Чували ли сте някога за Република Вевчани? А за Република Молосия, или Империята Атлантиум? Знаете ли къде се намират Свободна република Либерландия или Република Льо Соже? Всички те са микронации.

Най-ранните микронации датират от началото на XIX в., но най-ранната известна употреба на думата „микронация“ е през 60-те години на XX в. Това е много малка група от хора с една етническа, религиозна или културна принадлежност.

По-късно думата е в писана с още едно значение - организация, обикновено съществуваща само в интернет или в частната собственост на своите членове, която претендира за суверенен статут, но не е призната от реалните нации.

В най-честия случай, микронациите са разглеждани като политическа единица, за която обаче не съществува правна дефиниция, която подробно да очертава характеристите на явлението. Броят на микронациите по света става все по-голям.

Снимка: btvnovinite.bg

Най-много има в Европа.

Австралийският преподавател по право проф. д-р Хари Хобс изследва феномена, провокиран от множеството микронации в собствената му държава. Дългогодишният му труд излиза в книгата „Микронациите и търсенето на суверенитет“. В нея той разглежда въпроси като - какво мотивира хората да се отделят и да създадат микронация, както и какви са разбиранията за държавност, суверенитет и легитимна власт днес.

Снимка: btvnovinite.bg

„В микронациите хората често виждат по-ексцентрични, по-ефимерни или просто странни хора, които не искат повече да плащат данъци, борят се с местното управление или просто решават да се отделят. За много хора обаче има по-широка и по-дълбока история зад този избор. За някои от тях това е инструмент, чрез който да се насочи вниманието към определен екологичен проблем. Други се опитват да спечелят политическото внимание към закон, от който не са доволни или политика, с която не са съгласни.И в двата случая – микронациите се използват като опит за привличане на медийно внимание, за да може до масата хора да достигне посланието, че някъде, нещо, за някои е сериозен проблем“, обяснява д-р Хобс.

Снимка: btvnovinite.bg

Един от популярните в интернет лидери на микронации е Кевин Бо - създател и президент на самопровъзгласилата се република Молосия. Всъщност г-н Бо има много сериозна професия. Той е пенсиониран сержант първи клас от армията на Съединените щати и днес работи в отдел Човешки ресурси на Националната гвардия на Невада.

 

„Вече имаме 39 граждани. 6 от тях постоянно пребиваващи тук. Разполагаме с всичко, което трябва да има в една държава, но в по-малък мащаб – имаме собствени пари, собствени марки, национален флаг. Името на държавата произлиза от думата „малухия“. В хавайския език това означава мир и хармония“, обяснява Кевин Бо.

Снимка: btvnovinite.bg

Всяка година лидери на мирконации по света се събират на конференция, за да разкажат за постиженията и мисията си. Д-р Ерик Лис участва няколко поредни години. По професия той е неврорентгенолог. Живее в Монреал, Канада. В интернет, обаче е по-познат като създател на Аериканската империя.

„Създадох Аериканската империя или Аерика, когато бях около 5-годишен. От тогава до днес мина много време. Това се превърна в проект, който днес представя модел на света – такъв, какъвто ние го виждаме. И функциониращ по начин, по който според нас би бил за хората едно по-добро място. Чувствам се късметлия, че много хора ме последваха. Империята, във формата, в която съществува днес, дава на хората някакво усещане за принадлежност и привлича тези, които чувстват, че нямат своето място, че не се вписват никъде другаде“, обяснява той.

Снимка: btvnovinite.bg

Връщаме се по нашите ширини. Само на 430 км от столицата на България, в Северна Македония се намира още една микронация - Република Вевчани.

1987 г. жителите на село Вевчани протестират и се заканват, че ще се отделят като независима общност. Причината - намеренията на югославското правителство да пренасочи изворната вода, с която селото се гордее към Струга.

Снимка: btvnovinite.bg

4 години по-късно, след като бившата Югославска Република Македония обявява своята независимост, след гласуване, вевчанци също заявяват, че бъдещето на селото предстои като Република Вевчани - този път поради страха от апетита на албанското население в тази част на страната да се отдели като независима нация.

През 2002 г. Вевчанци е отделна община, а жителите на селото използват идеята за новоогласената си форма на микронация като интрумент за привличане на туристи и развиване на региона. Селото вече има свое знаме, герб, паспорти и валута.

Снимка: btvnovinite.bg

„Всички малки места губят своята идентичност, губят и жителите си. За сега ние все още се трудим и успяваме да останем.

Вевчани не е нито село, нито град. Вевчани е, както някои казват state of mind (състояние на духа). Има много позитивна енергия тук“, обяснява Леон Парталоски, който е собственик на къща за гости в селото.

Снимка: btvnovinite.bg

33% от населението на Северна Македония днес се определя като мюсюлманско. В западната част на страната, близо до албанската граница, където се намира и Вевчани, мнозинството изповядва ислям. Селото е православен остров. Освен вярата си, селото пази и много характерен диалект.

Историята на село Вевчани и на малката Вевченска република гледайте във видеото.