52% от пълнолетните българи са настроени да откажат ваксинация или са склонни да изчакват. Желаещите и нежелаещите да се ваксинират засега са приблизително равни групи в обществото. Това показва проучване на „Афис“, направено в периода 12-17 февруари.
39% имат готовност да се ваксинират срещу коронавируса. Към тях може да се добавят и 5%, които ще решат според фирмата, на която е ваксината.
От гледна точка на организацията на процеса от „Афис“ отбелязват, че в масовия случай това не са твърди намерения, а конкретни комбинации от мотиви, включващи желание за допълнителна информация, индивидуални причини да се бърза или обратно – да се отлага, както и недостиг на информация или неправилна такава.
Реалното намерение на над 70% от населението може много бързо да смени посока в зависимост от указанията и действията на здравната система. Само 12% не смятат, че тази защита не им е нужна, защото въпросната болест не ги застрашава тях лично. На обратния полюс се намират други 12%, които желаят да се ваксинират без условия и уговорки.
Извън тези с фиксирано мнение значителна част биха се ваксинирали, за да започнат работа и/или заради пътуване (16%). За други 12% условието е ваксинацията наистина да е напълно безплатна.
Причини за отказ от ваксинация
Най-честата причина за нежелание не е изграденото антиваксърско убеждение, а чисто практична предпазливост. 32% посочват, че изчакват, за да видят страничните ефекти от приложението на ваксините върху други хора.
8% не желаят да се предпазят, защото смятат, че вече са преболедували коронавируса. От „Афис“ уточняват, че 8% от пълнолетните се равнява на 442 000 души, а официално регистрираните със зараза за целия период от началото на извънредното положение са близо наполовина по-малко – 230 000. Това показва, че мнозина са боледували със сходни симптоми, но без да се проверят специално за COVID-19.
Кога очаквате животът в страната да се върне към нормалния си ход?
Ако в началото на извънредния период близо две трети от хората очакваха той да продължи само до няколко месеца, година по-късно този хоризонт е изместен далеч напред.
На приключване на кризата до няколко месеца вече се надяват едва 22%. Почти половината хора очакват животът в страната да се върне към нормалното чак някъде през 2022 г.
А какъв е отговорът на въпроса „Вие или друг член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последици на пандемията?“:
- 22% съобщават, че са претърпели загуба на работа
- 61% от безработните са изгубили работа именно по време на пандемията
- 24% – че са изпитали забавяне на изплащането на заплати
- на 24% им е съкратено работното време
37% посочват поне една от тези последици. На 12% от домакинствата им се струпват едновременно и трите вида последици, а на 11% – два вида.
От какво се ръководи правителството, когато затяга или облекчава мерките?
У една трета от хората впечатлението е, че управляващите са се борили със здравната криза, но пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%).
29% „прочитат“ в решенията на властта подражателство или буквално следване на примера на Западна Европа, а 24% изтъква, че в действията на властта са били застъпени интересите на бизнеса.
Едва 34% от отговорите сочат пряко грижата за здравето на цялото население, която беше същност на мандата за извънредните пълномощия. Сравнително по-рядко присъства и мнението, че властта е била движена от публикации за събитията в България в чуждестранните медии (9%) или че е обявявала онова, което хората желаят да чуят (12%).
Проучването на „Афис“ е осъществено в периода 12-17 февруари. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.
