Стъпвам по земя, белязана от векове въгледобив. Вятърът разнася лек, но особен мириз и въглищен прах. Около мен - планина от въглища – черното злато на Полша.
Намирам се в Горна Силезия. Най-големият въглищен регион на Полша и един от последните бастиони на тази индустрия в Европейския съюз. Предстои ми дълго пътуване през свят в преход – регион, изправен пред избора между дълбоки традиции и необходимостта от промяна.
"От тук всеки миньор взимаше своя бадж, пускаше го в джоба си и започваше да работи. След смяна го връща на същото място. Винаги брояхме баджовете. Така разбирахме дали всички са се прибрали и са живи. Ако има липсващ, тръгвахме да го търсим", разказва Ян Новак - художник, пенсиониран миньор, гр. Катовице.
Миньорът се познава по очите. В края на работния ден, около тях винаги остават черни следи.
По този начин са изглеждали повечето домове в Силезия, от времето, когато Ян Новак е бил млад миньор. Днес той е пенсиониран и изживява втория си живот като художник, а неговите творби са разположени в подземните галерии на някогашната мина, намираща се точно под краката ми.
"Точно тук, под земята, в тази мина, прекарах толкова много години. Чувствам се необикновено. Докато работех тук, всичко беше обвито в мрак - черно, шумно и прашно място. А сега - огледайте се… До къде стигнахме?! От тежките лопати до изтънчената култура… Произлизам от типично силезийско семейство – баща ми беше миньор, дядо ми също, в гр. Хо̀жув, където и почина. И чичо ми загина в мина. Знаейки всичко това, аз не исках да работя в мина. Мечтата ми беше да стана лесовъд. Но понеже не исках да постъпя в армията, се озовах в мината – уж само за две години. После създадох семейство и останах. Винаги съм вярвал, че най-хубавият ден в живота ми ще е, когато се освободя от мината. Това обаче се случи чак след 27 години", споделя Ян Новак - художник, пенсиониран миньор, гр. Катовице.
"Моят първи ден в мината беше в училищните години. Завърших електротехническо училище.
И баща ми работеше тук, и аз съм тук, а днес и синът ми. Спомням си как веднъж в училище една учителка ме попита какъв искам да стана, когато порасна. Без да се замисля, отговорих - миньор! Това беше една от големите ми мечти през целия ми живот", казва Дариуш Депта, бригадир във въгледоб. мина „Болеслав Смели“
Дариуш е един от онези 46 000 миньори в Полша, които всеки ден слизат 650 метра под земята. За него това не е просто работа, а съдба, споделена от хиляди семейства в страната.
"Никога не съм планирал да работя в мина, но завърших минното училище. Имах гарантирано работно място, а и мината се намираше близо до дома ни. Прекарах 11 години като миньор. Силезия се крепи на въглищата. От терасата ми се вижда мина „Пяст“, друга мина, която се вижда от прозореца в кухнята ми. Малко по-вдясно е въглищната мина “Бже́ще”, споделя Радослав Войнар, фотограф и бивш миньор, гр. Битом.
Радослав е миньор от трето поколение, но бродейки из дълбините на земята, открива истинска си страст - фотографията.
Докато работех дълбоко в мината, мечтаех за работа, която да ми позволи да виждам небето и облаците – дори да мога да ги преброя. Радвам се, че стигнах до момент в живота си, в който наистина успях да го променя, споделя Радослав Войнар, фотограф и бивш миньор, гр. Битом.
Започнах работа през 1958 година – в разгара на комунистическата епоха. Навсякъде се виждаха лозунги, особено по време на първомайските празненства", казва Ян Новак - художник, пенсиониран миньор, гр. Катовице
В онези години миньорите бяха известни с така наречената „карта за облаги“. Където и да отидеш на почивка, хората веднага коментираха: „Миньорите са добре, те имат карти.“ Но колко от тях си даваха сметка на каква цена се получаваше тази карта?! Не съм сигурен, че всеки би приел условията на миньорския труд, само за да се сдобие с такава.
"В мината аз съм отговорен за вентилацията. Следя прахът, който се натрупва по време на добива, да бъде неутрализиран, така, че да не представлява заплаха за миньорите. Моя грижа са и проблемите с метана", казва Дариуш Депта, бригадир във въгледоб. мина „Болеслав Смели". Основната част от въглищата ни се използва в ТЕЦ-а, който осигурява ток и топлина за града. Доставяме въглища и в други райони, а част от добива изнасяме. Заради големите разстояния до забоите работим на екипи, с четири или шест смени. Сега ни предстои шесткилометров преход до втората станция, откъдето с друга композиция по окачени релси ще стигнем до главната станция и ще се разпределим по участъците."
"Не мога да си представя ден, в който няма да мога да сляза в минатащ", казва Депта.
"Още в първите 15 минути, целият си в пот. Прахът полепва по кожата и става неразделна част от теб. В началото на кариерата ми това дори в някаква степен беше вълнуващо. Но с времето свикнах и години по-късно слизането под земята започна да ми прилича на слизане в собственото ми мазе. 650 метра под повърхността - моят втори, алтернативен свят – мястото, където срещаш своето алтер его", казва Радослав Войнар, фотограф и бивш миньор, гр. Битом.
