Четвъртото годишно национално представително изследване “Индекс на щастието" в България показва, че няма сериозни изменения в усещането за благополучие на българите. Обобщеният Индекс на щастието е 56 точки от максимално възможните 100 и макар снижението му спрямо 2021 г. (57.0 т.) да не е статистически значимо, то е индикативно за негативна посока на промяната.

Резултатите от националното представително социологическо проучване бяха представени в началото на организирания от “Мениджър” Четвърти обществен разговор за "Щастието на нацията”, който се провeде на 7 април в клуб “Перото” на НДК. Изследването се изготвя по задание на медията от социолога Живко Георгиев и агенция “Джи Кънсалтинг”.

Какво ни казва изследването

По-детайлен поглед върху резултатите опоказват как се усещат хората в страната: 4% са напълно щастливи, 20% са щастливи, 47% са почти щастливи, а 29% от хората в страната се самоопределят като нещастни, което е значителен ръст спрямо 26% през 2021 г.

Сравнението между 2022 г. и предишната 2021 г. показва, че по 11 от 12-те компонента тенденцията е към влошаване, като най-значимото е при: стандарт на живот, работа, удовлетвореност от живота. Според изследването принос върху тяхното развитие надолу имат фактори като: растящата тревожност по повод личното финансово благополучие; растящата несигурност в кратко и средносрочните социални и лични перспективи; доминацията на негативните над позитивните емоции в значими сегменти на ежедневието.

Индикаторите, които отчитат положителни резултати по отношение националния ни Индекс на щастието са: социална подкрепа от най-близкото обкръжение; психично здраве; физическо здраве; удовлетвореност от живота; управление.

Пет други обаче за сметка на това са чувствително под усреднения Индекс на щастието и като симптом на неблагополучие понижават стойността му. Това са: стандарт на живота; качество на околната среда; баланс на времето; жизненост и интеграция в местната общност; управление.

Средната класа е най-губеща. Отново най-благополучни са членовете на 3-4 членните домакинства, а най-неблагоприятни са резултатите за: живеещите сами и ромите. Като рискови от гледна точка на парадигмата Индекс на щастието социални групи и категории, които имат засилено усещане за нещастие, са: ромите - 64%; самотните/ живеещите в едночленно домакинство - 49%; безработни - 48%; лица с основно и по-ниско образование - 46%; лица с личен месечен доход под 500 лв. - 41%; лица на възраст 70+ г. - 41%; пенсионери - 38%. В сравнение с 2021 г. най-значително е нараснал този процент при безработните – плюс 5%.

Изследването “Индекс на щастието: България 2022” е центърът на Четвърти обществен разговор "Щастието на нацията". Щастието и психичното здраве беше тема на първия панел в обществения разговор. “Крайно време е в България да започнем да мислим за здравето не само като физическо здраве. Психическото благополучие е много важна част от общото здраве”, заяви Ивайло Спасов, директор комуникации социална промяна в УНИЦЕФ.

“Когато хора са в трудна ситуация, когато имат дефицит на думи, когато не вярват, че ще бъдат разбрани, те обикновено търсят моментни и бързи решения и прибягват до вещества. Някои използват - хранителни добавки, други - медикаменти, трети - психоактивни вещества. Статистиката през последните две години е категорична в това отношение - има увеличение. Най-вече при употребата на алкохол. Има увеличение и на интоксикациите. Това е наистина тревожно”, обърна внимание психиатърът д-р Ирина Лазарова, която модерира дискусията в първия модул.

“Едно на всеки пет деца - тоест млади хора под 18 г. - са в някакъв вид разстройство. 50% от всички психологични състояние се отключват до 14-годишна възраст, а 75% - до 24-годишна възраст. Препоръка номер едно - разговор. Обществен, междуличностен, всякакъв разговор. Втора - заздравяване на статута на отговорните възрастни. Защото от тях зависи много”, заяви още Ивайло Спасов. Думите му бяха подкрепени от изказването на психоаналитика Весела Банова, която каза, че  психичното страдание дълго години е стигматизирано. „Това е тенденция да се страда дълбоко и безкрайно. Затова е важно да се разговаря - за да можеш като споделиш да излезеш от тази тенденция“.

Добре е и да можем да определим кои неща и преживявания ни карат да бъдем щастливи. Защото ние винаги се адаптираме към случващото се, търсейки щастието. „Стресът е винаги около нас, но не винаги го разпознаваме и той се натрупва. Затова трябва да оценим нещата около себе си - как си почиваме, как отпускаме. Трябва да намерим проактивната настройка, която ни помага да не прегаряме“, препоръча психологът проф. Маргарита Бакрачева.

“Постиженията, но споделените, съпреживените постижения, допринасят за нашето щастие и благополучие. Ако можем да чуем другите, това ще доведе до намаляване на разделението в България“, бяха финалните положителни думи на Ирина Лазарова.

