Наред с протестите в България заради цената на тока, довели до оставката на правителството, налице е и криза с кредитите в най-бедната страна в Европа, пише в. "Крисчън Сайънс Монитор", цитиран от БГНЕС.

В началото на новия век много от гражданите на бившата комунистическа страна не бяха наясно що е това кредит. Сега вече много българи теглят кредити, като обаче страдат от банковите правила и неразумния разчет, направен от тях преди вземането на кредита.

Икономическите проблеми на страната изкараха на улиците много българи, ужилени от цените на електроенергията. Повечето от тях искат обяснение защо техните сметки за ток не са много по-различни от тези в другите страни в Европа, при положение, че средната заплата в България е по-малко от 550 долара месечно.

"Истината е, че хората са просто бедни", отбелязва Румяна Коларова, преподавател по политология в Софийския университет. "В такъв икономически климат тегленето на кредит може да се превърне в проблем за българите, които често харчат повече, отколкото получават". Точно това се случи в България в края на 90-те години, когато пазарната икономика навлезе в страната.

Пикът на кредитната треска настъпи през 2007-08 г., когато около 1/3 от българите изтеглиха кредити. Половината от тях взеха от банките сума, еквивалентна на годишния им доход, при това с цел покупка на консумативи. По онова време банките открито ухажваха желаещите да вземат кредит и не отказваха кредит почти на никого.

Много българи изхарчиха взетите заеми за луксозни придобивки, тъй като не разбираха основните принципи на това как се управлява бюджет. Вследствие това много хора с нисък доход, теглили кредити, не можеха да ги върнат. Между 2008 и 2011 г. това са били 22,5% от кредитополучателите в България.

И за да бъде ситуацията още по-лоша, се оказва, че в България няма закон за банкрутирането. Което означава, че човек, теглил кредит, който не може да върне, няма как да обяви банкрут и избегне пълното разорение. В добавка, банките не позволяват преждевременно връщане на кредита и имат право да променят лихвата по него по всяко време без предизвестие - при това, съвсем законно.

"Налице е липса на визия в дългосрочна икономическа перспектива - от страна на политици, бизнесмени и дори обикновените хора", казва Борис Гуров, социолог-икономист от БАН. "Кризите в България имат специфични черти. Българинът е доста по-голям индивидуалист от американеца. Той не разбира, че действията му ще имат последствия - както за него, така и за другите".