Българите имат ниска степен на готовност да се ангажират с конкретни действия, когато са свидетели на корупция, сочат данните от Световния корупционен барометър за Европа и Централна Азия за 2016 г. на асоциацията "Прозрачност без граници".
22% от анкетираните у нас са посочили, че са готови да подадат сигнал, ако са станали свидетели или са били въвлечени в корупционни практики.
В държави като Испания, Гренландия, Португалия, Великобритания, Франция над 80% от анкетираните са заявили, че са готови да отделят цял ден, за да могат да свидетелстват за корупция, така че да може тя да бъде наказана.
Сред основните изводи в изследването е, че гражданите на държавите от бившия социалистически блок демонстрират значително по-ниска степен на готовност за противодействие на корупцията.
Сред основните причини да не се подават сигнали за корупция у нас са и страхът от негативни последици и недоверието в институциите.
22% от анкетираните нас са посочили, че корупцията е трудно доказуема, а 17% са отговорили, че "нищо не може да се направи". Около 10% от анкетираните нямат мнение по въпроса.
Все още у нас институциите от съдебната система се възприемат като най-силно натоварени с корупционен риск, каза изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" у нас Калин Славов.
Той уточни, че в изследването е потърсено възприятието на хората, а не прекият им опит.
Когато въпросът касае прекия досег на хората с корупция на първо място е посочено здравеопазването, следвано от университетското образование и "Пътна полиция".
Според глобалната статистика 25% от хората смятат, че политиците са корумпирани. Около 60 на сто са убедени, че богатството влияе върху управленските решенията. Повече от половината смятат, че правителствата им не правят достатъчно.
Най-много подкупи за последната година са платили потребителите на публични услуги в Таджикистан и ОНД. С ниска корупция са Португалия и Кипър.