Академик Петър Червеняков е доказателство, че да си доктор е нещо повече от работа. Той е един от доайените на българската медицина, на 93 години е и не е спирал да практикува професията си и за ден.
За него думата „лекар” не означава просто професия, а призвание, което носи с гордост повече от 66 години. Любов към хората и медицината е причината всяка сутрин 93-годишният Петър Червеняков да става и да облича бялата престилка.
Историята му започва през 1925 г. Роден е в Сталийска махала, Ломско, в семейство на инженери. „Мечтаех да стана инженер. Математиката ми вървеше чудесно, но настъпи преломен момент”, разказва той.
Заради политическите си убеждения е изключен всички от всички училища в царска България. Затварян е два пъти в полицията – първия път заради позиви против участието на България във Втората световна война и против царския режим.
„Първо не намериха доказателства, десетина дена, биха ме, и боят беше поносим, и ме освободиха”, спомня си академик. Червеняков.
Втория път се озовава в полицията в последния ден на гимназията. Но за разлика от предходния път, когато няма доказателства срещу него и се налага да бъде освободен, този път остава в ареста за 2 месеца.
„За тези 2 месеца 8 пъти съм пребиван до безсъзнание. Биеха ни на третия етаж в ломската полиция. Там има една мивка, умивална за полицаите. Завличаха ме за краката и ме заливаха с 1-2 кофи студена вода на цимента. И като се помръдна, разбират, че съм жив. Тогава ме хващат за краката и ме влачат до мазето и може би тогава желанието ми да стана инженер се премести в това да стана медик”, допълва академик. Червеняков.
Покрай наскоро нашумелия скандал покрай Народния съд и неговите жертви академик Червеняков, живял по времето на три Българии, си спомня: „Обвиняват комунистите защо е имало Народен съд? Народният съд идва по инициатива от победителките от Втората световна война. Това е предложение на Чърчил и Великите сили решават, че тези, които са виновни за 50 милиона жертви в Европа, трябва да бъдат наказани. Тези народни съдилища идват по предложение от Ялта на тримата големи”.
След 9 септември 1944 г. академик Червеняков успява да завърши гимназия и постъпва като войник в 35-и пехотен полк във Враца. Трудностите не отказват младия Петър от желанието му да стане лекар.
Заедно с другари от казармата записват медицина, а малко след дипломирането си той се превръща в един от основоположниците на гръдната хирургия у нас. Не е спирал да практикува и за ден.
Извършил е над 30 хиляди операции, а повече от 35 години е републикански консултант по коремна и гръдна хирургия.
„Такива случаи са имал, които никога няма да забравя. Никога не сме мислили за пари. Оперирал съм прободено сърце и взех 3,17 лв. в Разлог”, посочва академикът. Той е консултирал и е оперирал в над 52 болници в България, Русия, Либия и Македония. Има две изобретения и 12 признати рационализации, както и много нови оперативни методи.
Медикът разказва как е дошло предложението за работа в Либия. „Демокрацията идва и мен ме пенсионират. И беше много хубаво... пенсионер. И ми дадоха пенсия – 94 лв. като главен хирург. С тези 94 лв. не можехме да си купуваме само кисело мляко, а то беше също така дефицит и трябваше рано да ставам в 4-5 ч. да отида да си взема кисело мляко”, спомня си той.
И така идва предложението да стане главен консултант и хирург в Либия, където работи повече от 12 години.
„Няма болница, която да не съм консултирал в Либия. Имаха санитарна авиация, имаха линейки”, допълва той. Академик Червеняков е бил там и когато са обвинени българските медицински сестри.
„Тогава в спор с Багдад и министъра аз му казах, че това е недопустимо, което правят. Не могат лекари да бъдат убийци, особено българските лекари и сестри. Те си имат грехове там нашите сестри, но да са убийци и такова масово заразяване на деца няма как да го направят и съзнанието им няма да допусне това да стане. Той не приемаше това мое мнение, но каза все пак: „Ще видим какво ще стане”, отбелязва Червеняков.
Лекувал е и сина на Кадафи. „Човекът се държеше нормално, но тия около него са ненормални. Аз като отидох, там го пазят 20 военни с оръжия. Добре де, ама аз съм бил военен. И като ги гледам как държат оръжието, те са неграмотни. И ще те утрепят и после ще кажат: Опитал се да избяга или направил еди-какво си. Иди доказвай”, допълва той.
А дали някога е мислил да става министър? „Кой мисли за това здравеопазване? Мислиш, че сегашният министър мисли? Или Москов е мислил за това здравеопазване? Той Москов едва си взе специалността за анестезиолог. И аз съм работил с него, и той дава акъл. Можете ли да си представите какъв акъл ще ви даде? Той е политик, това са ненормални работи”, подчерта акад. Червеняков.
Той е носител на званието „Лекар на годината” и на орден „Св.св Кирил и Методий”. Има двама синове – единият е юрист, а другият е наследник на неговата професия, внукът му също. За последно оперирал преди няколко дни и признава, че няма да се пенсионира, защото грижата за болния няма почивен ден.
„Без любов тази професия не се върши! Отказвайте се навреме, ако не я обичате! Забравете за всички удоволствия. Аз често пъти като оперирам и се прибера вкъщи, се питам: „Защо се прибра? Там болният е в тежко състояние. Аз трябва да се върна в болницата”, признава проф. Червеняков.
