Според мен обществото много внимание обръща на това какво е написано в учебниците, на това кое стихотворение ще бъде или няма да бъде, по история как ще се наричат някои нашественици и как няма да се наричат и самото това вторачване в такива детайли показва, че наистина обществото не знае колко е важна ролята на учителя. Това каза в предаването „Лице в лице” Асен Александров, директор на 51-во училище.

„Учителят е този, който си говори с децата. Освен това съвременните деца коренно се различават от нас. Ние бяхме поколения, които получавахме по пасивен начин информацията. Сегашните, дигитално родените, те са свикнали  начинът да общуват с информацията да я извличат.

Те не са пасивни, те са активни. Да очакваш, че едно дете ще седи 30 минути и ще чака ти да му разказваш какво е написано, просто е фантасмагория, и това го правят само лошите учители. Ние даваме много лош пример с това вторачване в учебниците. Това са такива детайли, на които никакво внимание не трябва да обръщаме” , допълни Асен Александров, директор на 51-во училище.

По думите му трябва да се промени общественото отношение към образованието, към това, което трябва да се изучава в училище, как трябва да се изучава в училище, защото моето наблюдение е, че повечето хора си представят доброто образование като някакъв супер добър модел на това, което те са били, примерно – както беше при мен, ама даскалът да е по-готин, по-умен, да е по-интересен и тук-там да използва някакви интерактивни методи”.

Писателят Любен Дилов-син каза, че българското образование, още от създаването си, още от Възраждането, е натоварено с една функция далеч отвъд образованието и тя е компенсаторна функция.

„От училището се очаква да компенсира всички тези неща, които семейството не е направило, т.е. не само да образова, ами да възпитава, да социализира, да те учи на правилата на живот в обществото. Съвсем естествено на него са натоварени огромни очаквания, то да се справи с тези задачи, което е непосилно по силата на един даскал.

Каквато и институция да направим, каквато и модерна система на образование да измислим, без подкрепата на семейството и на всичко останало – държава, институции и т.н., това е невъзможно да се случи. В днешното време, в което живеем, което е супер модерно, за тази роля да социализират бъдещите българи, се борят много други неща, интернет на първо място”.

„Важна е ролята на учителя, той трябва да отсее нещата, да не гледа учебника, заяви началният учител Мина Илиев.

„Аз много пъти съм казвал, на мен учебника ми е в главата, не го ползвам учебника. Но децата наистина имат нужда от повече внимание. В това забързано време, родителите почти нямат време за тях. Много пъти ми се е случвало да дойде детенце и да каже – Господине, искам да си поговоря с вас, просто да седя и да си говоря с вас, вкъщи никой не ме слуша”, добави учителят.