В навечерието на 24 май в Смолян излязоха на балконите със запалени фенерчета и аплодисменти - за да почетат учителите.
Заради липсата на тържествени прояви, смолянчани избраха светлината - защото стремежът към науката никога не гасне.
"Днес сме свидетели как всички, които са свързани с духовното поприще, приемат предизвикателствата на необичайната обстановка, защото както е казал дядо Вазов: Не се гаси туй, ще не гасне!", казва Бонка Балийска, учител, Смолян.
Още от ранни детски години мечтата на Бонка е да стане учител. С трепет си спомня тържествата в училището в родното Карлово.
"Носеше името на Светите братя, така че за нас тържествата винаги са били с особена мащабност и тържественост", споделя Бонка.
"Тя ми е разказвала как са се събирали хората от града и са го празнували със шествия, държали са големи плакати и са запалвали фенери и факли“, обясни Диана Балийска, ученичка в 3 клас, Смолян.
Бонка е щастлива, защото в сърцето на дъщеря й вече гори искрицата на знанието.
"За мен този празник е много важен, посрещам го с много светли чувства, защото за всеки човек е важно да бъде грамотен, да знае много", сподели Диана Балийска, ученичка, 3 клас, Смолян.
Призивът за отбелязването по този начин на най-светлия празник, свързан с българската духовност, дойде от инспектората по образование в Смолян.
