В годината на огромното изпитание, пред което ни постави пандемията от COVID-19, водещият на „Тази сутрин“ Антон Хекимян получи наградата „Достоен българин“ на в-к „24 часа“ за професионализма и всеотдайността, с която води предаванията, посветени на проблемите, свързани с вируса, за да бъдат зрителите максимално информирани за най-важното в трудната ситуация. Вижте какво каза той за предизвикателствата пред работата на журналистите в извънредната обстановка. Въпросите задава Паола Хюсеин.

- Как се пазите по време на пандемията, г-н Хекимян? Как се промени работният ритъм на екипа на сутрешния блок?

Всеки ден през седмицата съм на работа почти до късния следобед, понякога и повече. Допреди втората вълна на епидемията, прекарвах цялото това време в телевизията. Сега спазваме много стриктно препоръките за изолация и след ефир се прибирам директно вкъщи. Поддържам връзка с колегите през видео чат или конферентни разговори. Определено нещо странно за нашия екип, но обстоятелствата го налагат.

Още с въвеждането на извънредното положение и ограниченията през март разбрах, че моят всекидневен ритъм е много сходен с ритъма на хората по време на ковид изолацията. Вместо вкъщи обаче, аз се бях изолирал в нюзрума на bTV (смее се).

- Коронавирусът промени ли дълготрайно и как предаването? Все пак вече девет месеца, откакто върлува у нас, не слиза като тема от ТВ екраните и вестникарските страници.

Единствената промяна на предаването е свързана с началния час. От началото на извънредното положение започваме точно в 7. Причината е в трансформацията на екипите и различното разпределение на дежурствата, за да може всички служители на телевизията да са максимално защитени. Спазваме и ограничения в броя на гостите, за да не се струпват много хора за дълго време в затворено помещение. Нищо от това обаче не се отрази на ентусиазма на екипа – напротив, всички работят с още по-голяма отдаденост и с внимание и грижа един към друг.

- По време на локдауна не само водехте сутрешен блок, но и извънредно предаване за коронавируса. Подобно натоварване обаче не ви е за първи път. По време на избори и предизборни студиа, например също сте дълги часове в ефира. Според колегите Ви се чувствате най-добре, когато сте на работа. Така ли е и защо?

Не приемам работата си като нещо, което трябва да свърша и след това да тръгна, защото ме чакат по-важни задачи. Съзнанието ми е ангажирано с темите от предаването почти през целия ден - дори да съм подготвил един разговор, той остава в съзнанието ми, докато не мине в ефир на следващия ден. А понякога и след това.

Снимка: bTV

В годините, в които няма избори, колегите се шегуват, че това за мен ще е една „пуста“ година (смее се). Тази година избори нямаше, но за сметка на това бяхме изправени пред съвсем нова и непозната тема, която изведнъж се превърна в номер едно за обществото. Вирусът дойде и със страх от неизвестното, и с най-обяснимите тревоги за живота и здравето – собственото и на най-близките. Важно беше не само да информираме максимално точно и ясно зрителите, но и да запазим баланса – извънредните ТВ издания да не всяват страх и смут, а напротив – да сме полезни и да уверим зрителя, че всичко ще бъде наред. Мисля, че го постигнахме и съм благодарен на целия екип, начело с Гена Трайкова, с който работихме по тези извънредни издания.

Проучванията през лятото показаха, че аудиторията ни е поставила на първо място като източник на информация в извънредната обстановка. Благодарим за това доверие и продължаваме да работим неуморно да го задържим. Благодаря и на в-к „24 часа“ за отличието в кампанията „Достойните българи“, което също дойде в този контекст.

- Как се подготвяте за подобни дълги тв маратони? А и колко голямо е изтощението след тях?

Маратонът е всяка сутрин. Три часа ефир на живо е особен вид натоварване. Необходима е силна концентрация, защото темите се сменят за секунди. След гост по чисто политическа тема може да следва събеседник по здравна или друга съвсем различна тематика. Това означава подготвеност на 200%. Трябва да използвам всяка секунда от времето, да подредя темите, да има темпо в разговора, да извадя есенцията на проблема. Подготовката е през целия ден, всеки ден с четене и обсъждане за акцентите по всяка една от темите. Всичко това е възможно, благодарение на работата на целия екип и огромната подкрепа, която получаваме от Искра Владимирова – изпълнителен продуцент на предаването.

Извънредните студиа са друг тип маратон - за мен имат особен заряд, който дори ми дава енергия, а не ме изтощава. Изборите за сутрешния блок означават седмици наред политически дебати, извънредни предавания и пътувания в страната. За пример, след сутрешен ефир, тръгваме с целия екип към Варна, подготвяме съдържанието, определяме локация, осигуряваме технически и логистично излъчването, стиковаме с екипа в София. Следва ефир и път към Бургас, където цялата процедура се повтаря.

