100 години от убийството на Роза Люксембург – една от най- емблематичните фигури в европейската социалдемокрация и зараждането на феминисткото движение.
Тя е разностранно образована еврейка, родена в Полша в състоятелно семейство, омъжена за германец. Живее и работи в няколко държави в централна Европа.
В Брюксел, Люксембург се запознава с българката Ана Маймункова – дъщеря на крупен земеделец и първи кмет на Хасково след Освобождението.
„Допаднали са си поради факта, че са имали обща цел. А целта е била жените да добият равноправни възможности след Първата световна война с мъжете, за да има едно справедливо общество, в което жената да заеме достойно място”, обясни д-р Красимира Узунова – главен уредник в РИМ – Хасково.
За известен период от време Маймункова става секретарка на Люксембург.
През 1919 г. Роза Люксембург и Карл Либкнехт вдигат т.нар. въстание на спартакистите в Берлин. Бунтът на над 200 хиляди работници е потушен, а на 15 януари двамата революционери са изтезавани и убити.
Четири години по-късно Христо Смирненски пише стихотворението „Роза Люксембург”.
„Христо Смирненски посвещава стихове като „Бурята в Берлин”, „Йохан”, „Карл Либкнехт”, „Роза Люксембург”. Нека припомня финалът на това стихотворение: „И цялата земя не стига едно сърце за погребеш”, заяви Атанас Капралов, директор на Литературния музей.
Стихотворението е една от последните творби на Смирненски, тъй като той умира от туберкулоза няколко месеца по-късно.
