„Наредбата, според която ембрионите, подготвени за инвитро процедура, трябва да бъдат унищожени след смъртта на единия партньор, не е изцяло безполезна”, заяви адвокат Стоян Ставру в студиото на „Тази сутрин”.
Вчера в bTV Новините ви разказахме за необичайния казус, при който една вдовица на практика е обречена да няма деца, тъй като съпругът й е починал по време на процедура инвитро.
„Битката ни за дете започна преди около две години. Започнах лечение, изписаха ми хапчета, а юни месец трябваше да направим самото ин витро, но заради здравословен проблем трябваше да отложим самото инвитро”, пояснява Ася Йорданова.
Съпругът й умира на 13 юли при трудова злополука и тогава лекарят в клиниката за инвитро отказва да довърши започнатото и се позовава на „Наредба 28”.
Според наредбата след смъртта на някой от партньорите, генетичният материал трябва да бъде унищожен, дори когато приживе е дадено съгласие за извършване на подобна процедура.
„Става въпрос, че един човек не може да участва в репродуктивен акт след собствената си смърт. Но медицината вече позволява това”, пояснява Ставру.
По думите му подобни наредби има в повечето европейски държави заради медицински прецеденти в миналото.
„Технологиите вече позволяват да съхраняваме клетки в продължение на много години. Във Франция имаше такива казуси с т.нар. „деца сувенири” – деца, създадени да приличат на починал човек”, допълва Ставру.
Адвокатът пояснява, че смъртта на единия партньор на практика обезсилва неговото съгласие приживе.
„Ако имаше ембриотрансфер, нямаше да има проблем. Решението излиза извън контрола на бащата в момента, в който имаме вкарване на генетичен материал в тялото на жената”, допълва Ставру.
В момента Ася се опитва да изтегли замразените си ембриони от клиниката, за да ги прехвърли на друго място, докато проблемът бъде разрешен.
„Мечтата на моя мъж беше да си имаме детенце, ние сме се обичали, държала съм много на него, беше добър човек и искам да си му родя дете”, категорична е тя.
