Упреците, че българите не се интересуват от политика и не гласуват са най-често спрямо младите хора у нас.
Аполитични ли са в действителност българските младежи?
Йоанна изучава политически науки в Нов Български Университет, а Михаил - право в Софийския университет. Тя e на 21 години, а той - на 23. И двамата са гласували на всички избори досега.
-
3 мин.„Силен гръм, вертикален трус“: Има ли пострадали и щети след земетресението край Пловдив? -
1 мин.Горещо със следобедни валежи и гръмотевици -
4 мин.Маймунска шарка: Какво представлява, как се предава и как да се предпазим? -
3 мин.Министърът на културата: Мястото на Панагюрското съкровище е в НИМ, то е собственост на държавата -
5 мин.„Зелената седмица“: Защо да изберем бавната мода?
-
3 мин.„Силен гръм, вертикален трус“: Има ли пострадали и щети след земетресението край Пловдив? -
1 мин.Горещо със следобедни валежи и гръмотевици -
4 мин.Маймунска шарка: Какво представлява, как се предава и как да се предпазим? -
3 мин.Министърът на културата: Мястото на Панагюрското съкровище е в НИМ, то е собственост на държавата -
5 мин.„Зелената седмица“: Защо да изберем бавната мода?
„За мен е важно да съм част от процеса на взимане на решения и вярвам, че всеки глас има своето значение“, каза Йоанна пред bTV.
Според студентът Михиал Крумов гласуването е най-пряката възможност да се окаже влияние на това в каква посока ще се развива и нашата държава, и Европейският съюз.
И двамата не са съгласни с твърдението, че младите хора у нас са безразлични към обществено-политическия живот.
„Аз мисля, че не е редно да се поставят хората под общ знаменател на база на тяхната възраст или на някакъв друг признак. Колкото са апатични младите, толкова са апатични и възрастните“, сподели още Михаил Крумов.
На същото мнение е и политологът Калоян Велчев. Според него българските младежи не са хомогенна група. Отличителен знак за тях е, че както лесно се дистанцират от политиката, така лесно се и мобилизират.
„Това се видя много ясно на тази серия от избори, които преживяхме последните години. Дори най-ясно се видя април 2021 г., когато при 50% избирателна активност за страната младежката избирателна активност беше 71%“, обясни политологът.
Дава ни за пример и изследвания, които показват как младите хора се превръщат в така наречените "трендсетъри" и налагат изцяло нови политически тенденции. Като Ранобудните студенти през 2013-та.
„Когато имаме динамични политически събития и потенциал за промяна, един момент на разчупване на дневния ред в политиката, тогава и младите са много активни и много често стават авангарда на тази промяна“, добави още Калоян Велчев.
След серията от избори през 2021 г. се ражда и Лигата на младите гласоподаватели. Идеята на младежката инициатива е да изгражда мост между българските младежи и политици чрез открит диалог.
„Целта е всъщност младите хора да направят своя информиран избор и да имат възможност, както се казва, да се запознаят със своите политически представители и да зададат своите въпроси директно към тях“, каза председателят на Националния младежки форум Атанас Г. Радев.
И ако голяма част от младите в действителност се интересува от политика, то остава въпросът дали политиката се интересува от тях.
„За да може един човек да бъде активен, да се интересува от политика, действителност от избори до избори трябва да има работа с младите хора. Тоест трябва да има младежка политика, която ги ангажира“, смята експертът Адела Бозмарова.
Дали българските политици успяха да привлекат повече млади избиратели чрез гаранции за трайна ангажираност към техните нужди и интереси, предстои да разберем съвсем скоро.
