Последни новини

1 млн. лв. са открити у лекарите от Пловдив, задържани за продажба на метадон

1 млн. лв. са открити у лекарите от Пловдив, задържани за продажба на метадон

Нови атаки: Москва изпрати дронове и ракети срещу Киев

Нови атаки: Москва изпрати дронове и ракети срещу Киев

Първи случаи на новия Covid вариант NB.1.8.1, открити в Англия, вирусът се разпространява в Обединеното кралство

Дете зад волана блъсна пешеходец: На родителите му са съставени актове

Георги Георгиев: Колекторските фирми ще са на лицензионен режим пред БНБ

Росен Желязков: Данъчните следят за нарушения в големите търговски обекти

Япония разреши удължаване на експлоатационния срок на атомни реактори

Арестуваха българи при мащабна операция на Интерпол за разпространение на материали със сексуален тормоз над деца

Ливански медии за атаката срещу Бейрут: Най-голямата от сделката между Израел и „Хизбула“

Контрабандни цигари в LED панели откриха митничари на „Капитан Андреево“

100 години от убийството на Роза Люксембург

Защо Христо Смирненски пише стихове с нейното име?

Теодора Енчева Теодора Енчева

Публикувано в  22:16 ч. 15.01.2019 г.

100 години от убийството на Роза Люксембург – една от най- емблематичните фигури в европейската социалдемокрация и зараждането на феминисткото движение. 

Тя е разностранно образована еврейка, родена в Полша в състоятелно семейство, омъжена за германец. Живее и работи в няколко държави в централна Европа.

В Брюксел, Люксембург се запознава с българката Ана Маймункова – дъщеря на крупен земеделец и първи кмет на Хасково след Освобождението.

„Допаднали  са си поради факта, че са имали обща цел. А целта е била жените да добият равноправни  възможности след Първата световна война с мъжете, за да има едно справедливо общество, в което жената да заеме достойно място”, обясни д-р Красимира Узунова – главен уредник в РИМ – Хасково.

За известен период от време Маймункова става секретарка на Люксембург. 

През 1919 г. Роза Люксембург и Карл Либкнехт вдигат т.нар. въстание на спартакистите в Берлин. Бунтът на над 200 хиляди работници е потушен, а на 15 януари двамата революционери са изтезавани и убити.

Четири години по-късно Христо Смирненски пише стихотворението „Роза Люксембург”.

„Христо Смирненски посвещава стихове като „Бурята в Берлин”, „Йохан”, „Карл Либкнехт”, „Роза Люксембург”. Нека припомня финалът на това стихотворение: „И цялата земя не стига едно сърце за погребеш”, заяви Атанас Капралов, директор на Литературния музей.

Стихотворението е една от последните творби на Смирненски, тъй като той умира от туберкулоза няколко месеца по-късно. 

Тагове: