихме 400 хил. работни места по време на кризата и с оглед на ситуацията в ЕС и забавящия се износ нямаме индикации ще станем свидетели на бързо възстановяване на заетостта”, обясни Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.
От института за икономически изследвания пък прогнозират, че догодина парите, които гастербайтерите изпращат ще се увеличават, което се дължи на един фак - хората вече се адаптират там и че доходите им са не непременно в най-нискодоходната група в Западна Европа, обясни Веселин Минчев от Института за икономически изследвания.
За първите десет месеца на годината най-много пари са превели гурбетчиите от Испания.
