Европейската анкета, проведена в някои български училища, съдържа графа за пол – мъжки, женски и друг или не искам да кажа. Това разбуни духовете и предизвика масово възмущение.

В предаването „Лице в лице” директорът на столичното 51-во училище Асен Александров, каза, че българската образователна система е толкова консервативна, че не трябва да има никакви опасения.

„Учителите няма да се подчинят, те са консервативни, това са наши ценности – български, балкански, за хубаво или за лошо, не знам, но учителите си ги носят тези ценности и те за нищо на света не биха се подчинили да ги правят, бъдете спокойни. Казвам го с пълна убеденост”.

По думите му истеризирането на джендъра пречи на училището, защото пречи на учителите да говорят с децата.

Анкетата е била за деца от 9 до 19 г., като целта ѝ е била да се види дигиталната подготвеност на учениците и на училището, обясни директорът Асен Александров.

„Имаме 10 часа, в които се изучава полова система, и още 10-15 часа, в които можем да си говорим за това. В тези 20 часа ние, дори да искаме, дори да има някакъв световен заговор срещу децата, всички те да се направят джендъри, нищо не можем да постигнем, дори да го искаме. Защото учениците получават 15-20 процента от информацията си в училище.

Говорих с учениците, те казаха, ако бяхте пуснали анкета, ние не я пуснахме, защото не ни трябва, щяхме да пишем на майтап друго, за да видим какво ще стане. На тях им беше смешен този въпрос, но по никакъв начин не им въздейства по вреден ефект. Това беше свръхпресилено – оставка на министъра.

Това е някакъв чиновник в министерството, на който са му дали да преведе някаква анкета и той просто не е прочел”, каза още Асен Александров.

Той допълни, че не е срещал деца, които да са имали проблем с идентификацията си, или поне не са споделяли с него.

„Това раздухване на проблема пречи на учителите да говорят с децата. Те получават информация отвсякъде, тази информация е някак си разбъркана. Нали си спомняте във вашето детство, че момиченца 4-и, 5-и клас си ходеха хванати за ръцете без да мислим някакви лоши работи за тях.

Сега вече не ходят момичетата междучасията за ръчичките, за да не ги помислят за нещо… Истеризираме”.

Има голямо разграничение между това да се налага принудително бързо определяне, приемане на някакъв модел, заяви Маргарита Бакрачева, доктор по психология и магистър по педагогика.

„В последните години така или иначе излезе на първо място теорията за възникващата зрялост – това, което нашето поколение правеше на 18, сега го правят на 29. Това е много индикативно, едни 11 години, които са необходими за младите хора да се самоопределят без да говорим въобще за джендър идентификациите.

Много изисквания, много възможности, когато има принудително рамкиране и подтикване да се приеме някакъв нов модел, той може да действа обратно и да стопира едно експериментиране. Може би по-добър вариант е свободата на сексуална ориентация и на избор, което да бъде разграничено от избирането и стереотипизирането на различни полово-ролеви модели”.

По думите на психолога, експериментирането е абсолютно характерно за децата, пробване, намиране на себе си, което става не само теоретично.

„Така че някакви залитание в етапа на експериментиране има доста, въпросът е това да не бъде превърнато в травма и да не стане някакъв стопер и да бъде поставено като етикет”.

Обикновено, когато става въпрос за силно изразените идентификации с другия пол, то е пряко свързано с физиологичното развитие – към 12 – 13 годишни деца, допълни тя.

По думите й влиянието е косвено – много преекспониране е достатъчно да внесе объркване и да отложи самоопределянето. Вече сме свидетели и на чисто лични опити, както е пример в Швеция от 2013 г. предложенията за  легализиране на кръвосмешението, тогава вече може да се говори за институционализирана форма или предлагане на политики, които да влияят.

Многото говорене по същия начин, както и за агресията, ние непрекъснато искаме да я превантираме, но непрекъснато говорим и отчитаме примери на агресия, не говорим толкова за мерките, които се налагат. Едно добро намерение може много лесно да прерасне в обратен знак”.

На въпроса в кои общества хората са по-щастливи, Маргарита Бакрачева отговори, че по нейните наблюдения по-щастливи са хората не в съжителство, а които имат официален брак и които са в общества, които им създават устои. Бракът в сравнение даже и с постоянното съжителство е това, което, независимо от религията, е това, което кара хората да се чувстват по-щастливи, категоричен е психологът.

Целият разговор вижте във видеото.