"Намираме се до стена номер 621. Дълга е 250 метра. В нашата мина има две подобни стени. Средно от двете успяваме да постигнем над 6000 тона добив на ден. Това е първи и последен път, когато правя това", споделя Дариуш Депта, бригадир във въгледоб. мина „Болеслав Смели“.
Земята е над теб. Това усещане… тази гледка… капещата вода… Слизаш и се озоваваш в свят с невероятни условия. Наистина е впечатляващо. Когато работиш в стара мина, най-интересното е как е устроен този подземен свят. На сто метра под повърхността съм виждал някогашни конюшни, където са държали конете, теглили вагонетките. Попадал съм и на параклиси – толкова много параклиси, изградени от миньорите.
Когато дойдеше миньорският празник, Денят на Света Варвара – всички в мината изпитваха тревога. Кого ще прибере този път светицата?", разказва Ян Новак - художник, пенсиониран миньор, гр. Катовице
За мен също се носеха слухове, че съм загинал. И почти се случи – една машина едва не ме уби. Смъртта имаше постоянно присъствие – можеше да те застигне във всеки момент. Противно на очакванията, хора загиваха не само под земята, но и на повърхността. Имаше и трагичен случай на самоубийство. Трябваше да носим тялото 600 метра, докато го изнесем на повърхността", казва още Новак.
Разхождайки се из улиците на миньорските селища в Горна Силезия, бързо усещам дълбоките католически традиции. Образът на Света Варвара е навсякъде – в домовете, по улиците, дори в мините.
Св. Варвара е много важна за миньорите. Към кого друг да се обърне човек там долу? Молиш се да те закриля, да те върне на повърхността. Какво да направим? Да се откажем от живота, който сме посветили на тази мина? Не можем! Ние не се страхуваме от труд и не искаме да живеем с тревогата, че няма с какво да изхраним децата си", казва Новак.
"Осъзнаването на миньорите относно енергийната трансформация е силно повлияно от глобалните събития и информацията за случващото се по света – войната в Украйна, политиката на Тръмп спрямо зелената енергия, както и нарастващата опозиция срещу Зелената сделка. Всичко това ни кара да вярваме, че въглищната индустрия ще остане значима поне докато светът, Европа и особено Полша не докажат, че са напълно готови за тази трансформация. Според нас този момент все още не е настъпил", казва Дариуш Депта, бригадир във въгледоб. мина „Болеслав Смели“
"Най-трудно всъщност е разговорът с хората. Те се страхуват от промяната и докато не видят ясна визия и не се почувстват част от нея, не желаят да участват", споделя Магдалена Хавула, експерт „Справедлив преход“ към Фондация „Енергиен форум“
"Белха̀тув е подрегион в Лодз, в централната част на Полша, където се намира една от най-големите електроцентрали в Европа. Хората в региона са силно зависими от компанията, която я управлява. Освен работните места, ако се разходите из района, ще забележите, че много училища, спортни площадки и обществени обекти са изградени или поддържани с подкрепата на тази компания. Затова, когато местните жители си представят, че тази подкрепа може да изчезне, това поражда сериозни притеснения. Регионът е изправен пред предизвикателството да намери нови възможности, които да компенсират тази зависимост и да осигурят стабилност за местната общност", информира Магдалена Хавула, експерт „Справедлив преход“ към Фондация „Енергиен форум“.
Пазарът се променя. Използването на въглища в Полша намалява. Макар все още да надхвърля 55%, делът им в енергийния микс спада все по-бързо през последните години. А тенденцията е към още по-ускорен спад, изпреварващ предишните прогнози", информира Магдалена Хавула, експерт „Справедлив преход“ към Фондация „Енергиен форум“.
Анализите показват, че колкото по-рано преминем към възобновяеми енергийни източници, толкова по-добре ще се развива икономиката ни. Брутният вътрешен продукт ще нараства по-бързо, ако преходът към чиста енергия се случи по-рано", казва Хавула.
"Разходите за добив на въглища нараснаха значително, а държавата отделя огромни средства, за да поддържа този сектор. В същото време, добивът в Полша вече е по-скъп от вносните въглища", казва Хавула. В Полша е предвидено въгледобивът да приключи през 2049 г. Но енергийните анализи показват, че това е твърде късно – процесът на затваряне на мини върви много по-бързо от заложеното в социалните споразумения. Това разминаване с планираните срокове е сериозен проблем, който изисква решение.
Разбира се, въглищата оказват сериозно влияние върху случващото се с планетата – черният облак, надвиснал над Земята, не е само метафора. Аз съм свидетел на това. Още преди да напусна миньорската сфера, вече бях кандидатствал за следващата си работа. В продължение на две години работих в Института по физика на Полската академия на науките и бях част от 45-ата полска полярна експедиция до станция Хорнсунд в Шпицберген", споделя Радослав Войнар, фотограф и бивш миньор, гр. Битом.
За съжаление, прогнозите показват, че през 30-те години на XXI век ледът в Антарктида може да изчезне напълно, което би довело до климатична катастрофа. Това не е въображаема опасност – видях го с очите си, заснех го. Добивът и използването на въглища в енергийния микс са сред факторите, допринасящи за глобалното затопляне.
Още гледайте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
