Дирекорът „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV Антон Хекимян е член на журито на конкурса за добра журналистика Web Report, който Dir.bg организира за четвърта поредна година, за да даде още една трибуна на талантливи автори, които заслужават още повече внимание. Гергана Костова разговаря с него за пътя от репортер до директор на новините, как се промени медийната среда в последно време, какви са критериите ни за истина и още.
Как да познаем добрата журналистика в морето от информация? Питам Ви освен като директор на bTV и като член на журито на Web Report 2021, който навлиза в заключителната си фаза и предстои Вие и други професионалисти от медиите да дадете своите оценки за много материали, които получихме.
За мен е привилегия да бъда жури в конкурса Web Report. Да оценяваш работата на колеги е отговорност, но и удоволствие. В такива моменти за пореден път виждаш, че журналистите са отдадени на професията хора, които работят със съвест и приемат журналистиката като своя кауза. А добрата журналистика, както биха казали и мъдреците, е като любовта и кашлицата - не можеш да я скриеш. Тя винаги си намира път, независимо от огромните усилия, които не една и две заинтересовани страни полагат, за да я омаловажат, дискредитират, заглушат. Историята доказва, че опитите да се спре качественото и обективно журналистическо съдържание винаги са били грешка. Тук дори не става дума за свобода на словото, а за нормален усет на обществото. То е чувствително и подсъзнателно знае, къде може да намери истината и на коя медия може да се довери. Затова съм изключително благодарен за доверието на зрителите на bTV и потребителите на нашите онлайн платформи, което те продължават да ни гласуват вече 21 години. Сигурен съм, че в Dir също усещате доверието на вашите читатели и зрители. Това е най-важната оценка за всички, които се занимават с нелеката задача - да информират със съзнание и отговорност.
Помните ли първите си стъпки в професията?
Помня всичко, помня първия ден. Лято е, след първи курс във Факултета по журналистика идвам на стаж, никога не съм правил репортаж - накратко - знам, че нищо не знам. Това е историята, която винаги разказвам, защото смятам, че е полезно за всички, които искат да бъдат журналисти. Стъпка по стъпка, репортаж след репортаж, пътуване, всекидневен ефир, грешки и успехи, но преди всичко удовлетворение от свършената работа. За да си журналист, е необходимо и да си мечтател, да знаеш, че с труда си можеш да си в услуга на хората. В това вярвам от самото начало. Нямаш време да решаваш искаш ли да се занимаваш с това или не, журналистиката те поглъща и омагьосва. Тя не ти дава възможност за избор, защото е нещо, в което гориш. Учех се от най-добрите. Но най-важното, което научих, е, че всяко положено усилие дава резултат и се отплаща. Щастлив съм, че съм имал възможността да отразявам топ теми и като репортер, и като водещ, независимо колко ми е струвало като усилия и подготовка.
Какво дава и какво взема тази професия?
Когато съм правил равносметка за опита си дотук, никога не съм разсъждавал, че тази професия ми е взела нещо. Напротив - тя ми дава емоции, адреналин, увереност и надежда, че можем да се променяме към по-добро като хора и общество. И ако процесът е взаимен, усещането е, че получаваш нещо, което ти самият даваш. Хубавото е, че това не е въображаемо даване, то процес, насочен към хората и те усещат на какво си готов и какво правиш в тяхна полза.
COVID-19 ни постави в невъобразима преди това ситуация, в която медиите се оказаха в позицията на важен източник на информация. Промени ли се средата през последната година според Вас?
Ситуацията с COVID-19 е един от примерите за важната роля на медиите. Ако в нормална ситуация обичайно говорим за море от фалшива информация, сега ситуацията наподобяваше информационен апокалипсис, истински потоп. bTV още от самото начало на пандемията успя да спечели доверието на зрителите с достоверна и навременна информация. Със специалните предавания „Кризата COVID-19“ обобщавахме информацията за заразата в седмиците, когато се знаеше изключително малко, в целия свят. В началото на 2021 г. екипът ни първи създаде рубрика в сутрешния си блок „COVID-19: Ваксините“, за да покажем истината за ваксинирането и заедно с журналиста Мария Ванкова да развенчаем митовете. В подобни кризи качественият журналистически продукт винаги се откроява. Силата на медията и професионалистите, които застават с лицето си, са в помощ на милиони хора, които трябва да вземат правилното решение.
Има ли млада гвардия журналисти, които да дават надежда за бъдещето на добрата журналистика?
Не обичам да деля журналистите на млади и стари, а на можещи и неможещи. В bTV работят достатъчно млади хора, които се учат от по-опитните колеги. Знам, че всеки един продуцент на новинарските емисии разчита на Веселина Петракиева и се учи от нея. Същото важи и за Искра Владимирова, която е главен редактор на актуалните предавания, както и за Владислава Лазарова, която ръководи спортната ни редакция и за главния редактор на btvnovinite.bg Явор Николов. Опитът създава качественото съдържание, а това е силата на всяка новина.