После дълъг ефир в изборния ден, който за мен е съвършеното предизвикателство - резултатите не са ясни до последно, данните се менят всяка минута, правим включвания от цялата страна и чужбина. Динамиката е взривяваща и дава невероятен адреналин, от който аз имам нужда.  Добрата стиковка на екипа и високият професионализъм на колегите от „Тази сутрин“ и bTV Новините правят това възможно без излишен стрес, въпреки голямото натоварване.

- Какво представлява всекидневната ви подготовка за сутрешния блок? Случвало ли се е да влизате в студиото, без да знаете нищо за госта си или с тема, по която трябва да импровизирате?

Няма нито един момент, в който да е започнала началната шапка на предаването и аз да не съм готов. Ефирът не е игра, а огромна отговорност, която не се претопява в рутината. Единствените моменти, в които може да не знам какво се случва, са когато има извънредно събитие. И тук обаче трябва да съм подготвен - да имам сигурна основна подготовка по най-важните теми за обществото.

Често темите на предаването се променят по време на самото излъчване. В много ситуации аз водя разговор, а в слушалката продуцентът ми казва, че след минута трябва да прекъсна и да включа събеседник по телефона или да премина към жива връзка от мястото на извънредно събитие. Моята работа в тази ситуация е всичко това да става по най-добрия телевизионен начин, с необходимия преход на темите и важното обобщение. Тогава може да си позволя импровизация, но изцяло в рамките на професионалните стандарти.

В последните дни преди началото на извънредното положение имаше протест на медицинстките сестри, които се бяха барикадирали в сградата на парламента. Успяхме да се свържем се една от тях, но в този момент продуцентът ми каза в слушалката, че жената, с която сме се свързали, най-вероятно е тази, която стои на перваза. Това е класически пример за изключително напрегната ситуация, в която всяка една моя дума трябва да е на мястото си, за да не може да бъде разбрана превратно. Важното беше, че дамата иска да говори с нас, защото така се чувстваше сигурна. Охраната от НСО беше до нея, помолих я да предаде телефона, за да говоря с тях. В този момент знаех само едно - трябва да дадем и подробен и обективен контекст на случващото се, за да може зрителят да направи своята преценка информирано.

- Колко важна е обективността за ТВ водещия? Въздържате ли се да показвате предпочитания към определени политици в студиото? Впрочем по света отдавна не се гледа толкова строго на това журналистът да не показва личната си политическа ориентация. Защо е тази промяна?

Равно отдалечен от всички – това е моят принцип с гостите, особено с политиците. Не е моя работа да показвам пристрастия. Като журналист с национална трибуна, аз имам отговорност пред всички зрители, с разнообразни политически възгледи. Когато съм в ефир, аз съм връзката на хората с госта. Моята роля не е да ги занимавам със собствената си особа, с предпочитанията или егото си.

Снимка: bTV

Затова трибуната на „Тази сутрин“ е открита за целия политически спектър и именно затова е разпознаваема с изключителна тежест пред аудиторията.

- Преди година или две Елена Йончева толкова се ядоса на Ваш въпрос в студиото, че хвърли микрофона си на земята и демонстративно напусна предаването. Оказа се обаче, че не Ви е обидена завинаги, тъй като месеци след това Ви дава дълги интервюта от Брюксел. Притеснявате ли се, когато се стигне до скандал с някой гост, или подобно напрежение в разговора е умишлено търсено? Скандалните ситуации повишават ли зрителския интерес?

Нито за момент не съм се притеснил от реакцията на Йончева. Моите въпроси бяха най-логичните. Моята работа не е да направя ТВ студиото комфортно на събеседника. Политиците, които идват тук знаят, че нищо няма да им бъде спестено.

Никога не действам с умисъл и преднамерено и мисля, че зрителите виждат това в годините, в които сме заедно през екрана.

Когато съм всеки ден на ефир, няма как да остане незабелязано ако имам едни или други пристрастия. Затова действам с честност и откритост към публиката.

- Кога политиците отказват да Ви гостуват? Кой Ви е отказвал?

Има политици, на които не им е приятно да бъдат на стола срещу мен. Те обаче трябва да знаят, че важните въпроси, които ще им бъдат отправени в предаването, не са моите въпроси, а питанията на хората, които са им гласували доверие.

- През лятото заведохте дело за клевета заедно с Венелин Петков срещу Валери Симеонов, който ви нарече корумпирани. Докъде стигна това дело?

