Между 11,9% и 17% от избирателните секции в страната на последните парламентарни избори са били в риск от купен вот, сочи анализ на Антикорупционния фонд.
Според събраните данни организацията отчита увеличение с около 5% на тези места в сравнение с изборите от 2017 г.
В гласове – според Антикорупционния фонд между 283 650 до 409 865 гласа са били подадени в рисковете секции на последния вот през април.
Анализът дава информация също кои политически сили са получили най-много гласове в секции с купен и контролиран вот.
Според Фонда на парламентарните избори през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рискови секции.
31% от гласовете отиват при ГЕРБ, а 30% са подадени за ДПС. На предишните парламентарни избори през 2017 г. резултатите са били други – 26% от гласовете тогава са отишли за ДПС, а 24% за ГЕРБ.
На трето място е БСП с 12%, а „Има такъв народ“ са със 7%.
Най-много са рисковите секции в Кърджали, Монтана, Пазарджик и Сливен.
В Кърджалийския избирателен район между 31 и 41% от секциите са определени като рискови, като там близо 30% от гласовете са подадени именно в тези секции. В Монтана делът е 14 до 22%, в Пазарджик – от 14 до 22%, а в Сливен – от 16 до 22%.
Как се определя дали една секция е рискова?
Методологията на Фонда разглежда изборните резултати в няколко аспекта.
Един от тях е нетипично по-висока избирателна активност в сравнение с тази за цялата община. Друг маркер е нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с резултат на партията в цялата община, като тук от Антикорупционния фонд посочват, че резултатът става още по-съмнителен в случаите, когато на предишни избори победителят е бил различен.
Отчита се също рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години. Разглеждат се също резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години.
Анализът на Антикорупционния фонд е предоставен на МВР и правоохранителните органи.