В България трябва да се научим да ценим опита и да предаваме знанието. Не може винаги да започваме отначало. Ние винаги мислим, че ако съборим нещо, ще започнем на чисто. Толкова пъти си доказахме, че не се получава. Защото реално започваме да градим върху руини и рани. Не бива да живеем в пълно отрицание. Факт е обаче, че точно младите са тези, които не са обременени от отминали събития, но са исторически и политически грамотни и могат да намерят контекст и обективен прочит на всяко събитие или новина. Те също са дигитално добре подготвени, което е много ценно за новинарските ни канали в интернет.
Не знам дали са гвардия, но силно ми се иска да имат силите и смелостта да защитават журналистиката, защото тя е свобода, която трябва да бъде отстоявана.
Винаги, но особено напоследък, журналистиката е била обект на коментари от хора извън нея – обективна ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как ви се струва – трудно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и как успявате да го правите в bTV?
Ние често доказваме, че си нямаме доверие като общество. А когато обществото е разделено, не може да очакваме пълно доверие и в медиите. Когато фалшивите новини заливат аудиторията, тя също може да се загуби в търсенето истина или неистина. Тогава най-лесното е всички медии да бъдат поставени под общ знаменател. Тук избуява ролята на социалните мрежи, които се приемат за отдушник на натрупани страсти, но нерядко самите те се приемат като „медия“. По-лесно е да си в група, която изповядва твоята „истина“, много по-примамливо изглежда да се довериш на информация, която ти харесва, само защото и твоите разбирания са такива. Заради тази чисто човешка склонност да търсиш валидиране на собствените си убеждения, много политически активисти, лобисти, анализатори, инфлуенсъри се опитват да се налагат чрез социалните мрежи като последна инстанция в поднасянето на „правилната“ информация. Казвам „опитват се“, защото океанът от информация в интернет е твърде обширен, твърде разнопосочен, конкуренцията за вниманието на хората между самите тях е твърде голяма. Независимо от опитите да се разводни медийната функция и да се дискредитира медийната среда, най-голямо внимание и доверие продължават да задържат големите авторитетни медии като bTV. Там хората откриват достоверността, проверената информация, отговорността да показваш и другите страни на един казус. Разбира се, че се случват и неволни грешки и разбира се, че тези грешки винаги се използват, за да омаловажат работата ни в нечий интерес. Но единствено медиите са тези, които предоставят различните прочити на едно събитие. Може като зрител или читател да не си съгласен с някоя от изразените позиции, но е в твой интерес да осмислиш критично всички факти и гледни точки, за да си информиран добре. С всекидневната си работа всички колеги в нюзрума на bTV се стремим именно към това – да запазим силата на чистата журналистика.
Има ли начин да се справим с фалшивите новини, които ни заливат и какъв е?
Всекидневно показване на истината - дума по дума. Това е непрестанна битка за доверието на хората. Понякога битката не изгледа равностойна, защото фалшивите новини пристигат на залпове. Основната цел на замърсяването на информационната среда е да вкара всички участници в комуникацията в оправдателен режим. В някои случаи отричането на фалшивите новините води до тяхното мултиплициране. Затова истината трябва да е водеща и само тя може да обезвреди злонамерените „новини“.
Коя беше последната фалшива новина, която прочетохте за себе си?
Че напускам работата си в bTV.
Застанахте начело на bTV в сложна ситуация в страната – епидемия, избори – оказва се с все още неясен край, прогнозирана икономическа и политическа криза. Как се промени денят на Антон Хекимян като директор на bTV? Какво от опита досега помага?
И като репортер, и като водещ съм бил отдаден 24 часа на работния процес. Сега със сигурност тези часове не ми стигат.
Предизборната кампания продължава. През вас са минали немалко студия, дебати, интервюта, сега отговаряте за цялото съдържание в новините и актуалните предавания. По-трудно ли се работи в такава обстановка?
Разбира се, че по време на политическа нестабилност и предизборни кампании опитите за атаки спрямо медиите са много повече. Свикнахме с това през годините.
Сега, на прага на поредните избори, ожесточението между партиите е огромно. Естествено, всяка иска да види себе си, представена по най-добрия начин, във водещите медии. И естествено, всяка е недоволна от нас и го изразява по един или друг начин. Така е било винаги, така и ще бъде. Най-важната оценка винаги ще бъде на зрителите и доверието, което отчитат към нас. Докато отразяваме всички равнопоставено и обективно, смятам, че няма от какво да се притесняваме.
Цялото интервю четете ТУК.
Цялата информация за конкурса за добра журналистика на Dir.bg, както и кои са участниците с авторски материали можете да намерите на сайта webreport.bg или на Facebook страницата на конкурса Web Report 2021. В следващите дни там ще бъдат качени всички материали, които отговарят на изискванията за участие и са били подадени в срока до 17 май.
