Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики – Атанасовден.
„Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“, казват българите.
В народните представи свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете.
Легендата разказва как той, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: „Иди си, зимо, идвай пролет“.
Всъщност Атанасий Велики е роден през 295 г. в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получава добро образование. На 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър. Участва в прочутия Вселенски събор в Никея, който му носи слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избират Атанасий за негов заместник.
Атанасий Велики умира на 2 май 373 г.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.
В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен“.