Мариуш Шчигел е един от най-издаваните съвременни полски писатели. Той е полякът, който говори с чехите на родния им език.

Той е нестандартна публична фигура в католическа Полша. Мариуш Шчигел е атеист и писател, който се обръща с лице към чехите.

„Аз представям себе си като „крипточех”, т.е. аз съм чех, но тайно. По произход съм поляк. Винаги им казвам, че когато говоря техния език, изпитвам метафизичен оргазъм и тогава всички прегради падат”, признава Мариуш Шчигел. 

Той приема Чехия за свой втори дом. Нещо повече, учи се от чехите как да живее, след като, за ужас на своята майка – ревностна католичка, загубва вярата си в Бог.

„И си казах, ето, питай чехите как съумяват да живеят без Бог. И аз си помогнах, и те ми помогнаха чрез тази книга, защото сам доказах на себе си, че и без религия човек може да бъде щастлив и че всеки е в състояние да направи сам своя рай”, казва Мариуш. 

Не крие, че по пътя към себе си търси помощта на психоаналитик. Разказва, че терапията се отразява и на писането му. Става много популярен с книгата си „Готланд”. Заглавието е неологизъм от името на най-популярния чешки певец Карел Гот и английската дума land – земя.

Друга световноизвестна чехкиня е много впечатлена от текстовете му. „Мадленка Олбрайтова! Но аз имам един проблем с нея, тя ми написа, че много лично, много живо е преживяла моята книга „Готланд”. И аз реших да се похваля с нейната бележка в „Инстаграм”. Написах, че ѝ благодаря за добрите думи, но никога няма да забравя, че тя като държавен секретар на САЩ взе решение да бомбардира Балканите в края на 90-те”, отбелязва Мариуш. 

Освен войната в Косово, Втората световна война и Холокоста също са много болезнени теми за поляците. Едва след острите реакции на Израел и САЩ Варшава се отказа от закон, който предвижда три години затвор, ако някой нарече нацистките лагери на смъртта в Полша полски.

„Няма диалог. Едни смятат, че поляците са помагали на евреите, а други, че са ги унищожавали, грабили и убили. Истината е по средата. Макар че най-много праведници на света са поляци. Това е звание, присъждано от израелските власти за неевреи, които са спасили евреи. Светът не е черно-бял”, категоричен е Мариуш Шчигел.

„За съжаление, нашата власт, която е популистка, предпочита да гради образа на един безукорен поляк, който винаги е прав”, допълва той.

Доскоро Полша все още изискваше Германия да ѝ изплати 850 млрд. долара репарации след Втората световна война.

„Всеки поляк е историк, чехите не са народ, който се обръща към историята, но те четат повече, а ние по-малко. Поляците винаги са смятали, че са толкова велики, че могат да живеят сами по себе си и в изолация. Например нашите управляващи са скарани с Русия, а нямат добри отношения и с Германия”, посочва Шчигел.

Популизмът предизвиква нестандартния Мариуш към един нестандартен проект.

„И след като нашият премиер, който е и икономист и банкер, а по образование е историк, каза, че целта на Полша е християнизирането на Европа, аз се все още питам в кой век живеем –  в IX, в X век? И толкова се ядосах на този популизъм, че започнах да задавам един въпрос на най-различни хора – каква е истината, до която сте достигнали в своя живот. И досега нито една истина не ми се е повторила”, обяснява той. 

И във Варшава, както и у нас, майките на децата с увреждания протестират. Но ето как в техния протест е намесен и НАТО. „Поляците винаги са обичали да се бият. Ние сме важен елемент от отбранителната мощ на НАТО – това е обяснението, но мисля, че прекаляваме. В Полша имаше голям протест на родители на деца с увреждания, защото огромни суми пари бяха дадени за построяване на стрелбища по кварталите, където хората да се учат да стрелят…Умението да стреляш не е най-важното, което можеш да научиш в живота си. Защото войната през XXI век може да се води в интернет или във въздуха, а не просто по улиците”, казва Шчигел. 

Мариуш ни признава, че всеки ден мисли за смъртта, макар че не се страхува от нищо. 

„Не се страхувам, аз може би имам някакъв дефект на мозъка, но не се страхувам от нищо. Мога да кажа, че с нежност мисля и за смъртта, и за живота”, посочва той. 

Мариуш Шчигел вярва, че дори един ден всички медии да умрат, дори и интернет да умре, той ще продължи да пише, макар и по стените. А от София си тръгна и с променена представа за една по-специална медия – телевизията. 

„Трябва да ви кажа, че никога, нито в Полша, нито в друга страна, съм водил разговор по такива  теми. Благодарение на вас почувствах, че е възможно телевизията да не бъде  повърхностна. Най-искрено – благодаря ви”, завърши той.