България вече ще може да внася инженери от страни извън Европейския съюз.

Социалното министерство актуализира списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Така ще може по-лесно да се наемат служители от страни като Молдова или пък Македония например.

Списъкът със специалисти, от които се нуждае българският пазар включва 13 групи професии.

Сега към тях се добавят инженери в три сектора – промишленото производство, инженер-химици и електроинженери.

Данните на статистиката показват, че висшистите с технически професии за последните 15-16 години, които излизат от университетите, намаляват драстично.

Пикът е бил през 2002 г. Сега са почти 3000 специалисти годишно по-малко.

Българската икономика се нуждае от няколко хиляди инженери, твърдят от бизнеса.

В едно пловдивско предприятие търсят работници от 4 години. Средната заплата е около 1500 лева. Готови са веднага да наемат 30 души.

„Разбира се, че поглеждаме и към чужбина, наемаме фирми от Молдова, които работят на наши обекти в чужбина, тук извършваме тяхното обучение, след което ги пращаме на наши обекти”, заяви Ангел Джумеров.

Борис Делчев работи там като програмист. Връща се от Англия, където не е успял да се реализира.

„Занимавам с нещо, което съм учил и винаги съм искал да работя, работим с нови машини, средата, в която работим, е много добра”, обясни Борис Делчев, който е програмист на металорежещи машини.

Според преподавателите от Техническия университет в София липсата на кадри е обяснима.

Днес бизнесът има нужда от инженери, но преди 20-30 години висококвалифицирани специалисти остават на улицата. Затова и кандидатите да учат тежки специалности рязко намаляват.

„Те търсят някъде, където реализацията да е добре платена, а обучението да е по възможност много кратко и без нинакви усилия. България се наводни с такива специалисти, като инженерните специалности бяха изтласкани много настрани”, обясни проф. Мартин Христов.

Преди години за едно място в университета са се борили по 15-20 кандидати – сега са по 7-8.  Най-добрите отиват да работят в чужбина.

Социалното министерство търси варианти да отговори на нуждите на българската икономика.

„Тази бърза писта е предвидена в закона по инициатива на работодателите – те са тези, които ежегодно имат възможност да сигнализират, че в дадена група професии, в даден бранш, имат недостиг”, каза Христо Симеонов.

Въпреки нуждата от хиляди специалисти, по тази бърза писта през 2017 г. са наети едва 117 души.