Делото върви по законовите процедури. Разчитам изцяло на справедливостта на българския съд. Не се замислих и за момент дали да защитя името си. Поведението на Валери Симеонов беше недопустимо и той трябва да понесе отговорност за думите си.

- Често ли има натиск върху Вас или върху хора от екипа от политици или други, за да участват примерно в предаването, или за да не разработвате някоя тема? Как постъпвате при подобна ситуация?

Обаждания да не правя тема, да не задавам въпрос, никога не е имало. Изключително важно за мен и колегите ми в нюзрума на bTV е, че работим в среда, в която свободата на словото ни е гарантирана. Темата за натиска на политици върху журналисти и редакционната политика винаги е на дневен ред. Положителното през последните години е, че самото общество стана чувствително на тази тема и успява да разграничи кои са зависими и кои са независими.

- bTV Новините отбелязват на 18 ноември 20 години от създаването си. Как се задържа доверието на зрителите толкова време? Същевременно предизвикателствата са все повече, едно от тях са фалшивите новини. Как се предпазвате от тях, как се борите с тях? В тази връзка бързината или достоверността е по-важна за новината и за журналистиката?

Битката за доверието е всеки ден – с всяка емисия новини, предаване и казана дума. От самото си създаване bTV отстоява каузата на качествената и свободна журналистика. Това понякога е трудна задача, но мисля, че в последните години го доказваме по категоричен начин. 20 години по-късно продължаваме да чуваме: „Това го казаха го по bTV, в bTV Новините“. Това е свидетелството, че вършим работата си качествено. Най-силното оръжие в морето от фалшиви новини е истината и нашата кауза е да я търсим и отстояваме.

- Новото студио, в което е и "Тази сутрин", позволява използването на добавена реалност - така показвате различни обекти, графики, дори и хора. За колко време се изработва тази добавена реалност, кой го прави, вие можете ли?

Добавената реалност е едно от любимите ми нововъведения. Позволява импровизация прави информацията, която представяме, още по-въздействаща и близка до хората. Техниката е сложна и по всяка една визуализация работи цял графичен отдел. Радвам се, че отново нюзрумът на bTV  въведе тези нови похвати и ги налага като стандарт за правене на ТВ журналистика.

- Как технологиите промениха журналистиката и лично вашата работа?

Технологиите днес позволявят да се включим по всяко време от всяка една точка на България. Давам пример – в началото, когато започвахме активно да правим преки включвания, разполагахме с една релейна кола и търсихме видима връзка с Копитото, за да сме сигурни, че има сигнал. По-късно нещата се промениха, но бяхме ограничени от кабела, с който вървеше камерата. Трябваше да съобразяваме какво разстояние ще трябва да изминем, за да решим къде и как да се разположим. Днес това става с антена предавател или раница с интернет, без никакви ограничения в пространството.

Снимка: bTV

Едно нещо не се е променило обаче. Дори и разполагаш с космическа технология, нямаш ли качествено журналистическо съдържание, всичко губи смисъла и стойността си и остава просто една хубава картинка.

- За какво Ви пишат или Ви се обаждат зрителите?

Хората пишат и звънят след неуспешни опити да разрешат проблемите си чрез институциите, а когато ние задвижим сигнал на наши зрители, системата започва много бързо да работи. Това се вижда от публиката, тя осъзнава силата на авторитетната медия и разчита на помощта ни.

Често, след проверка, сигналите се превръщат в новинарско съдържание в предаването и след това в емисиите новини – ограбени, излъгани хора, жертви на телефонни измами или на неоснователна агресия – проблемите са много. Удовлетворението от добре свършената работа често идва след решаването именно на зрителски сигнали – на хора, които са почукали на нашата врата с молба, защото са ни се доверили. Ако може да помогнем, за нас е безценно!

- Някога искали ли сте да бъдете в друго предаване или в новините, а не само в сутрешния блок?

През всички години преминах през различни трансформации, формати и възможности за изява в много различна светлина. Сутрешният блок обаче остава моята любов. Трудно бих си представил да съм на друго място, освен в тук. Давам си сметка, че екипът е важен елемент от това, но има и други фактори.

Снимка: bTV

В сутрешния блок имаме възможност да разкажем една история по-дълго, отколкото в новинарска емисия. Той позволява да представим много аспекти на темата и да влезем в по-голяма дълбочина. Сутрешният блок на bTV е школа, част от личния ми свят и затова е толкова специален. Венелин Петков (Директор „Новини актуални предавания и спорт“ в bTV – бел. ред.) обаче наложи един изключително работещ модел, в който няма строго разделение между новините и предаванията – ние сме един взаимосвързан нюзрум и това означава, че всеки от нас допринася за развиването на темите по всички канали и с всички средства на журналистиката.

Цялото интервю прочетете ТУК.