Повече от 142 млн. лв. струва финансирането на депутатите само за един мандат. Всяка от следващите четири години българинът ще даде от джоба си над 35 млн. лв. за партийни нужди.
За четири години сумата общо е 142 млн. лв., а нормата е 11 лева на глас. Те са разпределени между десетте партии, прехвърлили 1% на парламентарните избори.
Ако досега сумата само растеше, оказа се, че вече има нагласа тя да бъде орязана. Повечето партии се оказаха склонни да им бъде ограничено партийното финансиране - някои - с 10 процента, други - с цели 50%.
ГЕРБ обявиха, че ще настояват за намаляване и това е било част и от предизборната им програма. „Трябва да има редуциране на субсидията, но и да не се изпада в крайност, тъй като знаете, че това е единственият прозрачен и законен начин за финансиране на партиите. По добре да не се изпада в зависимост от икономически кръгове, което поражда задкулисие”, коментира депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев.
И реформаторите имат идеи в тази посока. „Аз бих предложил да има горен праг на партийната субсидия, тъй като има партии които получават по над един милион на месец, който не харчат, а правят големи депозити”, заяви депутатът Мартин Димитров.
Най -радикални са от Български демократичен център. Те предлагат орязване с над 50%. „5 лв. на глас - ние сме с една от най високите субсидии в Европа”, заяви Светлин Танчев от БДЦ.
Принципно от БСП са против. Чуват се обаче и гласове в полза на орязването. „Щом всичко се намалява, трябва и субсидията. Но трябва да е разумно, да има мяра”, смята Георги Божинов от БСП - Лява България.
Ако партиите решат да намалят субсидиите, те ще могат да го направят с бюджета за 2015 г.
