Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) се противопоставя на опитите за политическа намеса в частните медии. В условията на сложни политически процеси и нова предизборна обстановка, темата за разходването на публичните средства в медиите е във фокуса на общественото внимание и стана повод за законопроект и публични изказвания на народни представители от политическата партия "Има такъв народ", отбелязват от асоциацията.
От АБРО обръщат внимание на факта, че бюджетите на големите национални медии, които осъществяват дейност на българския пазар, се формират от приходи от търговски съобщения, въз основа на договори с рекламодатели от различни сектори на индустрията. Постъпилите суми от оперативни програми от министерства и ведомства са незначителна част от общите приходи. За двете големи търговски медийни групи те са по-малко от 1% от приходите на телевизиите. Други национални търговски телевизии, членове на АБРО, не получават приходи от оперативни програми, министерства и ведомства, посочват още от организацията.
Електронните медии са регулирани от няколко действащи нормативни акта, които предвиждат публично оповестяване на информацията за финансирането на телевизиите и радиата и строга регулация за обозначаване на платеното съдържание.
За нас и за нашите рекламодатели е от съществено значение да достигаме до широка аудитория. За да можем пълноценно да участваме на рекламния пазар, ние се стремим към интереса и доверието на зрителите. Нашият най-ценен "продукт" е високото доверие на аудиторията, коментират от асоциацията.
Предвид факта, че целта на публично финансираните кампании е да достигнат до най-широка аудитория, ние сме логичната платформа за тяхното популяризиране, която осигурява реални резултати и широка гласност, допълват от организацията и напомнят, че по този начин се гарантира максимална ефективност при разходване на публичните средства.
На фона на обществената дискусия в момента, считаме, че медийно законодателство следва да се създава и изменя въз основа на експертен опит в сферата на медийната регулация и секторните специфики, посочват от АБРО.
Асоциацията изразява готовност да участва при разработването на предложения за медийната регулация и да предостави разяснения по отношение на работата на електронните медии, бизнес модела на индустрията и правната рамка на българско и европейско ниво.
Големите частни телевизии именно поради факта, че работят според принципите на свободния пазар и се финансират от собствената си дейност, са гарант за свободата на словото в България, посочват още от организацията. Всеки опит за дискредитирането им и за оказване на различни форми на институционален натиск върху тях, особено чрез неверни твърдения, е заплаха за свободата на словото и демокрацията в страната, посочват от АБРО.
Позицията на асоциацията е във връзка с изказване на депутата от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов от вчера: „Твърде много медии съществуват само на общински бюджет, да не говорим, че националните частни телевизии огромен процент от бюджета им се формира по линия на разни оперативни програми и всъщност те зависят реално от властта.“
В действителност обаче публичните средства съставляват пренебрежимо малка част от приходите на големите частни телевизии. Според годишния финансов отчет на bTV за 2020 и декларацията й по чл. 7а от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги за 2020 г., този процент е около 1%.
