Асеновград може да остане без Спешно отделение. Само трима лекари и три сестри на щат обслужват Спешното отделение в Асеновградската болница. То приема пациенти не само от община Асеновград, но и от общините Лъки и Чепеларе. Обслужва над 7000 души.
Там постъпват по спешност всички болни с инсулт, инфаркт, животозастрашаващи счупвания и остри алергични реакции, при които всяка минута е от значение за спасението на човешкия живот. Екип на bTV прекара само няколко минути в асеновградското Спешно отделение.
През Спешното отделение в Асеновград минават месечно около 600 пациента. В сряда по обед пред манипулационната се срещаме с двойка възрастни хора - семейство Петкови. Дядо Петко е с нетърпими болки и само в Спешното може да получи някакво облекчение. Той и съпругата му са шокирани от новината, че отделението може да бъде закрито:
Минута по-късно в Спешното влиза носилка. Оказва се, че в шоковата зала стабилизират служител на Бачковския манастир. Налага се след това той да бъде транспортиран за допълнително специализирано лечение в Пловдив:
„Тук сме с наш служител - протопсалта на манастира. Николай се казва, който е с имплант на хранопровода и от два-три дни се влоши рязко. И го докарахме тук, защото е неадекватен вече, той в кома човекът, къде да го караме от Бачковския манастир. И сега го прехвърлят в Пловдив", каза архимандрид Боян от Бачковски манастир.
Той и отец Михаил недоумяват как е възможно на някого да му хрумне идеята да закрива Спешното:
„Голяма грешка. Това е налудно да се мисли така. Как ще се закрие това отделение?", коментира отец Михаил.
„Как да се отрази - пагубно ще се отрази. Ето тук, докато седим с нашия брат това, 6-7 човека минаха - от Лъки, от къде не! Къде да ходят тези хора? Спешни минават. Не говоря за прегледи. В Пловдив - какво ще ги правят в Пловдив? Тия , спешните, докато отидат до Пловдив, те са свършили!”, допълни архимандрид Боян.
Спешното в Асеновград е животоспасяващо за хиляди хора в труднодостъпните родопски села, които са твърде далеч от областните центрове в Смолян и Пловдив.
На кои стандарти не отговаря Спешното отделение, обясни управителят на болницата д-р Иван Червенков:
„Стандартите са упоменати в наредба № 12 от 30 декември на Министерство на здравеопазването, изключително завишени в частта си за оказване на спешна медицинска помощ. Там е упоменато и ние не можем да отговорим в две направления – едното са изискванията за Спешно отделение, което трябва да бъде със съответна квадратура не по-малка от 700 кв.м. и налични специалисти, въпреки че броят е същият – поне трима със специалност спешна медицина или трима със специалност „Анестезиология и интензивно лечение”.
Тези специалисти, знаете, че в страната са кът. Освен това леглата трябва да бъдат, по досегашния стандарт бяха две за наблюдение – в съседната зала разполагаме с тях, сега вече стават шест за наблюдение, което изисква и такива площи. Тук преминават над 7000 души на година. Кому е нужно не зная, защото екипът, който ще работи в тази териториална, над 700 кв. метра структура, е същият – един лекар и една сестра със санитар, разбира се.
Той допълни, че в болницата се обслужват всички спешни състояния – инсулти, инфаркти, които след първична консултация съгласно стандартите се насочват към инвазивна кардиология.
„Тук са всички тези травматични пациенти, които идват. Тук са и много хора, които са неосигурени, нямат достъп до общопрактикуващия лекар. Спешното отделение е недофинансирано, защото спешната помощ би трябвало да се финансира от държавата. Държавата финансира така или не само бърза медицинска помощ, линейките. Досега, който има разкрито спешно отделение, получаваше някаква помощ. Ние получихме за тези пет години много малко финансиране – може би покрива дейността на отделението за година, година и половина”.
Кметът д-р Емил Караиванов е против закриване на спешното отделение.
„Съществуването на Спешно отделение в Асеновград е нещо изключително важно, защото то обслужва един голям район, който е гъсто населен, и не само община Асеновград, а и съседните общини – Садово, Първомай, Лъки. Община Асеновград има стабилен финансов ресурс, но сега за пореден път се вменяват държавни регламенти и на общините, които е необходимо да поемат с една наредба и завишаване на изисквания, общините да поемат задължения, които не са им прерогатив.
За съжаление, в Закона за лечебните заведения, общините могат да финансират лечебни заведения като дълготрайни материални активи и ние това сме го направили през годините. Изгражданите на това Спешно отделение като база стана с пари на общината”, заяви кметът на Асеновград д-р Емил Караиванов.