От кого зависи щастието в работата? Дали е в ръцете на човека, дали зависи от фирмата му, или зависи от шефа му? Ясно е, че комбинацията е сложна, но кой води танца? По тази тема говориха във втория модул на събитието Любов Кирилова от “Хепинес Академи”, Мария Стоева, ръководител направление „Продажби и Бизнес развитие“ на ManpowerGroup България, Атанас Симеонов, предприемач, основател на Ocean Investments, и Детелина Смилкова, председател на УС на Българската асоциация за управление на хора.

“Откакто започна пандемията, хората избягват думата щастие. Всеки има право на щастие. И това не трябва да се забравя от компаниите. Те трябва да искат техните служители да са щастливи”, заяви Любов Кирилова, съосновател на “Хепинес Академи” и модератор на  дискусионния панел.

“Не можем да сме истински щастливи, ако сме нещастни в работата. Аз съм щастлива, защото много обичам работата си. Обичам я със страст и я върша с много желание. За съжаление при много хора балансът е нарушен. И това го видяхме добре в последните две години, когато работихме от вкъщи. Много от нас, включително аз, прекалихме. Но толкова обичам работата си, че върнах бързо към нея. Но въведохме чудесен модел - петък е свободен ден. И го използваш за каквото искаш. Има и друга хубава практика - новата работа да започне с отпуска - за да си починеш от старата”, каза Мария Стоева.

“Хората в България страдат от липса на позитивни неща, от липса на прегръдки, от липса на добро отношение. А те са безплатни”, каза Атанас Симеонов, предприемач, основател на Ocean Investments. Но когато трябва, плаща това да се промени. “Вярвам, че нещата се случват само по два начина - чрез личен пример и чрез обучение. Управлявам компании, за които работят 4500 души. Когато искам да направя промяна в такъв мащаб и тя да се усети, трябват конкретни действия. На 13-и влезе в сила първия локдаун, на 14-и започнахме срещи, на които обяснявахме на хората, че няма място за паника. Знаехме, че трябва да наблягаме на позитивните неща и да намаляваме негативните. Сега има нова криза. Но правим същото - обясняваме на хората, че проблемите няма да ги засегнат, защото ние ще се погрижим за тях. Това със сигурност намалява стреса. Разбира се, той не може да се премахне изцяло. Но може да се минимализира”, убеден е той.

Ролята на правилния кариерен избор за щастието„Когато си в хармония с работата си, си по-енергичен и се чувстваш много по-удовлетворен. Когато имаш чувство и принадлежност, парите сами потичат”, убедена е Детелина Смилкова. По думите й най-щастливи работници в световен мащаб са строителите. Защото се движат, творят, носят радост на хората.

Дали щастието обаче зависи от компанията или от лидера ѝ? “Ако имаш кисел лидер, всички страдат. Ние имаме мениджър щастие. Той не пише мейли, той се грижи за това всички да са щастливи всеки ден”, разкрива  Атанас Симеонов. “Лидер, който те тормози, влияе негативно. И обратното - щастливият лидер те води нагоре”, казва Мария Стоева. “Личният пример може да те убеждава. Но той само показва, човекът сам решава”, вярва Детелина Смилкова.

Щастието е в доверието. Може ли държавата да помогне за това хората, които живеят в нея, да бъдат щастливи? – с този въпрос стартира трети модул от обществения разговор,  “Всяка политика трябва да носи щастие. Да дарява свобода на хората да правят това, което искат. Логиката и крайната цел на всяка държавна политика трябва не да те предефинира, а да ти дава шанс да имаш свобода да бъдеш себе си”, заяви вицепремиерът Калина Константинова.

За ролята на медиите в процеса на изграждане на обществено доверие Десислава Бошнакова сподели: “Нищо не може да се случи без да има доверие в държавата. А журналистите имат огромна отговорност за липсата на доверие. Те забравиха, че не винаги трябва да са първи, а че трябва да са добре подготвени. Доверието не се печели лесно, но се губи още по-бързо”, каза Десислава Бошнакова, преподавател по PR в Нов български университет и ръководител на департамент “Медии и комуникация”.

“Жестът да даваш и подаряваш е егоистичен. Но хората, които срещат, процесът на работа - също могат да те направят щастливи. Ние сме осем дами, които работим 24/7, но понеже сме щастливи от това, което правим, не ни тормози. Това е нашият път и ние сме го избрали., обясни Кремена Кунева, основател и председател на фондация „За Доброто“.

“През целия ми живот моето щастие не е зависело от държава. И това ме прави много щастлив. Но проблемът за щастието е много комплексен и сложен. Има 8 млрд. хоризонта към щастието. Аз не питам хората дали са щастливи сега. Питам ги кога за последен път са били щастливи. И по техния отговор мога да кажа дали сега са щастливи. Може би човек е щастлив, когато изпълнява потенциала си, когато тежи на мястото си”, сподели професор Георги Каприев, преподавател по история на философията в Софийски университет "Св. Климент Охридски". И допълни: “Държавата трябва да задава култура на ценностите и култура на духа. Иначе няма как да има общо благо и общи цели”.