Като всички емигранти от Източна Европа Иван Стоянов дойде в Германия да работи и да изкара пари за семейството си. Той обаче се оказа на улицата, оцеляващ със събиране на празни бутилки. Така започва обширният репортаж за съдбата на българския гражданин Иван Стоянов, който е етнически турчин, в немското списание "Шпигел" и хилядите хора, които търсят препитание в страната.
Когато се качи на автобуса от Хамбург към родния дом, Иван успя да потисне съмненията си. Оставяйки града зад гърба си, дърводелецът родом от българското село Кадъкьой, се фокусира върху мисли за красивата си съпруга Алия и двамата си умни и пораснали сина Севгин и Севдин. Така започва материалът на автора Максимилиан Поп "Да напуснеш Германия в автобуса на разбитите мечти".
Поп припомня, че повече от 1 милион души са емигрирали в Германия през миналата година, което е най-много за последните 18 години. Има инженери от България, занаятчии от Испания, готвачи от Полша. Що се отнася до Иван Стоянов, той дойде в Хамбург през есента на 2012 г., за да печели пари. Но това не е история за успех, пише авторът. Стоянов първо беше излъган от сънародници, а след това избяга от германски работодатели. Накрая събираше стъклени бутилки и живееше на улицата.
Аплауз за успехите, а за провалите?
Шпигел посочва, че германската икономика има нужда от чуждестранни работници. Факт обявен от канцлера Ангела Меркел през май. Нейното правителство полага усилия да привлече квалифициран труд от други страни, но няма план за емигрантите, които се провалят в гурбетчийството си, защото не отговарят на нуждите на пазара на труда.
Повечето емигранти от България и Румъния се справят на пазара на труда в страната. Иван обаче принадлежи към по-малката група хора от региона, която бягайки от трудностите в родината, намира само експлоатация и мизерия.
Хора като него работят в строителството, но често се назначават на независими договори, за да не се налага работодателят да им плаща здравни осигуровки или други бонуси, посочва немското списание. Жените пък често стават чистачки или се грижат за болни възрастни хора. Но ако се разболеят и загубят работата си се оправят сами. Тогава германските фирми или семейства, които с удоволствие са се възползвали от услугите им, обявяват че не носят отговорност.
Върхове и спадове
Не за първи път дърводелецът от България работи в чужбина. Когато неговата компания за производство на пирони фалира след политическите промени през 1990 г., Стоянов се преквалифицира като дърводелец и намира работа в Гърция - на корабостроителницата, на строителни площадки, като сезонен работник, който събира реколта. Той често се връща в Кадъкьой през лятото с подаръци и пари.
Всичко това се променя, когато кризата удря Европа и гръцките компании търсят начини за намаляване на разходите. На никой не му трябват повече работници от България. Стоянов и семейството са без пари. Той самият казва, че може да е бил наивен, тръгвайки за Германия с надеждата за препитание.
Негов познат от селото му обещава да му уреди апартамент и работа. Когато Стоянов пристига в Хамбург, човекът, който е взел парите му казва, че не може да направи нищо повече. Стоянов не знае на къде да тръгне, не знае и немски. Той прекарва първите нощи по пейките в парка и под мостове, живее на парче хляб на ден и пуши чужди угарки, а по-късно е настанен в център от хамбургската програма за предоставяне на убежище при извънредни ситуации. "Мястото вони на алкохол, пот и урина. Често избухват сбивания. Капацитетът му е за 210 души, но тук живеят 400 и матраците са нахвърляни по коридорите."
След време друг българин му намира черна работа в салон за коли втора употреба, където да е „момче за всичко”. Иван получава 5 евро на час, а половината от спечеленото връща на българина заради услугата. След два месеца работата свършва.
Връщане назад няма
Още дълги месеци без работа закарват Иван в офиса на Андреас Стасиевич на централната гара на Хамбург. Той помага на закъсали емигранти да се върнат у дома, а да се обърнеш към него значи, че си се отказал. Само че полякът знае, че неговата програма не решава проблема, а само го премества. Нужни са програми, които да помагат на подобни имигранти при пристигането им в Германия и интегрирането им в пазара на труда, но няма пари и политическа мотивация за това, пише Поп.
Според Стасиевич е скандално, че правителството на Германия иска една обединена Европа, но не прави нищо в помощ на гражданите на ЕС. Парите за убежището, настанило Стоянов, свършват със зимната програма през април и през май всички живеещи там пак трябва да спят под открито небе.
Статията добавя, че Алия посреща мъжа си с първия им внук и дългове за 1400 лева. Иван планира да работи почасово някъде в Русе и да спести пари, за да се върне в Германия. Двамата му синове също искат да заминат, но не могат, защото нямат пари, а билетът струва 100 евро.
