Доходите на 45% от българите са останали непроменени от началото на кризата. При 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Това сочи проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 13-23 април.
Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи.
В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите. Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% от преди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%).
За 48% ситуацията е непроменена и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността. 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8% са преминали изцяло към т.нар. хоум офис.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители. При задълбочаване на ситуацията обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях.
Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.
Данните от проучването очертават три основни източника на безработица: съкращения след спиране на дейността на фирмата по силата на мерките в периода на извънредно положение (56% от останалите без работа), съкратени в отрасли, чиято дейност намалява със забавянето на икономиката у нас или в предприятия – партньори в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там (12%).
Около 6,6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Към момента на провеждане на проучването малко над една трета от останалите без работа заявяват, че вече са се регистрирали в бюрата по труда, което съответства приблизително на около 90 000-100 000 души. Друга една пета планират да го направят в предстоящите седмици.
Една четвърт от останалите без работа заради кризата обаче не могат да се регистрират, тъй като са работили без договор и осигуровки и са практически без трудови права. Притеснителен е фактът, че сред тях преобладават млади, слабо образовани и ниско квалифицирани граждани.
Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна – с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици. 71% от включилите се в проучването имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората.
69% одобряват действията на МТСП, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни инициативи. Критични са 20% от българите. Най-одобрявани са мерките за справяне с краткосрочните предизвикателства - въведените изисквания към работодателите за опазване здравето на работещите в периода на епидемията (63% положителни срещу 7% отрицателни оценки) и помощта за хората с увреждания (57% положителни срещу 9% отрицателни оценки).
Положителна, но и с очаквания за надграждане е оценката за по-дългосрочните решения на кризата - 43% одобрение срещу 21% критично настроени български граждани. Дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната.
Проучването на „Алфа Рисърч“ е реализирано в периода 13-23 април сред 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта.
